Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   hy Ճանապարհ հարցնել

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [քառասուն]

40 [k’arrasun]

Ճանապարհ հարցնել

Chanaparh harts’nel

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Извинете! Ն----ե-! Ն_______ Ն-ր-ց-ք- -------- Ներեցեք! 0
Ch--a-----har----el C________ h________ C-a-a-a-h h-r-s-n-l ------------------- Chanaparh harts’nel
Можете ли да ми помогнете? Կ----ղ -- -ն----ն--: Կ_____ ե_ ի__ օ_____ Կ-ր-՞- ե- ի-ձ օ-ն-լ- -------------------- Կարո՞ղ եք ինձ օգնել: 0
C-anapar--h---s’--l C________ h________ C-a-a-a-h h-r-s-n-l ------------------- Chanaparh harts’nel
Къде има тук добър ресторант? Ա--տե- ո----ղ կա --- ------ա-: Ա_____ ո_____ կ_ լ__ ռ________ Ա-ս-ե- ո-տ-՞- կ- լ-վ ռ-ս-ո-ա-: ------------------------------ Այստեղ որտե՞ղ կա լավ ռեստորան: 0
N--e-s--e-’! N___________ N-r-t-’-e-’- ------------ Nerets’yek’!
Завийте наляво зад ъгъла. Գ-աց---ձախ ա------ով: Գ_____ ձ__ ա_________ Գ-ա-ե- ձ-խ ա-կ-ո-ն-վ- --------------------- Գնացեք ձախ անկյունով: 0
N---ts-y-k-! N___________ N-r-t-’-e-’- ------------ Nerets’yek’!
Вървете след това направо. Գ-ա--ք-մ- ո--շ-ժ-մանակ--ւ-ի-: Գ_____ մ_ ո___ ժ______ ո_____ Գ-ա-ե- մ- ո-ո- ժ-մ-ն-կ ո-ղ-ղ- ----------------------------- Գնացեք մի որոշ ժամանակ ուղիղ: 0
Ne------e-’! N___________ N-r-t-’-e-’- ------------ Nerets’yek’!
После продължете сто метра надясно. Ա---գնա--ք հ-րյո-----տ- դ-պի---: Ա__ գ_____ հ______ մ___ դ___ ա__ Ա-ա գ-ա-ե- հ-ր-ո-ր մ-տ- դ-պ- ա-: -------------------------------- Ապա գնացեք հարյուր մետր դեպի աջ: 0
K----g-----’ ---- -gnel K______ y___ i___ o____ K-r-՞-h y-k- i-d- o-n-l ----------------------- Karo՞gh yek’ indz ognel
Можете да вземете и автобус. Դ-ւ- կ-ր-ղ ե--ն-և---տ-բո-սով---ա-: Դ___ կ____ ե_ ն__ ա_________ գ____ Դ-ւ- կ-ր-ղ ե- ն-և ա-տ-բ-ւ-ո- գ-ա-: ---------------------------------- Դուք կարող եք նաև ավտոբուսով գնալ: 0
K-ro՞-- yek--indz og-el K______ y___ i___ o____ K-r-՞-h y-k- i-d- o-n-l ----------------------- Karo՞gh yek’ indz ognel
Можете да вземете и трамвай. Դո-----ր-ղ--- ն-և տ----այ-վ-գ---: Դ___ կ____ ե_ ն__ տ________ գ____ Դ-ւ- կ-ր-ղ ե- ն-և տ-ա-վ-յ-վ գ-ա-: --------------------------------- Դուք կարող եք նաև տրամվայով գնալ: 0
K-ro՞gh-y-k’-i-dz-o--el K______ y___ i___ o____ K-r-՞-h y-k- i-d- o-n-l ----------------------- Karo՞gh yek’ indz ognel
Можете и да карате след мен. Դ-ւ- ----ղ ե- պա--ապ-- -մ-հ---ի- --րել: Դ___ կ____ ե_ պ_______ ի_ հ_____ վ_____ Դ-ւ- կ-ր-ղ ե- պ-ր-ա-ե- ի- հ-տ-ի- վ-ր-լ- --------------------------------------- Դուք կարող եք պարզապես իմ հետևից վարել: 0
Ays-egh----te-g- -a-lav-rr--t-ran A______ v_______ k_ l__ r________ A-s-e-h v-r-e-g- k- l-v r-e-t-r-n --------------------------------- Aystegh vorte՞gh ka lav rrestoran
Как да стигна до футболния стадион? Ի-չպ-՞ս --ամ --ւ-բոլի ստ-դի--: Ի______ գ___ ֆ_______ ս_______ Ի-չ-ե-ս գ-ա- ֆ-ւ-բ-լ- ս-ա-ի-ն- ------------------------------ Ինչպե՞ս գնամ ֆուտբոլի ստադիոն: 0
