Разговорник

bg В таксито   »   kk Таксиде

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [отыз сегіз]

38 [otız segiz]

Таксиде

Taksïde

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Та-с- ------ңы-шы. Т____ ш___________ Т-к-и ш-қ-р-ң-з-ы- ------------------ Такси шақырыңызшы. 0
Ta----e T______ T-k-ï-e ------- Taksïde
Колко струва до гарата? В-кзал-а---йі--ақыс- ----а? В_______ д____ а____ қ_____ В-к-а-ғ- д-й-н а-ы-ы қ-н-а- --------------------------- Вокзалға дейін ақысы қанша? 0
T-ksï-e T______ T-k-ï-e ------- Taksïde
Колко струва до летището? Әу-ж---- д---н -----? Ә_______ д____ қ_____ Ә-е-а-ғ- д-й-н қ-н-а- --------------------- Әуежайға дейін қанша? 0
T---ï --qı--ñ-z--. T____ ş___________ T-k-ï ş-q-r-ñ-z-ı- ------------------ Taksï şaqırıñızşı.
Моля, направо. Т-к- жүре--е-----. Т___ ж___ б_______ Т-к- ж-р- б-р-ң-з- ------------------ Тіке жүре беріңіз. 0
Tak-ï--a--rı----ı. T____ ş___________ T-k-ï ş-q-r-ñ-z-ı- ------------------ Taksï şaqırıñızşı.
Моля, тук надясно. О----ерден о------р--ы----ы. О__ ж_____ о___ б___________ О-ы ж-р-е- о-ғ- б-р-л-ң-з-ы- ---------------------------- Осы жерден оңға бұрылыңызшы. 0
T---ï -a-ı----zşı. T____ ş___________ T-k-ï ş-q-r-ñ-z-ı- ------------------ Taksï şaqırıñızşı.
Моля, там на ъгъла наляво. Ана- б--ы---н --л---бұр-лы--з. А___ б_______ с____ б_________ А-а- б-р-ш-а- с-л-а б-р-л-ң-з- ------------------------------ Анау бұрыштан солға бұрылыңыз. 0
V-kza-ğa --yi- ---s- ---ş-? V_______ d____ a____ q_____ V-k-a-ğ- d-y-n a-ı-ı q-n-a- --------------------------- Vokzalğa deyin aqısı qanşa?
Бързам. М-н -с-ғыс-ы-. М__ а_________ М-н а-ы-ы-п-н- -------------- Мен асығыспын. 0
V-kzalğ--d---n-a-ı-ı --nş-? V_______ d____ a____ q_____ V-k-a-ğ- d-y-n a-ı-ı q-n-a- --------------------------- Vokzalğa deyin aqısı qanşa?
Имам време. М--і- --қ-т-м ---. М____ у______ б___ М-н-ң у-қ-т-м б-р- ------------------ Менің уақытым бар. 0
V--za-ğa--e-in -q--- ---ş-? V_______ d____ a____ q_____ V-k-a-ğ- d-y-n a-ı-ı q-n-a- --------------------------- Vokzalğa deyin aqısı qanşa?
Карайте по-бавно, моля. Өт--ем--,---ыр-н жүр-ң--ш-. Ө________ а_____ ж_________ Ө-і-е-і-, а-ы-ы- ж-р-ң-з-і- --------------------------- Өтінемін, ақырын жүріңізші. 0
Ä---ayğa ------qanş-? Ä_______ d____ q_____ Ä-e-a-ğ- d-y-n q-n-a- --------------------- Äwejayğa deyin qanşa?
Спрете тук, моля. Осы-ж--ге----таңы--ы. О__ ж____ т__________ О-ы ж-р-е т-қ-а-ы-ш-. --------------------- Осы жерге тоқтаңызшы. 0
Äw---yğ--d-y---qanşa? Ä_______ d____ q_____ Ä-e-a-ğ- d-y-n q-n-a- --------------------- Äwejayğa deyin qanşa?
Изчакайте един момент, моля. С-л к--- т--ың--ш-. С__ к___ т_________ С-л к-т- т-р-ң-з-ы- ------------------- Сәл күте тұрыңызшы. 0
Ä-eja--a------ q-n-a? Ä_______ d____ q_____ Ä-e-a-ğ- d-y-n q-n-a- --------------------- Äwejayğa deyin qanşa?
Веднага се връщам. М-н тез ке-ем--. М__ т__ к_______ М-н т-з к-л-м-н- ---------------- Мен тез келемін. 0
Tik-------b-r----. T___ j___ b_______ T-k- j-r- b-r-ñ-z- ------------------ Tike jüre beriñiz.
Моля, дайте ми квитанция. Ма--- --к б----із-і. М____ ч__ б_________ М-ғ-н ч-к б-р-ң-з-і- -------------------- Маған чек беріңізші. 0
T--e---r--b-r-ñi-. T___ j___ b_______ T-k- j-r- b-r-ñ-z- ------------------ Tike jüre beriñiz.
Нямам дребни пари. М--д----ақ ақш--ж-қ. М____ ұ___ а___ ж___ М-н-е ұ-а- а-ш- ж-қ- -------------------- Менде ұсақ ақша жоқ. 0
T--- j-----eri-i-. T___ j___ b_______ T-k- j-r- b-r-ñ-z- ------------------ Tike jüre beriñiz.
Така е добре, рестото е за Вас. Дұ-ы-,----ғ---н --і----е а--ң--. Д_____ қ_______ ө_______ а______ Д-р-с- қ-л-а-ы- ө-і-і-г- а-ы-ы-. -------------------------------- Дұрыс, қалғанын өзіңізге алыңыз. 0
O-ı-je--e- o--a--u-ıl--ı-şı. O__ j_____ o___ b___________ O-ı j-r-e- o-ğ- b-r-l-ñ-z-ı- ---------------------------- Osı jerden oñğa burılıñızşı.
Закарайте ме на този адрес. Ме---ос--м------й-- -парың--. М___ о__ м_________ а________ М-н- о-ы м-к-н-а-ғ- а-а-ы-ы-. ----------------------------- Мені осы мекенжайға апарыңыз. 0
Os-----den-oñ-a--u-ı---ı-şı. O__ j_____ o___ b___________ O-ı j-r-e- o-ğ- b-r-l-ñ-z-ı- ---------------------------- Osı jerden oñğa burılıñızşı.
Закарайте ме до моя хотел. Мен- қон-қ --і-----а-ыңы-. М___ қ____ ү____ а________ М-н- қ-н-қ ү-і-е а-а-ы-ы-. -------------------------- Мені қонақ үйіме апарыңыз. 0
O--------n--ñğ- b-rı-ı-ı---. O__ j_____ o___ b___________ O-ı j-r-e- o-ğ- b-r-l-ñ-z-ı- ---------------------------- Osı jerden oñğa burılıñızşı.
Закарайте ме на плажа. М--- ---а---ғ----арыңы-. М___ ж________ а________ М-н- ж-ғ-ж-й-а а-а-ы-ы-. ------------------------ Мені жағажайға апарыңыз. 0
A-a---ur--tan--ol-a b-r---ñ--. A___ b_______ s____ b_________ A-a- b-r-ş-a- s-l-a b-r-l-ñ-z- ------------------------------ Anaw burıştan solğa burılıñız.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?