Разговорник

bg Градски транспорт   »   mr सार्वजनिक परिवहन

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

३६ [छ्त्तीस]

36 [Chttīsa]

सार्वजनिक परिवहन

sārvajanika parivahana

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? ब---ा-ब--क-ठे आ-े? ब_ थां_ कु_ आ__ ब- थ-ं-ा क-ठ- आ-े- ------------------ बस थांबा कुठे आहे? 0
s--va-a-ika-p-r--a---a s__________ p_________ s-r-a-a-i-a p-r-v-h-n- ---------------------- sārvajanika parivahana
Кой автобус отива в центъра? कोणती -स-श-र-- ज---? को__ ब_ श___ जा__ क-ण-ी ब- श-र-त ज-त-? -------------------- कोणती बस शहरात जाते? 0
s--v-ja---- --riv---na s__________ p_________ s-r-a-a-i-a p-r-v-h-n- ---------------------- sārvajanika parivahana
Кой автобус трябва да взема? मी --ण-------कडली---ह-ज-? मी को__ ब_ प___ पा___ म- क-ण-ी ब- प-ड-ी प-ह-ज-? ------------------------- मी कोणती बस पकडली पाहिजे? 0
ba-a--hā-bā ---hē -hē? b___ t_____ k____ ā___ b-s- t-ā-b- k-ṭ-ē ā-ē- ---------------------- basa thāmbā kuṭhē āhē?
Трябва ли да се прекачвам? मला-बस -द-- --ाव---ागे- --? म_ ब_ ब__ क__ ला__ का_ म-ा ब- ब-ल- क-ा-ी ल-ग-ल क-? --------------------------- मला बस बदली करावी लागेल का? 0
basa t-ām-ā --ṭh- -hē? b___ t_____ k____ ā___ b-s- t-ā-b- k-ṭ-ē ā-ē- ---------------------- basa thāmbā kuṭhē āhē?
Къде трябва да се прекачвам? को-त--ा-थां-्-----म---बस-ब--ी-कर--- -ागेल? को___ थां____ म_ ब_ ब__ क__ ला___ क-ण-्-ा थ-ं-्-ा-र म-ा ब- ब-ल- क-ा-ी ल-ग-ल- ------------------------------------------ कोणत्या थांब्यावर मला बस बदली करावी लागेल? 0
b--a-thā--ā -uṭ-ē--hē? b___ t_____ k____ ā___ b-s- t-ā-b- k-ṭ-ē ā-ē- ---------------------- basa thāmbā kuṭhē āhē?
Колко струва един билет? त-कीटा-- क--- पै-- प-त-त? ति___ कि_ पै_ प____ त-क-ट-ल- क-त- प-स- प-त-त- ------------------------- तिकीटाला किती पैसे पडतात? 0
Kōṇ-tī-bas- śa--rā-- --t-? K_____ b___ ś_______ j____ K-ṇ-t- b-s- ś-h-r-t- j-t-? -------------------------- Kōṇatī basa śaharāta jātē?
Колко спирки има до центъра? शहर-त--ो--च---्-----िती-थां-े-आह--? श___ पो______ कि_ थां_ आ___ श-र-त प-ह-च-प-्-ं- क-त- थ-ं-े आ-े-? ----------------------------------- शहरात पोहोचेपर्यंत किती थांबे आहेत? 0
Kōṇa-ī---sa--ah-r-ta---tē? K_____ b___ ś_______ j____ K-ṇ-t- b-s- ś-h-r-t- j-t-? -------------------------- Kōṇatī basa śaharāta jātē?
Трябва да слезете тук. आ-ण --े---र-े पाह-ज-. आ__ इ_ उ___ पा___ आ-ण इ-े उ-र-े प-ह-ज-. --------------------- आपण इथे उतरले पाहिजे. 0
K-ṇ-tī----- ś-har--a j--ē? K_____ b___ ś_______ j____ K-ṇ-t- b-s- ś-h-r-t- j-t-? -------------------------- Kōṇatī basa śaharāta jātē?
Трябва да слезете отзад. आ----बस-्य---मागच्य- -ार----उतर-व-. आ__ (_____ मा___ दा__ उ____ आ-ण (-स-्-ा- म-ग-्-ा द-र-न- उ-र-व-. ----------------------------------- आपण (बसच्या) मागच्या दाराने उतरावे. 0
M----ṇa-ī----- ---a---- --h-jē? M_ k_____ b___ p_______ p______ M- k-ṇ-t- b-s- p-k-ḍ-l- p-h-j-? ------------------------------- Mī kōṇatī basa pakaḍalī pāhijē?
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. प-ढ-- ----र----र-- ----नि--ंत ---. पु__ भु__ ट्__ ५ मि___ आ__ प-ढ-ी भ-य-र- ट-र-न ५ म-न-ट-ं- आ-े- ---------------------------------- पुढची भुयारी ट्रेन ५ मिनिटांत आहे. 0
M----ṇat- bas--pa---a-- pāh-jē? M_ k_____ b___ p_______ p______ M- k-ṇ-t- b-s- p-k-ḍ-l- p-h-j-? ------------------------------- Mī kōṇatī basa pakaḍalī pāhijē?
