Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   fr Demander le chemin

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [quarante]

Demander le chemin

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Извинете! E-----z---- ! E__________ ! E-c-s-z-m-i ! ------------- Excusez-moi ! 0
Можете ли да ми помогнете? Po--r--z-v--- -’ai----? P____________ m______ ? P-u-r-e---o-s m-a-d-r ? ----------------------- Pourriez-vous m’aider ? 0
Къде има тук добър ресторант? O- -------l-u---o- -e-ta--ant -ux --en-o--- ? O_ y_______ u_ b__ r_________ a__ a________ ? O- y-a-t-i- u- b-n r-s-a-r-n- a-x a-e-t-u-s ? --------------------------------------------- Où y-a-t-il un bon restaurant aux alentours ? 0
Завийте наляво зад ъгъла. T--r-e- à -auch---u -oin -- -a--u-. T______ à g_____ a_ c___ d_ l_ r___ T-u-n-z à g-u-h- a- c-i- d- l- r-e- ----------------------------------- Tournez à gauche au coin de la rue. 0
Вървете след това направо. E-s-it- -l-ez -n-p-u -ou- -ro--. E______ a____ u_ p__ t___ d_____ E-s-i-e a-l-z u- p-u t-u- d-o-t- -------------------------------- Ensuite allez un peu tout droit. 0
После продължете сто метра надясно. Faî--s -nsui-e---n----t--- -t t-u--ez à -ro-t-. F_____ e______ c___ m_____ e_ t______ à d______ F-î-e- e-s-i-e c-n- m-t-e- e- t-u-n-z à d-o-t-. ----------------------------------------------- Faîtes ensuite cent mètres et tournez à droite. 0
Можете да вземете и автобус. V--s--------auss--p--n--e -- bu-. V___ p_____ a____ p______ l_ b___ V-u- p-u-e- a-s-i p-e-d-e l- b-s- --------------------------------- Vous pouvez aussi prendre le bus. 0
Можете да вземете и трамвай. V-us-p--v-z au-si---e-dre -- ---m. V___ p_____ a____ p______ l_ t____ V-u- p-u-e- a-s-i p-e-d-e l- t-a-. ---------------------------------- Vous pouvez aussi prendre le tram. 0
Можете и да карате след мен. Vo-- --uv-z-a--s- m- -u-vr-----voi----. V___ p_____ a____ m_ s_____ e_ v_______ V-u- p-u-e- a-s-i m- s-i-r- e- v-i-u-e- --------------------------------------- Vous pouvez aussi me suivre en voiture. 0
Как да стигна до футболния стадион? Co--e-t -ais-j--au-s--de de---o--al- ? C______ v______ a_ s____ d_ f_______ ? C-m-e-t v-i---e a- s-a-e d- f-o-b-l- ? -------------------------------------- Comment vais-je au stade de football ? 0
Пресечете моста! T-a---s-z l- --nt-! T________ l_ p___ ! T-a-e-s-z l- p-n- ! ------------------- Traversez le pont ! 0
Карайте през тунела! P-sse- --r l--t-nn---! P_____ p__ l_ t_____ ! P-s-e- p-r l- t-n-e- ! ---------------------- Passez par le tunnel ! 0
Карайте до третия светофар. A-l-- jusq-’-u ---i-iè-- f----- si--a---ation. A____ j_______ t________ f__ d_ s_____________ A-l-z j-s-u-a- t-o-s-è-e f-u d- s-g-a-i-a-i-n- ---------------------------------------------- Allez jusqu’au troisième feu de signalisation. 0
След това завийте по първата улица надясно. Tour--z-ensui-- --la premi--- r-e-à--r-i--. T______ e______ à l_ p_______ r__ à d______ T-u-n-z e-s-i-e à l- p-e-i-r- r-e à d-o-t-. ------------------------------------------- Tournez ensuite à la première rue à droite. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. Co-tin--z-en-u-te---u--------au---ocha---ca--efour. C________ e______ t___ d____ a_ p_______ c_________ C-n-i-u-z e-s-i-e t-u- d-o-t a- p-o-h-i- c-r-e-o-r- --------------------------------------------------- Continuez ensuite tout droit au prochain carrefour. 0
Извинете, как да стигна до летището? E----e--mo-, ---me-- v-----e - l’aér-po-- ? E___________ c______ v______ à l_________ ? E-c-s-z-m-i- c-m-e-t v-i---e à l-a-r-p-r- ? ------------------------------------------- Excusez-moi, comment vais-je à l’aéroport ? 0
Най-добре вземете метрото. Le-m----, --e-t--- p--nd----e-m-tr-. L_ m_____ c____ d_ p______ l_ m_____ L- m-e-x- c-e-t d- p-e-d-e l- m-t-o- ------------------------------------ Le mieux, c’est de prendre le métro. 0
Пътувайте просто до последната спирка. D---e---z -i-pl-m------ t-r--n-s. D________ s_________ a_ t________ D-s-e-d-z s-m-l-m-n- a- t-r-i-u-. --------------------------------- Descendez simplement au terminus. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + френски (1-100) MP3 френски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!