Разговорник

bg Градски транспорт   »   zh 公共的郊区运输

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36[三十六]

36 [Sānshíliù]

公共的郊区运输

gōnggòng de jiāoqū yùnshū

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? 公共汽---在--里-? 公____ 在 哪_ ? 公-汽-站 在 哪- ? ------------ 公共汽车站 在 哪里 ? 0
gō--gòng -e----oqū--ùnshū g_______ d_ j_____ y_____ g-n-g-n- d- j-ā-q- y-n-h- ------------------------- gōnggòng de jiāoqū yùnshū
Кой автобус отива в центъра? 哪----汽--开--市中--? 哪_ 公___ 开_ 市__ ? 哪- 公-汽- 开- 市-心 ? ---------------- 哪路 公共汽车 开往 市中心 ? 0
gō-g--n---e---āo-ū -ù--hū g_______ d_ j_____ y_____ g-n-g-n- d- j-ā-q- y-n-h- ------------------------- gōnggòng de jiāoqū yùnshū
Кой автобус трябва да взема? 我 得 ---哪-路-车 ? 我 得 乘_ 哪__ 车 ? 我 得 乘- 哪-路 车 ? -------------- 我 得 乘坐 哪一路 车 ? 0
gōn-g-ng qìc----h-n z---nǎ-ǐ? g_______ q____ z___ z__ n____ g-n-g-n- q-c-ē z-à- z-i n-l-? ----------------------------- gōnggòng qìchē zhàn zài nǎlǐ?
Трябва ли да се прекачвам? 我 - 在 中-换- --? 我 得 在 中___ 吗 ? 我 得 在 中-换- 吗 ? -------------- 我 得 在 中途换车 吗 ? 0
g------g q-c-ē -hàn---- n-lǐ? g_______ q____ z___ z__ n____ g-n-g-n- q-c-ē z-à- z-i n-l-? ----------------------------- gōnggòng qìchē zhàn zài nǎlǐ?
Къде трябва да се прекачвам? 我-- - -里--车 ? 我 得 在 哪_ 换_ ? 我 得 在 哪- 换- ? ------------- 我 得 在 哪里 换车 ? 0
g--ggò-g-qìc-- z-à- -ài --l-? g_______ q____ z___ z__ n____ g-n-g-n- q-c-ē z-à- z-i n-l-? ----------------------------- gōnggòng qìchē zhàn zài nǎlǐ?
Колко струва един билет? 一- 车票-多少- ? 一_ 车_ 多__ ? 一- 车- 多-钱 ? ----------- 一张 车票 多少钱 ? 0
Nǎ------n-g-n- qì-h--kāi ---- --- ---n-xī-? N_ l_ g_______ q____ k__ w___ s__ z________ N- l- g-n-g-n- q-c-ē k-i w-n- s-ì z-ō-g-ī-? ------------------------------------------- Nǎ lù gōnggòng qìchē kāi wǎng shì zhōngxīn?
Колко спирки има до центъра? 到 -中- 要 --- ? 到 市__ 要 多__ ? 到 市-心 要 多-站 ? ------------- 到 市中心 要 多少站 ? 0
N- ---gōngg--- q-chē kā--wǎn- -hì z--n-xī-? N_ l_ g_______ q____ k__ w___ s__ z________ N- l- g-n-g-n- q-c-ē k-i w-n- s-ì z-ō-g-ī-? ------------------------------------------- Nǎ lù gōnggòng qìchē kāi wǎng shì zhōngxīn?
Трябва да слезете тук. 您 得 - 这- 下车 。 您 得 在 这_ 下_ 。 您 得 在 这- 下- 。 ------------- 您 得 在 这里 下车 。 0
N- lù ---gg-------h- -āi-wǎng--hì zh----īn? N_ l_ g_______ q____ k__ w___ s__ z________ N- l- g-n-g-n- q-c-ē k-i w-n- s-ì z-ō-g-ī-? ------------------------------------------- Nǎ lù gōnggòng qìchē kāi wǎng shì zhōngxīn?
Трябва да слезете отзад. 您--须----面-下车-。 您 必_ 从 后_ 下_ 。 您 必- 从 后- 下- 。 -------------- 您 必须 从 后面 下车 。 0
