Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   be Пытацца пра дарогу

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [сорак]

40 [sorak]

Пытацца пра дарогу

Pytatstsa pra darogu

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Извинете! П--б----! П________ П-а-а-ц-! --------- Прабачце! 0
Pyt-tsts----a-darogu P________ p__ d_____ P-t-t-t-a p-a d-r-g- -------------------- Pytatstsa pra darogu
Можете ли да ми помогнете? Не-ма-л--б--ы м-- -ам-гчы? Н_ м____ б В_ м__ п_______ Н- м-г-і б В- м-е п-м-г-ы- -------------------------- Не маглі б Вы мне памагчы? 0
P--a--ts----- da-ogu P________ p__ d_____ P-t-t-t-a p-a d-r-g- -------------------- Pytatstsa pra darogu
Къде има тук добър ресторант? Дзе тут ё-ць--об-ы р--т-р--? Д__ т__ ё___ д____ р________ Д-е т-т ё-ц- д-б-ы р-с-а-а-? ---------------------------- Дзе тут ёсць добры рэстаран? 0
Pra--c----! P__________ P-a-a-h-s-! ----------- Prabachtse!
Завийте наляво зад ъгъла. Пав--ні-е-з- --г--а--ва. П________ з_ р__ н______ П-в-р-і-е з- р-г н-л-в-. ------------------------ Павярніце за рог налева. 0
Pr----ht--! P__________ P-a-a-h-s-! ----------- Prabachtse!
Вървете след това направо. Потым -рох- п---д-іце-пра--. П____ т____ п________ п_____ П-т-м т-о-і п-а-д-і-е п-а-а- ---------------------------- Потым трохі прайдзіце прама. 0
Pr-bac-tse! P__________ P-a-a-h-s-! ----------- Prabachtse!
После продължете сто метра надясно. П-тым ----н--е н-пр--- і-п--й-з----ст--ме--а-. П____ з_______ н______ і п________ с__ м______ П-т-м з-я-н-ц- н-п-а-а і п-а-д-і-е с-о м-т-а-. ---------------------------------------------- Потым звярніце направа і прайдзіце сто метраў. 0
N- ma-lі - -- m-e ----gchy? N_ m____ b V_ m__ p________ N- m-g-і b V- m-e p-m-g-h-? --------------------------- Ne maglі b Vy mne pamagchy?
Можете да вземете и автобус. Та--а-- Вы-мо-а-е ----і-на ---об--. Т______ В_ м_____ с____ н_ а_______ Т-к-а-а В- м-ж-ц- с-с-і н- а-т-б-с- ----------------------------------- Таксама Вы можаце сесці на аўтобус. 0
N- m-glі b--- -ne-----gc-y? N_ m____ b V_ m__ p________ N- m-g-і b V- m-e p-m-g-h-? --------------------------- Ne maglі b Vy mne pamagchy?
Можете да вземете и трамвай. Та--ам---ы -о-а-- ---ц--н--т--м-а-. Т______ В_ м_____ с____ н_ т_______ Т-к-а-а В- м-ж-ц- с-с-і н- т-а-в-й- ----------------------------------- Таксама Вы можаце сесці на трамвай. 0
Ne--agl- - -----e -----ch-? N_ m____ b V_ m__ p________ N- m-g-і b V- m-e p-m-g-h-? --------------------------- Ne maglі b Vy mne pamagchy?
Можете и да карате след мен. Т--са-а--ы мо-а---прост--п-а--а-ь-за-мн--. Т______ В_ м_____ п_____ п_______ з_ м____ Т-к-а-а В- м-ж-ц- п-о-т- п-а-х-ц- з- м-о-. ------------------------------------------ Таксама Вы можаце проста праехаць за мной. 0
D-- tut yos-s’ --b---r-st-ran? D__ t__ y_____ d____ r________ D-e t-t y-s-s- d-b-y r-s-a-a-? ------------------------------ Dze tut yosts’ dobry restaran?
Как да стигна до футболния стадион? Як -не пр--с-і--а-футб--ь-аг- -тад-ё--? Я_ м__ п______ д_ ф__________ с________ Я- м-е п-а-с-і д- ф-т-о-ь-а-а с-а-ы-н-? --------------------------------------- Як мне прайсці да футбольнага стадыёна? 0
