Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   eo Demandi pri la vojo

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [kvardek]

Demandi pri la vojo

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Извинете! P---onu---n! P______ m___ P-r-o-u m-n- ------------ Pardonu min! 0
Можете ли да ми помогнете? Ĉu v- pova--h---- ---? Ĉ_ v_ p____ h____ m___ Ĉ- v- p-v-s h-l-i m-n- ---------------------- Ĉu vi povas helpi min? 0
Къде има тук добър ресторант? Kie--st-- -on---e-tor-cio -p-d-? K__ e____ b___ r_________ a_____ K-e e-t-s b-n- r-s-o-a-i- a-u-e- -------------------------------- Kie estas bona restoracio apude? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Ĉ---gu----r-----d-k-t-e-. Ĉ_______ i__ m___________ Ĉ-a-g-l- i-u m-l-e-s-r-n- ------------------------- Ĉeangule iru maldekstren. 0
Вървете след това направо. P-st- ---e--ru rek---antaŭ-n. P____ i___ i__ r____ a_______ P-s-e i-m- i-u r-k-e a-t-ŭ-n- ----------------------------- Poste iome iru rekte antaŭen. 0
После продължете сто метра надясно. Post- i-u c-n- metr-jn -eks---n. P____ i__ c___ m______ d________ P-s-e i-u c-n- m-t-o-n d-k-t-e-. -------------------------------- Poste iru cent metrojn dekstren. 0
Можете да вземете и автобус. V------s-a--a--p-en--l-----o-. V_ p____ a____ p____ l_ b_____ V- p-v-s a-k-ŭ p-e-i l- b-s-n- ------------------------------ Vi povas ankaŭ preni la buson. 0
Можете да вземете и трамвай. V- po--- a---- p-eni l--tr-m-n. V_ p____ a____ p____ l_ t______ V- p-v-s a-k-ŭ p-e-i l- t-a-o-. ------------------------------- Vi povas ankaŭ preni la tramon. 0
Можете и да карате след мен. Vi------ --kaŭ--imp-e-sekv- --n --t-. V_ p____ a____ s_____ s____ m__ a____ V- p-v-s a-k-ŭ s-m-l- s-k-i m-n a-t-. ------------------------------------- Vi povas ankaŭ simple sekvi min aŭte. 0
Как да стигна до футболния стадион? Ki---mi---ing- l- fut----tad-on-n? K___ m_ a_____ l_ f_______________ K-e- m- a-i-g- l- f-t-a-s-a-i-n-n- ---------------------------------- Kiel mi atingu la futbalstadionon? 0
Пресечете моста! T-a-s-ru -a-p---on! T_______ l_ p______ T-a-s-r- l- p-n-o-! ------------------- Transiru la ponton! 0
Карайте през тунела! T-a-e-u-- l--tun---n! T________ l_ t_______ T-a-e-u-u l- t-n-l-n- --------------------- Traveturu la tunelon! 0
Карайте до третия светофар. V-tu-- ĝ-s -- -ria--ra-ikl--o. V_____ ĝ__ l_ t___ t__________ V-t-r- ĝ-s l- t-i- t-a-i-l-m-. ------------------------------ Veturu ĝis la tria trafiklumo. 0
След това завийте по първата улица надясно. Po--e ---nu de---r-n-e---- ----n --r-to-. P____ t____ d_______ e_ l_ u____ s_______ P-s-e t-r-u d-k-t-e- e- l- u-u-n s-r-t-n- ----------------------------------------- Poste turnu dekstren en la unuan straton. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. P-s-- ve--r- re--e-an-aŭe--t---la -e-v---a v-j---c-ĝo. P____ v_____ r____ a______ t__ l_ s_______ v__________ P-s-e v-t-r- r-k-e a-t-ŭ-n t-a l- s-k-a-t- v-j-r-c-ĝ-. ------------------------------------------------------ Poste veturu rekte antaŭen tra la sekvanta vojkruciĝo. 0
Извинете, как да стигна до летището? P---on- min,--iel mi--t---u l- -lugh-v-n--? P______ m___ k___ m_ a_____ l_ f___________ P-r-o-u m-n- k-e- m- a-i-g- l- f-u-h-v-n-n- ------------------------------------------- Pardonu min, kiel mi atingu la flughavenon? 0
Най-добре вземете метрото. Ple- bo-e----a-, se----pr-nas -- m----o-. P___ b___ e_____ s_ v_ p_____ l_ m_______ P-e- b-n- e-t-s- s- v- p-e-a- l- m-t-o-n- ----------------------------------------- Plej bone estas, se vi prenas la metroon. 0
Пътувайте просто до последната спирка. S----- -et-ru-ĝi- l- --s-- -alt---. S_____ v_____ ĝ__ l_ l____ h_______ S-m-l- v-t-r- ĝ-s l- l-s-a h-l-e-o- ----------------------------------- Simple veturu ĝis la lasta haltejo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!