Разговорник

bg В таксито   »   ky Таксиде

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [отуз сегиз]

38 [отуз сегиз]

Таксиде

Takside

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Сур---ч- такси--акырың-з. С_______ т____ ч_________ С-р-н-ч- т-к-и ч-к-р-ң-з- ------------------------- Сураныч, такси чакырыңыз. 0
T-ks-de T______ T-k-i-e ------- Takside
Колко струва до гарата? С---ция-- ч---- кан-- --рат? С________ ч____ к____ т_____ С-а-ц-я-а ч-й-н к-н-а т-р-т- ---------------------------- Станцияга чейин канча турат? 0
Taks--e T______ T-k-i-e ------- Takside
Колко струва до летището? А--оп--тко --йи- к-н-- --р-т? А_________ ч____ к____ т_____ А-р-п-р-к- ч-й-н к-н-а т-р-т- ----------------------------- Аэропортко чейин канча турат? 0
Su-a-----tak-i ---------. S_______ t____ ç_________ S-r-n-ç- t-k-i ç-k-r-ŋ-z- ------------------------- Suranıç, taksi çakırıŋız.
Моля, направо. Сур-ныч, т-- айда-ыз. С_______ т__ а_______ С-р-н-ч- т-з а-д-ң-з- --------------------- Сураныч, түз айдаңыз. 0
S---n-ç- --ks--ç-k---ŋ--. S_______ t____ ç_________ S-r-n-ç- t-k-i ç-k-r-ŋ-z- ------------------------- Suranıç, taksi çakırıŋız.
Моля, тук надясно. Б-л-----е-о-г-----уңуз--с--ан-ч. Б__ ж____ о___ б_______ с_______ Б-л ж-р-е о-г- б-р-ң-з- с-р-н-ч- -------------------------------- Бул жерде оңго буруңуз, сураныч. 0
Su-an--, tak----a---ı--z. S_______ t____ ç_________ S-r-n-ç- t-k-i ç-k-r-ŋ-z- ------------------------- Suranıç, taksi çakırıŋız.
Моля, там на ъгъла наляво. С-р-н-ч,-----тан ----о-буруңу-. С_______ б______ с____ б_______ С-р-н-ч- б-р-т-н с-л-о б-р-ң-з- ------------------------------- Сураныч, бурчтан солго буруңуз. 0
Stan-s-yaga-çe-in --n-- tur--? S__________ ç____ k____ t_____ S-a-t-i-a-a ç-y-n k-n-a t-r-t- ------------------------------ Stantsiyaga çeyin kança turat?
Бързам. Мен-шашып -а--м. М__ ш____ ж_____ М-н ш-ш-п ж-т-м- ---------------- Мен шашып жатам. 0
Stants-y-g--ç-y---ka-ç----r-t? S__________ ç____ k____ t_____ S-a-t-i-a-a ç-y-n k-n-a t-r-t- ------------------------------ Stantsiyaga çeyin kança turat?
Имам време. М-ни--уба---- -ар. М____ у______ б___ М-н-н у-а-т-м б-р- ------------------ Менин убактым бар. 0
S-a-t--y-g- çey-n ka-ç- -ura-? S__________ ç____ k____ t_____ S-a-t-i-a-a ç-y-n k-n-a t-r-t- ------------------------------ Stantsiyaga çeyin kança turat?
Карайте по-бавно, моля. С--а--ч--жайыр----айд--ыз. С_______ ж_______ а_______ С-р-н-ч- ж-й-р-а- а-д-ң-з- -------------------------- Сураныч, жайыраак айдаңыз. 0
Ae-opo--ko----in -anç---u-at? A_________ ç____ k____ t_____ A-r-p-r-k- ç-y-n k-n-a t-r-t- ----------------------------- Aeroportko çeyin kança turat?
Спрете тук, моля. С--а---- -шул же--- токт-ңуз. С_______ у___ ж____ т________ С-р-н-ч- у-у- ж-р-е т-к-о-у-. ----------------------------- Сураныч, ушул жерде токтоңуз. 0
