Разговорник

bg В ресторанта 3   »   zh 在饭店3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31[三十一]

31 [Sānshíyī]

在饭店3

zài fàndiàn 3

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. 我-要 -个 -餐-。 我 要 一_ 前_ 。 我 要 一- 前- 。 ----------- 我 要 一个 前餐 。 0
z-----------3 z__ f______ 3 z-i f-n-i-n 3 ------------- zài fàndiàn 3
Бих искал / искала салата. 我 - -个 ---凉菜 。 我 要 一_ 色____ 。 我 要 一- 色-/-菜 。 -------------- 我 要 一个 色拉/凉菜 。 0
z-- fàndià--3 z__ f______ 3 z-i f-n-i-n 3 ------------- zài fàndiàn 3
Бих искал / искала супа. 我 要 一--- 。 我 要 一_ 汤 。 我 要 一- 汤 。 ---------- 我 要 一个 汤 。 0
wǒ -ào yīg- --án----. w_ y__ y___ q___ c___ w- y-o y-g- q-á- c-n- --------------------- wǒ yào yīgè qián cān.
Бих искал / искала десерт. 我-- -个 --/-点 。 我 要 一_ 餐____ 。 我 要 一- 餐-/-点 。 -------------- 我 要 一个 餐后/甜点 。 0
w--y-- ---è--ián----. w_ y__ y___ q___ c___ w- y-o y-g- q-á- c-n- --------------------- wǒ yào yīgè qián cān.
Бих искал / искала сладолед със сметана. 我---一---奶油------。 我 要 一_ 加___ 冰__ 。 我 要 一- 加-油- 冰-淋 。 ----------------- 我 要 一个 加奶油的 冰激淋 。 0
wǒ---o--ī---qi----ā-. w_ y__ y___ q___ c___ w- y-o y-g- q-á- c-n- --------------------- wǒ yào yīgè qián cān.
Бих искал / искала плодове или сирене. 我 ------是 -酪-。 我 要 水_ 或_ 奶_ 。 我 要 水- 或- 奶- 。 -------------- 我 要 水果 或是 奶酪 。 0
Wǒ --- yī-è-sè-ā- -iángcà-. W_ y__ y___ s____ l________ W- y-o y-g- s-l-/ l-á-g-à-. --------------------------- Wǒ yào yīgè sèlā/ liángcài.
Искаме да закусим. 我- --吃 ---。 我_ 要 吃 早_ 。 我- 要 吃 早- 。 ----------- 我们 要 吃 早饭 。 0
W--yào -īg- -è-ā/---á-g---. W_ y__ y___ s____ l________ W- y-o y-g- s-l-/ l-á-g-à-. --------------------------- Wǒ yào yīgè sèlā/ liángcài.
Искаме да обядваме. 我- - 吃 -饭-。 我_ 要 吃 午_ 。 我- 要 吃 午- 。 ----------- 我们 要 吃 午饭 。 0
Wǒ--ào-y--- sèlā/ lián--ài. W_ y__ y___ s____ l________ W- y-o y-g- s-l-/ l-á-g-à-. --------------------------- Wǒ yào yīgè sèlā/ liángcài.
Искаме да вечеряме. 我们-要-吃 晚--。 我_ 要 吃 晚_ 。 我- 要 吃 晚- 。 ----------- 我们 要 吃 晚饭 。 0
Wǒ y-o---g- t-n-. W_ y__ y___ t____ W- y-o y-g- t-n-. ----------------- Wǒ yào yīgè tāng.
Какво желаете за закуска? 您 早餐-想 -点-什么 ? 您 早_ 想 吃_ 什_ ? 您 早- 想 吃- 什- ? -------------- 您 早餐 想 吃点 什么 ? 0
W--yà- --g--tān-. W_ y__ y___ t____ W- y-o y-g- t-n-. ----------------- Wǒ yào yīgè tāng.
