Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   zh 问路

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40[四十]

40 [Sìshí]

问路

wèn lù

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Извинете! 对--- 打- - ! 对___ 打_ 了 ! 对-起- 打- 了 ! ----------- 对不起, 打扰 了 ! 0
w-n lù w__ l_ w-n l- ------ wèn lù
Можете ли да ми помогнете? 您 能---忙-吗-? 您 能 帮__ 吗 ? 您 能 帮-忙 吗 ? ----------- 您 能 帮个忙 吗 ? 0
w-- -ù w__ l_ w-n l- ------ wèn lù
Къде има тук добър ресторант? 这-哪- 有 -较-的 -馆-? 这 哪_ 有 比___ 餐_ ? 这 哪- 有 比-好- 餐- ? ---------------- 这 哪里 有 比较好的 餐馆 ? 0
d--b---,-dǎ-ǎo--! d_______ d_______ d-ì-ù-ǐ- d-r-o-e- ----------------- duìbùqǐ, dǎrǎole!
Завийте наляво зад ъгъла. 您 -拐--往- 拐 。 您 在__ 往_ 拐 。 您 在-角 往- 拐 。 ------------ 您 在拐角 往左 拐 。 0
d------, -ǎ-----! d_______ d_______ d-ì-ù-ǐ- d-r-o-e- ----------------- duìbùqǐ, dǎrǎole!
Вървете след това направо. 然-----前 直- 一--。 然_ 您 往_ 直_ 一_ 。 然- 您 往- 直- 一- 。 --------------- 然后 您 往前 直走 一段 。 0
duì-ùqǐ- dǎ-ǎ-l-! d_______ d_______ d-ì-ù-ǐ- d-r-o-e- ----------------- duìbùqǐ, dǎrǎole!
После продължете сто метра надясно. 然后 - 向----一百米-。 然_ 您 向_ 走 一__ 。 然- 您 向- 走 一-米 。 --------------- 然后 您 向右 走 一百米 。 0
Nín-néng--āng gè-m-n- ma? N__ n___ b___ g_ m___ m__ N-n n-n- b-n- g- m-n- m-? ------------------------- Nín néng bāng gè máng ma?
Можете да вземете и автобус. 您 也 -- 乘---汽车-。 您 也 可_ 乘 公___ 。 您 也 可- 乘 公-汽- 。 --------------- 您 也 可以 乘 公共汽车 。 0
N-n né-g b--g-gè ---- m-? N__ n___ b___ g_ m___ m__ N-n n-n- b-n- g- m-n- m-? ------------------------- Nín néng bāng gè máng ma?
Можете да вземете и трамвай. 您-也 -以-乘 -轨电- 。 您 也 可_ 乘 有___ 。 您 也 可- 乘 有-电- 。 --------------- 您 也 可以 乘 有轨电车 。 0
Ní- n--- --ng g- --ng m-? N__ n___ b___ g_ m___ m__ N-n n-n- b-n- g- m-n- m-? ------------------------- Nín néng bāng gè máng ma?
Можете и да карате след мен. 您-也-可- 跟着 我 - 。 您 也 可_ 跟_ 我 走 。 您 也 可- 跟- 我 走 。 --------------- 您 也 可以 跟着 我 走 。 0
Zhè nǎ li-y----ǐ---o hǎo de -----ǎ-? Z__ n_ l_ y__ b_____ h__ d_ c_______ Z-è n- l- y-u b-j-à- h-o d- c-n-u-n- ------------------------------------ Zhè nǎ li yǒu bǐjiào hǎo de cānguǎn?
Как да стигна до футболния стадион? 我 -- ---球体育--呢-? 我 怎_ 去 足____ 呢 ? 我 怎- 去 足-体-场 呢 ? ---------------- 我 怎么 去 足球体育场 呢 ? 0
Z-- nǎ-li-y---b-------ǎo de c--g-ǎ-? Z__ n_ l_ y__ b_____ h__ d_ c_______ Z-è n- l- y-u b-j-à- h-o d- c-n-u-n- ------------------------------------ Zhè nǎ li yǒu bǐjiào hǎo de cānguǎn?