D-- -u---o-ts’-d------e-t----? D__ t__ y_____ d____ r________ D-e t-t y-s-s- d-b-y r-s-a-a-? ------------------------------ Dze tut yosts’ dobry restaran?
Пресечете моста! Пер-й-з-це-пра---ос-! П_________ п___ м____ П-р-й-з-ц- п-а- м-с-! --------------------- Перайдзіце праз мост! 0
D---tut-----s’ -obr- ---t---n? D__ t__ y_____ d____ r________ D-e t-t y-s-s- d-b-y r-s-a-a-? ------------------------------ Dze tut yosts’ dobry restaran?
Карайте през тунела! Пра---ь-- п-------э-ь! П________ п___ т______ П-а-д-ь-е п-а- т-н-л-! ---------------------- Праедзьце праз тунэль! 0
Pav-ar--t----- -og nal-v-. P__________ z_ r__ n______ P-v-a-n-t-e z- r-g n-l-v-. -------------------------- Pavyarnіtse za rog naleva.
Карайте до третия светофар. Пр-ед--ц- ---т-----а св--л-фо-а. П________ д_ т______ с__________ П-а-д-ь-е д- т-э-я-а с-я-л-ф-р-. -------------------------------- Праедзьце да трэцяга святлафора. 0
Pa-yar--t-e -a-r-- ---e--. P__________ z_ r__ n______ P-v-a-n-t-e z- r-g n-l-v-. -------------------------- Pavyarnіtse za rog naleva.
След това завийте по първата улица надясно. П-т-- звя------на --р-ым--ава--це----ра--. П____ з_______ н_ п_____ п_______ н_______ П-т-м з-я-н-ц- н- п-р-ы- п-в-р-ц- н-п-а-а- ------------------------------------------ Потым звярніце на першым павароце направа. 0
P-vyar-і--- -a -og-n-l---. P__________ z_ r__ n______ P-v-a-n-t-e z- r-g n-l-v-. -------------------------- Pavyarnіtse za rog naleva.
После карайте направо през следващото кръстовище. П-т-м-прае---це --ўпр-с- н--т---ае-скр-ж--ан-е. П____ п________ н_______ н________ с___________ П-т-м п-а-д-ь-е н-ў-р-с- н-с-у-н-е с-р-ж-в-н-е- ----------------------------------------------- Потым праедзьце наўпрост наступнае скрыжаванне. 0
P-t-m tro-hі p-a------e --a--. P____ t_____ p_________ p_____ P-t-m t-o-h- p-a-d-і-s- p-a-a- ------------------------------ Potym trokhі praydzіtse prama.
Извинете, как да стигна до летището? Пр------а-----ня,-як мн--тр-піць у--эр-пор-? П____ п__________ я_ м__ т______ у а________ П-а-у п-а-а-э-н-, я- м-е т-а-і-ь у а-р-п-р-? -------------------------------------------- Прашу прабачэння, як мне трапіць у аэрапорт? 0
Potym-----hі-pra--z---e-pram-. P____ t_____ p_________ p_____ P-t-m t-o-h- p-a-d-і-s- p-a-a- ------------------------------ Potym trokhі praydzіtse prama.
Най-добре вземете метрото. Найлепш--ра-д-ь---на-м-тро. Н______ п________ н_ м_____ Н-й-е-ш п-а-д-ь-е н- м-т-о- --------------------------- Найлепш праедзьце на метро. 0
Pot-- t-okh- p--y----se--r-m-. P____ t_____ p_________ p_____ P-t-m t-o-h- p-a-d-і-s- p-a-a- ------------------------------ Potym trokhі praydzіtse prama.
Пътувайте просто до последната спирка. Прост----а--з-----а-к-н---ой с-анц--. П_____ п________ д_ к_______ с_______ П-о-т- п-а-д-ь-е д- к-н-а-о- с-а-ц-і- ------------------------------------- Проста праедзьце да канцавой станцыі. 0
Poty- z--ar-і-s- n--rava-- -r-ydzіt-- sto---t---. P____ z_________ n______ і p_________ s__ m______ P-t-m z-y-r-і-s- n-p-a-a і p-a-d-і-s- s-o m-t-a-. ------------------------------------------------- Potym zvyarnіtse naprava і praydzіtse sto metrau.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!