Хлебчета с мармалад и мед? 加--酱-和------- ? 加 果_ 和 蜂__ 面_ ? 加 果- 和 蜂-的 面- ? --------------- 加 果酱 和 蜂蜜的 面包 ? 0
Wǒ yào--ī-è-tā--. W_ y__ y___ t____ W- y-o y-g- t-n-. ----------------- Wǒ yào yīgè tāng.
Печени филийки със салам и сирене? 加-香肠 和-奶-的 ----吗 ? 加 香_ 和 奶__ 烤__ 吗 ? 加 香- 和 奶-的 烤-包 吗 ? ------------------ 加 香肠 和 奶酪的 烤面包 吗 ? 0
Wǒ---- -īgè -----ò-/-t-án-iǎn. W_ y__ y___ c__ h___ t________ W- y-o y-g- c-n h-u- t-á-d-ǎ-. ------------------------------ Wǒ yào yīgè cān hòu/ tiándiǎn.
Сварено яйце? 要-一--熟 ---吗-- (指水煮) 要 一_ 熟 鸡_ 吗 ? (____ 要 一- 熟 鸡- 吗 ? (-水-) ------------------- 要 一个 熟 鸡蛋 吗 ? (指水煮) 0
Wǒ-y---y--è--ā--hòu/--i----ǎ-. W_ y__ y___ c__ h___ t________ W- y-o y-g- c-n h-u- t-á-d-ǎ-. ------------------------------ Wǒ yào yīgè cān hòu/ tiándiǎn.
Яйце на очи? 要-一个-煎-鸡- - ? 要 一_ 煎 鸡_ 吗 ? 要 一- 煎 鸡- 吗 ? ------------- 要 一个 煎 鸡蛋 吗 ? 0
W--y-- y-g--cā-------tiánd--n. W_ y__ y___ c__ h___ t________ W- y-o y-g- c-n h-u- t-á-d-ǎ-. ------------------------------ Wǒ yào yīgè cān hòu/ tiándiǎn.
Омлет? 要 一--鸡-- 吗 ? 要 一_ 鸡__ 吗 ? 要 一- 鸡-饼 吗 ? ------------ 要 一份 鸡蛋饼 吗 ? 0
Wǒ -ào yī-------n--yóu-de -īn--j- ---. W_ y__ y___ j__ n_____ d_ b___ j_ l___ W- y-o y-g- j-ā n-i-ó- d- b-n- j- l-n- -------------------------------------- Wǒ yào yīgè jiā nǎiyóu de bīng jī lín.
Моля, още едно кисело мляко. 请 -来 一个-酸奶 。 请 再_ 一_ 酸_ 。 请 再- 一- 酸- 。 ------------ 请 再来 一个 酸奶 。 0
W- y---y--è--iā nǎ-yó- de ------- --n. W_ y__ y___ j__ n_____ d_ b___ j_ l___ W- y-o y-g- j-ā n-i-ó- d- b-n- j- l-n- -------------------------------------- Wǒ yào yīgè jiā nǎiyóu de bīng jī lín.
Моля, още сол и черен пипер. 请--来-点盐 和--椒粉 。 请 再_ 点_ 和 胡__ 。 请 再- 点- 和 胡-粉 。 --------------- 请 再来 点盐 和 胡椒粉 。 0
Wǒ yào--īg- jiā n-i-ó--de--ī-g -- lín. W_ y__ y___ j__ n_____ d_ b___ j_ l___ W- y-o y-g- j-ā n-i-ó- d- b-n- j- l-n- -------------------------------------- Wǒ yào yīgè jiā nǎiyóu de bīng jī lín.
Моля, още една чаша вода. 请-再- 一--水 。 请 再_ 一_ 水 。 请 再- 一- 水 。 ----------- 请 再来 一杯 水 。 0
Wǒ --o -huǐ-uǒ---- ------ilà-. W_ y__ s______ h__ s__ n______ W- y-o s-u-g-ǒ h-ò s-ì n-i-à-. ------------------------------ Wǒ yào shuǐguǒ huò shì nǎilào.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!