Разговорник

bg В ресторанта 3   »   vi Ở trong quán ăn 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [Ba mươi mốt]

Ở trong quán ăn 3

Изберете как искате да видите превода:   
български виетнамски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. T-- m-ố--m-t m---k-ai -ị. T__ m___ m__ m__ k___ v__ T-i m-ố- m-t m-n k-a- v-. ------------------------- Tôi muốn một món khai vị. 0
Бих искал / искала салата. Tô--m--- một -ĩ- rau / -à l-- ---n. T__ m___ m__ đ__ r__ / x_ l__ t____ T-i m-ố- m-t đ-a r-u / x- l-t t-ộ-. ----------------------------------- Tôi muốn một đĩa rau / xà lát trộn. 0
Бих искал / искала супа. T-i-m-ố- --t bá- -úp. T__ m___ m__ b__ x___ T-i m-ố- m-t b-t x-p- --------------------- Tôi muốn một bát xúp. 0
Бих искал / искала десерт. Tôi-mu-n m-t---n-t--ng--i--g. T__ m___ m__ m__ t____ m_____ T-i m-ố- m-t m-n t-á-g m-ệ-g- ----------------------------- Tôi muốn một món tráng miệng. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Tô- m--- m----uấ----- --i k---tư--. T__ m___ m__ x___ k__ v__ k__ t____ T-i m-ố- m-t x-ấ- k-m v-i k-m t-ơ-. ----------------------------------- Tôi muốn một xuất kem với kem tươi. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Tôi--u-n-ho- q-ả ---rá--cây h-ặ----ó-má-. T__ m___ h__ q__ / t___ c__ h___ p__ m___ T-i m-ố- h-a q-ả / t-á- c-y h-ặ- p-ó m-t- ----------------------------------------- Tôi muốn hoa quả / trái cây hoặc phó mát. 0
Искаме да закусим. Chún- --- -u-- ă- -ữ- --n- --đi---t-m. C____ t__ m___ ă_ b__ s___ / đ___ t___ C-ú-g t-i m-ố- ă- b-a s-n- / đ-ể- t-m- -------------------------------------- Chúng tôi muốn ăn bữa sáng / điểm tâm. 0
Искаме да обядваме. C-ún- -ôi ---- ăn -ữ- ----. C____ t__ m___ ă_ b__ t____ C-ú-g t-i m-ố- ă- b-a t-ư-. --------------------------- Chúng tôi muốn ăn bữa trưa. 0
Искаме да вечеряме. C-ún- t---m--n--n -ữa --- -hi--. C____ t__ m___ ă_ b__ c__ c_____ C-ú-g t-i m-ố- ă- b-a c-m c-i-u- -------------------------------- Chúng tôi muốn ăn bữa cơm chiều. 0
Какво желаете за закуска? B---------- g--v-o--ữa-sán-. B__ m___ ă_ g_ v__ b__ s____ B-n m-ố- ă- g- v-o b-a s-n-. ---------------------------- Bạn muốn ăn gì vào bữa sáng. 0
Хлебчета с мармалад и мед? Bán--m- --òn---- ----v- mậ- -ng-à? B___ m_ t___ v__ m__ v_ m__ o__ à_ B-n- m- t-ò- v-i m-t v- m-t o-g à- ---------------------------------- Bánh mì tròn với mứt và mật ong à? 0
Печени филийки със салам и сирене? B--- mì --- -ư--g với x-- xí-- v----- -á---? B___ m_ g__ n____ v__ x__ x___ v_ p__ m__ à_ B-n- m- g-i n-ớ-g v-i x-c x-c- v- p-ó m-t à- -------------------------------------------- Bánh mì gối nướng với xúc xích và phó mát à? 0
Сварено яйце? Mộ- quả tr--g-------? M__ q__ t____ l___ à_ M-t q-ả t-ứ-g l-ộ- à- --------------------- Một quả trứng luộc à? 0
Яйце на очи? Một -----rứ-- ---ê---? M__ q__ t____ c____ à_ M-t q-ả t-ứ-g c-i-n à- ---------------------- Một quả trứng chiên à? 0
Омлет? M-- -u--t-ứn- t-á----? M__ q__ t____ t____ à_ M-t q-ả t-ứ-g t-á-g à- ---------------------- Một quả trứng tráng à? 0
Моля, още едно кисело мляко. X-- m-----ầ- s-a----a---a--. X__ m__ p___ s__ c___ n__ ạ_ X-n m-t p-ầ- s-a c-u- n-a ạ- ---------------------------- Xin một phần sữa chua nữa ạ. 0
Моля, още сол и черен пипер. X---muố--và --- t--u-----ạ. X__ m___ v_ h__ t___ n__ ạ_ X-n m-ố- v- h-t t-ê- n-a ạ- --------------------------- Xin muối và hạt tiêu nữa ạ. 0
Моля, още една чаша вода. X---m-- -- n--c --a--. X__ m__ l_ n___ n__ ạ_ X-n m-t l- n-ớ- n-a ạ- ---------------------- Xin một ly nước nữa ạ. 0

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!