Следващият трамвай пристига след 10 минути. पु--- -्र-- -- -ि-ि-ा-त आ--. पु__ ट्__ १_ मि___ आ__ प-ढ-ी ट-र-म १- म-न-ट-ं- आ-े- ---------------------------- पुढची ट्राम १० मिनिटांत आहे. 0
M--k-ṇatī--as- pa--ḍ--- ---ij-? M_ k_____ b___ p_______ p______ M- k-ṇ-t- b-s- p-k-ḍ-l- p-h-j-? ------------------------------- Mī kōṇatī basa pakaḍalī pāhijē?
Следващият автобус пристига след 15 минути. पु--- -- १- --निट--- आह-. पु__ ब_ १_ मि___ आ__ प-ढ-ी ब- १- म-न-ट-ं- आ-े- ------------------------- पुढची बस १५ मिनिटांत आहे. 0
Malā-bas- b-d-lī-kar-vī--āgē-a---? M___ b___ b_____ k_____ l_____ k__ M-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l- k-? ---------------------------------- Malā basa badalī karāvī lāgēla kā?
Кога е последният влак на метрото? श----ी -------ट्-ेन क-त--व-ज---स-ट-े? शे___ भु__ ट्__ कि_ वा__ सु___ श-व-च- भ-य-र- ट-र-न क-त- व-ज-ा स-ट-े- ------------------------------------- शेवटची भुयारी ट्रेन किती वाजता सुटते? 0
Ma-ā--asa ba--lī-k--ā-- -ā-ē-a kā? M___ b___ b_____ k_____ l_____ k__ M-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l- k-? ---------------------------------- Malā basa badalī karāvī lāgēla kā?
Кога е последният трамвай? शेव-च- ट्र---क---आहे? शे___ ट्__ क_ आ__ श-व-च- ट-र-म क-ी आ-े- --------------------- शेवटची ट्राम कधी आहे? 0
Malā ---a --d-l----rāv- l--ē-a---? M___ b___ b_____ k_____ l_____ k__ M-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l- k-? ---------------------------------- Malā basa badalī karāvī lāgēla kā?
Кога е последният автобус? शेवट-ी -स क----हे? शे___ ब_ क_ आ__ श-व-च- ब- क-ी आ-े- ------------------ शेवटची बस कधी आहे? 0
Kōṇa--ā--hā-byā---a-m-l----sa -a-al- ka-āv- lā-ēl-? K______ t__________ m___ b___ b_____ k_____ l______ K-ṇ-t-ā t-ā-b-ā-a-a m-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l-? --------------------------------------------------- Kōṇatyā thāmbyāvara malā basa badalī karāvī lāgēla?
Имате ли билет? आ--्याज-ळ ---ी- -हे--ा? आ______ ति__ आ_ का_ आ-ल-य-ज-ळ त-क-ट आ-े क-? ----------------------- आपल्याजवळ तिकीट आहे का? 0
K--a--ā t--mbyāv--- ---ā bas- --da-- kar-v---ā--l-? K______ t__________ m___ b___ b_____ k_____ l______ K-ṇ-t-ā t-ā-b-ā-a-a m-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l-? --------------------------------------------------- Kōṇatyā thāmbyāvara malā basa badalī karāvī lāgēla?
Билет? – Не, нямам. त-क--- – ना--- --झ-य-ज----ा--. ति___ – ना__ मा_____ ना__ त-क-ट- – न-ह-, म-झ-य-ज-ळ न-ह-. ------------------------------ तिकीट? – नाही, माझ्याजवळ नाही. 0
K--a-y--t-ā-byā-a-- ma-ā-ba-a --da-ī kar-v--------? K______ t__________ m___ b___ b_____ k_____ l______ K-ṇ-t-ā t-ā-b-ā-a-a m-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l-? --------------------------------------------------- Kōṇatyā thāmbyāvara malā basa badalī karāvī lāgēla?
Тогава трябва да платите глоба. तर-आ-ल्य-ल- दं----ा-ा-ल--ेल. त_ आ____ दं_ भ__ ला___ त- आ-ल-य-ल- द-ड भ-ा-ा ल-ग-ल- ---------------------------- तर आपल्याला दंड भरावा लागेल. 0
Ti-īṭ-lā ---- ----ē-p----āt-? T_______ k___ p____ p________ T-k-ṭ-l- k-t- p-i-ē p-ḍ-t-t-? ----------------------------- Tikīṭālā kitī paisē paḍatāta?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!