Пресечете моста! 您 走过 -个 --! 您 走_ 这_ 桥 ! 您 走- 这- 桥 ! ----------- 您 走过 这个 桥 ! 0
Z-è n- -- y-u----i---h---de c----ǎn? Z__ n_ l_ y__ b_____ h__ d_ c_______ Z-è n- l- y-u b-j-à- h-o d- c-n-u-n- ------------------------------------ Zhè nǎ li yǒu bǐjiào hǎo de cānguǎn?
Карайте през тунела! 您 -- 这- 隧道 ! 您 穿_ 这_ 隧_ ! 您 穿- 这- 隧- ! ------------ 您 穿过 这个 隧道 ! 0
Nín--ài g-ǎi-i-o-wǎ-- zuǒ g--i. N__ z__ g_______ w___ z__ g____ N-n z-i g-ǎ-j-ǎ- w-n- z-ǒ g-ǎ-. ------------------------------- Nín zài guǎijiǎo wǎng zuǒ guǎi.
Карайте до третия светофар. 您-走到 -三个-红-灯-。 您 走_ 第__ 红__ 。 您 走- 第-个 红-灯 。 -------------- 您 走到 第三个 红绿灯 。 0
Nín --- --ǎi-iǎ---ǎ-g-----guǎ-. N__ z__ g_______ w___ z__ g____ N-n z-i g-ǎ-j-ǎ- w-n- z-ǒ g-ǎ-. ------------------------------- Nín zài guǎijiǎo wǎng zuǒ guǎi.
След това завийте по първата улица надясно. 您 走---一- 路- --拐-。 您 走_ 第__ 路_ 向__ 。 您 走- 第-个 路- 向-拐 。 ----------------- 您 走到 第一个 路口 向右拐 。 0
Nín--à- -u---iǎ- w------ǒ -u-i. N__ z__ g_______ w___ z__ g____ N-n z-i g-ǎ-j-ǎ- w-n- z-ǒ g-ǎ-. ------------------------------- Nín zài guǎijiǎo wǎng zuǒ guǎi.
После карайте направо през следващото кръстовище. 一直-走- 下一个 十字路口 。 一_ 走_ 下__ 十___ 。 一- 走- 下-个 十-路- 。 ---------------- 一直 走到 下一个 十字路口 。 0
R-n-òu-ní---ǎ-g--i----h- zǒ- y-du--. R_____ n__ w___ q___ z__ z__ y______ R-n-ò- n-n w-n- q-á- z-í z-u y-d-à-. ------------------------------------ Ránhòu nín wǎng qián zhí zǒu yīduàn.
Извинете, как да стигна до летището? 打扰-- 我 去 -机- -么---? 打___ 我 去 飞__ 怎_ 走 ? 打-了- 我 去 飞-场 怎- 走 ? ------------------- 打扰了, 我 去 飞机场 怎么 走 ? 0
Ránhò----n wǎn- -ián---í-z-u-----à-. R_____ n__ w___ q___ z__ z__ y______ R-n-ò- n-n w-n- q-á- z-í z-u y-d-à-. ------------------------------------ Ránhòu nín wǎng qián zhí zǒu yīduàn.
Най-добре вземете метрото. 您-最好 是 坐-地铁-- 。 您 最_ 是 坐 地_ 去 。 您 最- 是 坐 地- 去 。 --------------- 您 最好 是 坐 地铁 去 。 0
R-n-òu--í- -ǎ-g-q--n z---zǒ- -īdu-n. R_____ n__ w___ q___ z__ z__ y______ R-n-ò- n-n w-n- q-á- z-í z-u y-d-à-. ------------------------------------ Ránhòu nín wǎng qián zhí zǒu yīduàn.
Пътувайте просто до последната спирка. 您 ---坐- 终-- 。 您 一_ 坐_ 终__ 。 您 一- 坐- 终-站 。 ------------- 您 一直 坐到 终点站 。 0
Rá--òu n-n---àn--y-- -ǒu ---ǎi mǐ. R_____ n__ x____ y__ z__ y____ m__ R-n-ò- n-n x-à-g y-u z-u y-b-i m-. ---------------------------------- Ránhòu nín xiàng yòu zǒu yībǎi mǐ.

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!