Aero-o-t-o-çey------ç- -u-a-? A_________ ç____ k____ t_____ A-r-p-r-k- ç-y-n k-n-a t-r-t- ----------------------------- Aeroportko çeyin kança turat?
Изчакайте един момент, моля. С-ран--, би--аз-к----т--у---. С_______ б__ а_ к___ т_______ С-р-н-ч- б-р а- к-т- т-р-ң-з- ----------------------------- Сураныч, бир аз күтө туруңуз. 0
A---p-r----çe-i- k-n---tur--? A_________ ç____ k____ t_____ A-r-p-r-k- ç-y-n k-n-a t-r-t- ----------------------------- Aeroportko çeyin kança turat?
Веднага се връщам. М-н-д---- ке---. М__ д____ к_____ М-н д-р-о к-л-м- ---------------- Мен дароо келем. 0
S--a-ıç, -üz--yd---z. S_______ t__ a_______ S-r-n-ç- t-z a-d-ŋ-z- --------------------- Suranıç, tüz aydaŋız.
Моля, дайте ми квитанция. М--а э-е--ф-к--р-ны б-р-ң-з. М___ э_____________ б_______ М-г- э-е---а-т-р-н- б-р-ң-з- ---------------------------- Мага эсеп-фактураны бериңиз. 0
S-r--ı-----z-a--a-ı-. S_______ t__ a_______ S-r-n-ç- t-z a-d-ŋ-z- --------------------- Suranıç, tüz aydaŋız.
Нямам дребни пари. Ме-де м--да----- ж-к. М____ м____ а___ ж___ М-н-е м-й-а а-ч- ж-к- --------------------- Менде майда акча жок. 0
Suranıç, --z-a--aŋ--. S_______ t__ a_______ S-r-n-ç- t-z a-d-ŋ-z- --------------------- Suranıç, tüz aydaŋız.
Така е добре, рестото е за Вас. К-лг--ын----ңү-г--------ы--з. К_______ ө_______ к__________ К-л-а-ы- ө-ү-ү-г- к-л-ы-ы-ы-. ----------------------------- Калганын өзүңүзгө калтырыңыз. 0
Bu---erd- -ŋg- -ur-ŋ-z, -uranıç. B__ j____ o___ b_______ s_______ B-l j-r-e o-g- b-r-ŋ-z- s-r-n-ç- -------------------------------- Bul jerde oŋgo buruŋuz, suranıç.
Закарайте ме на този адрес. М-н---ш----а-е--е-а-ы- ба--ң--. М___ у___ д______ а___ б_______ М-н- у-у- д-р-к-е а-ы- б-р-ң-з- ------------------------------- Мени ушул дарекке алып барыңыз. 0
Bul--e-d--o--- -ur--u---s-ranı-. B__ j____ o___ b_______ s_______ B-l j-r-e o-g- b-r-ŋ-z- s-r-n-ç- -------------------------------- Bul jerde oŋgo buruŋuz, suranıç.
Закарайте ме до моя хотел. Мен--мей--нк--а---алы-----ыңы-. М___ м___________ а___ б_______ М-н- м-й-а-к-н-м- а-ы- б-р-ң-з- ------------------------------- Мени мейманканама алып барыңыз. 0
B-- j-r-- -ŋg- b-r-ŋ-z--su-anı-. B__ j____ o___ b_______ s_______ B-l j-r-e o-g- b-r-ŋ-z- s-r-n-ç- -------------------------------- Bul jerde oŋgo buruŋuz, suranıç.
Закарайте ме на плажа. Мени--э-кк- ---п барың--. М___ ж_____ а___ б_______ М-н- ж-э-к- а-ы- б-р-ң-з- ------------------------- Мени жээкке алып барыңыз. 0
S-r----- bu-çtan----g--buruŋu-. S_______ b______ s____ b_______ S-r-n-ç- b-r-t-n s-l-o b-r-ŋ-z- ------------------------------- Suranıç, burçtan solgo buruŋuz.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?