Ay-te---vo-te--- ka ----rre--or-n A______ v_______ k_ l__ r________ A-s-e-h v-r-e-g- k- l-v r-e-t-r-n --------------------------------- Aystegh vorte՞gh ka lav rrestoran
Пресечете моста! Ա--ե--կ-մ-ւ-ջ-! Ա____ կ________ Ա-ց-ք կ-մ-ւ-ջ-! --------------- Անցեք կամուրջը! 0
A-st-gh---rte՞g--ka-l-v-r----o--n A______ v_______ k_ l__ r________ A-s-e-h v-r-e-g- k- l-v r-e-t-r-n --------------------------------- Aystegh vorte՞gh ka lav rrestoran
Карайте през тунела! Վ-----թո---լ- մի-ով: Վ____ թ______ մ_____ Վ-ր-ք թ-ւ-ե-ի մ-ջ-վ- -------------------- Վարեք թունելի միջով: 0
Gn--s----’-d--kh-a-k-unov G_________ d____ a_______ G-a-s-y-k- d-a-h a-k-u-o- ------------------------- Gnats’yek’ dzakh ankyunov
Карайте до третия светофар. Վա-եք-մ---և----ո-- -ու-ակ-րը: Վ____ մ____ ե_____ լ_________ Վ-ր-ք մ-ն-և ե-ր-ր- լ-ւ-ա-ի-ը- ----------------------------- Վարեք մինչև երրորդ լուսակիրը: 0
G--t------ -z----a-ky---v G_________ d____ a_______ G-a-s-y-k- d-a-h a-k-u-o- ------------------------- Gnats’yek’ dzakh ankyunov
След това завийте по първата улица надясно. Ա-ա-թեք-ե-----ջի- փ-ղ-ց-- դե-- -ջ: Ա__ թ_____ ա_____ փ______ դ___ ա__ Ա-ա թ-ք-ե- ա-ա-ի- փ-ղ-ց-ց դ-պ- ա-: ---------------------------------- Ապա թեքվեք առաջին փողոցից դեպի աջ: 0
Gna-s’y--’ d--kh -n--u--v G_________ d____ a_______ G-a-s-y-k- d-a-h a-k-u-o- ------------------------- Gnats’yek’ dzakh ankyunov
После карайте направо през следващото кръстовище. Շար--ն-կ-ք-ու---ց-ք---------ա--եր--կի-մ--ո-: Շ_________ ո_ ա____ հ_____ խ_________ մ_____ Շ-ր-ւ-ա-ե- ո- ա-ց-ք հ-ջ-ր- խ-չ-ե-ո-կ- մ-ջ-վ- -------------------------------------------- Շարունակեք ու անցեք հաջորդ խաչմերուկի միջով: 0
Gna-s-y-k’ m- vo--s--z--m-nak-u----h G_________ m_ v_____ z_______ u_____ G-a-s-y-k- m- v-r-s- z-a-a-a- u-h-g- ------------------------------------ Gnats’yek’ mi vorosh zhamanak ughigh
Извинете, как да стигна до летището? Ն-ր-ց-ք,---չպե՞ս ------եմ գ-ա- --ա---ա-ա---: Ն_______ ի______ կ____ ե_ գ___ օ____________ Ն-ր-ց-ք- ի-չ-ե-ս կ-ր-ղ ե- գ-ա- օ-ա-ա-ա-ա-ա-: -------------------------------------------- Ներեցեք, ինչպե՞ս կարող եմ գնալ օդանավակայան: 0
G--ts’yek’----v-r--- -----n-k-ughi-h G_________ m_ v_____ z_______ u_____ G-a-s-y-k- m- v-r-s- z-a-a-a- u-h-g- ------------------------------------ Gnats’yek’ mi vorosh zhamanak ughigh
Най-добре вземете метрото. Ավ--- --- է,--- Դ--ք---տ----- --ա-: Ա____ լ__ է_ ո_ Դ___ մ_______ գ____ Ա-ե-ի լ-վ է- ո- Դ-ւ- մ-տ-ո-ո- գ-ա-: ----------------------------------- Ավելի լավ է, որ Դուք մետրոյով գնաք: 0
Gna-s’-e-’ mi-vo---h zhama-a-----i-h G_________ m_ v_____ z_______ u_____ G-a-s-y-k- m- v-r-s- z-a-a-a- u-h-g- ------------------------------------ Gnats’yek’ mi vorosh zhamanak ughigh
Пътувайте просто до последната спирка. Գնա-եք---ն-և -ե-ջ---կ---ա-: Գ_____ մ____ վ_____ կ______ Գ-ա-ե- մ-ն-և վ-ր-ի- կ-ն-ա-: --------------------------- Գնացեք մինչև վերջին կանգառ: 0
A-----at---ek’----y----e-----pi-aj A__ g_________ h_____ m___ d___ a_ A-a g-a-s-y-k- h-r-u- m-t- d-p- a- ---------------------------------- Apa gnats’yek’ haryur metr depi aj

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!