Wǒ--é-c-é-gz----ǎ yīl- ch-? W_ d_ c_______ n_ y___ c___ W- d- c-é-g-u- n- y-l- c-ē- --------------------------- Wǒ dé chéngzuò nǎ yīlù chē?
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. 下- 地铁-五---后来 。 下_ 地_ 五__ 后_ 。 下- 地- 五-钟 后- 。 -------------- 下趟 地铁 五分钟 后来 。 0
Wǒ-d- chén--u--nǎ--īl- chē? W_ d_ c_______ n_ y___ c___ W- d- c-é-g-u- n- y-l- c-ē- --------------------------- Wǒ dé chéngzuò nǎ yīlù chē?
Следващият трамвай пристига след 10 минути. 下趟 ---- 十分钟-后到 。 下_ 有___ 十__ 后_ 。 下- 有-电- 十-钟 后- 。 ---------------- 下趟 有轨电车 十分钟 后到 。 0
Wǒ-d- -h---zu---- y-l--chē? W_ d_ c_______ n_ y___ c___ W- d- c-é-g-u- n- y-l- c-ē- --------------------------- Wǒ dé chéngzuò nǎ yīlù chē?
Следващият автобус пристига след 15 минути. 下- 公-汽- 十----后- 。 下_ 公___ 十___ 后_ 。 下- 公-汽- 十-分- 后- 。 ----------------- 下趟 公共汽车 十五分钟 后到 。 0
Wǒ ------ zh-ngt- --à- --ē m-? W_ d_ z__ z______ h___ c__ m__ W- d- z-i z-ō-g-ú h-à- c-ē m-? ------------------------------ Wǒ dé zài zhōngtú huàn chē ma?
Кога е последният влак на метрото? 最后-------- ---开-? 最___ 地_ 什_ 时_ 开 ? 最-一- 地- 什- 时- 开 ? ----------------- 最后一班 地铁 什么 时候 开 ? 0
Wǒ--- zài-zhōn--ú-h-à- -hē---? W_ d_ z__ z______ h___ c__ m__ W- d- z-i z-ō-g-ú h-à- c-ē m-? ------------------------------ Wǒ dé zài zhōngtú huàn chē ma?
Кога е последният трамвай? 最后一- -----什- 时候-开 ? 最___ 有___ 什_ 时_ 开 ? 最-一- 有-电- 什- 时- 开 ? ------------------- 最后一班 有轨电车 什么 时候 开 ? 0
Wǒ -é---------g-- h--n-chē ma? W_ d_ z__ z______ h___ c__ m__ W- d- z-i z-ō-g-ú h-à- c-ē m-? ------------------------------ Wǒ dé zài zhōngtú huàn chē ma?
Кога е последният автобус? 最后一班-公共汽车 -么 -- 开-? 最___ 公___ 什_ 时_ 开 ? 最-一- 公-汽- 什- 时- 开 ? ------------------- 最后一班 公共汽车 什么 时候 开 ? 0
Wǒ d- -à--nǎ-- -uà---hē? W_ d_ z__ n___ h___ c___ W- d- z-i n-l- h-à- c-ē- ------------------------ Wǒ dé zài nǎlǐ huàn chē?
Имате ли билет? 您 有-车票 吗-? 您 有 车_ 吗 ? 您 有 车- 吗 ? ---------- 您 有 车票 吗 ? 0
Wǒ dé-z---nǎ-ǐ-h-à--c--? W_ d_ z__ n___ h___ c___ W- d- z-i n-l- h-à- c-ē- ------------------------ Wǒ dé zài nǎlǐ huàn chē?
Билет? – Не, нямам. 车票---不， 我--有-。 车_ ? 不_ 我 没_ 。 车- ? 不- 我 没- 。 -------------- 车票 ? 不， 我 没有 。 0
Wǒ -é-zà--nǎl--h----c-ē? W_ d_ z__ n___ h___ c___ W- d- z-i n-l- h-à- c-ē- ------------------------ Wǒ dé zài nǎlǐ huàn chē?
Тогава трябва да платите глоба. 那 您 必须 交-罚金----。 那 您 必_ 交 罚____ 。 那 您 必- 交 罚-/-款 。 ---------------- 那 您 必须 交 罚金/罚款 。 0
Y- ----- --ē---o--u-s-ǎ--q-án? Y_ z____ c______ d______ q____ Y- z-ā-g c-ē-i-o d-ō-h-o q-á-? ------------------------------ Yī zhāng chēpiào duōshǎo qián?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!