Разговорник

bg В таксито   »   sr У таксију

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [тридесет и осам]

38 [trideset i osam]

У таксију

U taksiju

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Молим---ас----о-и-е-т-кс-. М_____ В__ п_______ т_____ М-л-м- В-с п-з-в-т- т-к-и- -------------------------- Молимо Вас позовите такси. 0
U---ksiju U t______ U t-k-i-u --------- U taksiju
Колко струва до гарата? К--и-о --ш----о-ж-л-з-ич-- с-ани-е? К_____ к____ д_ ж_________ с_______ К-л-к- к-ш-а д- ж-л-з-и-к- с-а-и-е- ----------------------------------- Колико кошта до железничке станице? 0
U-t---iju U t______ U t-k-i-u --------- U taksiju
Колко струва до летището? К--ик- к-шта-----ер-др-ма? К_____ к____ д_ а_________ К-л-к- к-ш-а д- а-р-д-о-а- -------------------------- Колико кошта до аеродрома? 0
M-l--o-Va----zov-te ----i. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Моля, направо. Пр--о- -о--м. П_____ м_____ П-а-о- м-л-м- ------------- Право, молим. 0
M----- -----oz----e-tak--. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Моля, тук надясно. Ов-- -е-но- м----. О___ д_____ м_____ О-д- д-с-о- м-л-м- ------------------ Овде десно, молим. 0
Mol--- -a--pozo-i-e tak--. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Моля, там на ъгъла наляво. Т--о-на----у-л-во,--ол-м. Т___ н_ у___ л____ м_____ Т-м- н- у-л- л-в-, м-л-м- ------------------------- Тамо на углу лево, молим. 0
K-li-o ----a----ž-l---i-k----a--ce? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Бързам. М--и се----и. М___ с_ ж____ М-н- с- ж-р-. ------------- Мени се жури. 0
K---k- -oš-a -o-že-ez-ič-e-s-anice? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Имам време. Ја имам в--м-н-. Ј_ и___ в_______ Ј- и-а- в-е-е-а- ---------------- Ја имам времена. 0
K-l--o--oš-a--o ----zn-čke s--n---? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Карайте по-бавно, моля. Мол-- В-с,--о--те--пори--. М____ В___ в_____ с_______ М-л-м В-с- в-з-т- с-о-и-е- -------------------------- Молим Вас, возите спорије. 0
K-li-o ko-t---o--er---o-a? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Спрете тук, моля. Ст---те о-де---оли-. С______ о____ м_____ С-а-и-е о-д-, м-л-м- -------------------- Станите овде, молим. 0
K---k--------do-a-r--rom-? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Изчакайте един момент, моля. С----ај-- -о--н--, --лим Ва-. С________ м_______ м____ В___ С-ч-к-ј-е м-м-н-т- м-л-м В-с- ----------------------------- Сачекајте моменат, молим Вас. 0
K------koš-a-----er--r-m-? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Веднага се връщам. О--ах с- в-а-ам. О____ с_ в______ О-м-х с- в-а-а-. ---------------- Одмах се враћам. 0
Pr---- --l--. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Моля, дайте ми квитанция. Дај-- -и рачу--мо--м. Д____ м_ р____ м_____ Д-ј-е м- р-ч-н м-л-м- --------------------- Дајте ми рачун молим. 0
Pr-v----o-im. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Нямам дребни пари. Н--а- --т--. Н____ с_____ Н-м-м с-т-о- ------------ Немам ситно. 0
Prav-, --li-. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Така е добре, рестото е за Вас. У -еду-ј-,-оста--- је з- ---. У р___ ј__ о______ ј_ з_ В___ У р-д- ј-, о-т-т-к ј- з- В-с- ----------------------------- У реду је, остатак је за Вас. 0
Ovde de--o, -----. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Закарайте ме на този адрес. Од-е-ите-м- -- ----а-р-се. О_______ м_ д_ о__ а______ О-в-з-т- м- д- о-е а-р-с-. -------------------------- Одвезите ме до ове адресе. 0
O--e de-n-- m-l--. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Закарайте ме до моя хотел. Одв----- м- -о -ог -о-е-а. О_______ м_ д_ м__ х______ О-в-з-т- м- д- м-г х-т-л-. -------------------------- Одвезите ме до мог хотела. 0
Ovd--desno- m--im. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Закарайте ме на плажа. О-в-зи-е -е д- -лаж-. О_______ м_ д_ п_____ О-в-з-т- м- д- п-а-е- --------------------- Одвезите ме до плаже. 0
T-m--na ug-u -ev-- -o---. T___ n_ u___ l____ m_____ T-m- n- u-l- l-v-, m-l-m- ------------------------- Tamo na uglu levo, molim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?