Разговорник

bg Разглеждане на града   »   bn শহর – ভ্রমণ

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

৪২ [বিয়াল্লিশ]

42 [biẏālliśa]

শহর – ভ্রমণ

śahara – bhramaṇa

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? ব--া-----রবিবা--খ-লা-থা--? বা__ কি র___ খো_ থা__ ব-জ-র ক- র-ি-া- খ-ল- থ-ক-? -------------------------- বাজার কি রবিবার খোলা থাকে? 0
śah--a-- ----m--a ś_____ – b_______ ś-h-r- – b-r-m-ṇ- ----------------- śahara – bhramaṇa
Панаирът отворен ли е в понеделник? মে----ি --মব-- -ো-- ----? মে_ কি সো___ খো_ থা__ ম-ল- ক- স-ম-া- খ-ল- থ-ক-? ------------------------- মেলা কি সোমবার খোলা থাকে? 0
ś--ara-– -h----ṇa ś_____ – b_______ ś-h-r- – b-r-m-ṇ- ----------------- śahara – bhramaṇa
Изложбата отворена ли е във вторник? প-রদ-্-ন- -ি-মঙ-গল-া- খো-া---ক-? প্_____ কি ম_____ খো_ থা__ প-র-র-শ-ী ক- ম-্-ল-া- খ-ল- থ-ক-? -------------------------------- প্রদর্শনী কি মঙ্গলবার খোলা থাকে? 0
bā--r- k- rabi-ā-a --ōl--t-ā-ē? b_____ k_ r_______ k____ t_____ b-j-r- k- r-b-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------- bājāra ki rabibāra khōlā thākē?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? চ-ড়িয়াখা-া -ি ----ার --লা--াকে? চি____ কি বু___ খো_ থা__ চ-ড-ি-া-া-া ক- ব-ধ-া- খ-ল- থ-ক-? -------------------------------- চিড়িয়াখানা কি বুধবার খোলা থাকে? 0
b--ā-a ki-rabi---a--hōl--th-k-? b_____ k_ r_______ k____ t_____ b-j-r- k- r-b-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------- bājāra ki rabibāra khōlā thākē?
Музеят отворен ли е в четвъртък? ম--জিয়া--ব--জ---ঘর কি-ব-হ-্-তিবা---ো---থা--? মি____ বা জা___ কি বৃ______ খো_ থা__ ম-উ-ি-া- ব- জ-দ-ঘ- ক- ব-হ-্-ত-ব-র খ-ল- থ-ক-? -------------------------------------------- মিউজিয়াম বা জাদুঘর কি বৃহস্পতিবার খোলা থাকে? 0
bāj----ki-ra-ib--a--h--- -hā--? b_____ k_ r_______ k____ t_____ b-j-r- k- r-b-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------- bājāra ki rabibāra khōlā thākē?
Галерията отворена ли е в петък? গ-যা-ার----------প্র---শনী ক-----র ----ুক্--ার-খো-- -াক-? গ্___ বা চি________ কে___ কি শু____ খো_ থা__ গ-য-ল-র- ব- চ-ত-র-্-দ-্-ন- ক-ন-দ-র ক- শ-ক-র-া- খ-ল- থ-ক-? --------------------------------------------------------- গ্যালারি বা চিত্রপ্রদর্শনী কেন্দ্র কি শুক্রবার খোলা থাকে? 0
M-----i -ōmab----kh--- thā-ē? M___ k_ s_______ k____ t_____ M-l- k- s-m-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ----------------------------- Mēlā ki sōmabāra khōlā thākē?
Може ли да се снима? ছবি ----- -----ি আ-ে ক-? ছ_ তো__ অ___ আ_ কি_ ছ-ি ত-ল-র অ-ু-ত- আ-ে ক-? ------------------------ ছবি তোলার অনুমতি আছে কি? 0
M--ā-ki-sō-a--ra--h-lā--hā-ē? M___ k_ s_______ k____ t_____ M-l- k- s-m-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ----------------------------- Mēlā ki sōmabāra khōlā thākē?
Трябва ли да се плаща вход? এ-ানে-কি-প-র--- -ু-্ক-দ----হ-ে? এ__ কি প্___ শু__ দি_ হ__ এ-া-ে ক- প-র-ে- শ-ল-ক দ-ত- হ-ে- ------------------------------- এখানে কি প্রবেশ শুল্ক দিতে হবে? 0
M-lā-------ab--a---ō-- -h-k-? M___ k_ s_______ k____ t_____ M-l- k- s-m-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ----------------------------- Mēlā ki sōmabāra khōlā thākē?
Колко струва входът? প----শ--ুল্ক ক- --কা? প্___ শু__ ক_ টা__ প-র-ে- শ-ল-ক ক- ট-ক-? --------------------- প্রবেশ শুল্ক কত টাকা? 0
P-a--rśanī-ki ma---l--āra---ō-ā-thā--? P_________ k_ m__________ k____ t_____ P-a-a-ś-n- k- m-ṅ-a-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- -------------------------------------- Pradarśanī ki maṅgalabāra khōlā thākē?
Има ли намаление за групи? দ--- জন-য কি ---- ছাড---ছ-? দ__ জ__ কি কো_ ছা_ আ__ দ-ে- জ-্- ক- ক-ন- ছ-ড- আ-ে- --------------------------- দলের জন্য কি কোনো ছাড় আছে? 0
Pr-dar-anī-k----ṅ-a-a------h-----hākē? P_________ k_ m__________ k____ t_____ P-a-a-ś-n- k- m-ṅ-a-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- -------------------------------------- Pradarśanī ki maṅgalabāra khōlā thākē?
Има ли намаление за деца? শিশ---র জন-য-ক--কো-ো----় -ছে? শি___ জ__ কি কো_ ছা_ আ__ শ-শ-দ-র জ-্- ক- ক-ন- ছ-ড- আ-ে- ------------------------------ শিশুদের জন্য কি কোনো ছাড় আছে? 0
Prada--an---i m-ṅ-al----a-kh-l- -h---? P_________ k_ m__________ k____ t_____ P-a-a-ś-n- k- m-ṅ-a-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- -------------------------------------- Pradarśanī ki maṅgalabāra khōlā thākē?
Има ли намаление за студенти? ব-দ----্থ-দের /--িক্--র-থ---- জন----- ক-ন- -াড়-আ-ে? বি______ / শি______ জ__ কি কো_ ছা_ আ__ ব-দ-য-র-থ-দ-র / শ-ক-ষ-র-থ-দ-র জ-্- ক- ক-ন- ছ-ড- আ-ে- ---------------------------------------------------- বিদ্যার্থীদের / শিক্ষার্থীদের জন্য কি কোনো ছাড় আছে? 0
C--i--k-ā-ā-ki-b-dhabā-- khō-ā -h---? C__________ k_ b________ k____ t_____ C-ṛ-ẏ-k-ā-ā k- b-d-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------------- Ciṛiẏākhānā ki budhabāra khōlā thākē?
Каква е тази сграда? ও- ---ি---ক-? ও_ বা__ কী_ ও- ব-ড়-ট- ক-? ------------- ওই বাড়িটা কী? 0
C-----khānā-k-----ha-ā-a-kh-l--t--k-? C__________ k_ b________ k____ t_____ C-ṛ-ẏ-k-ā-ā k- b-d-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------------- Ciṛiẏākhānā ki budhabāra khōlā thākē?
Колко стара е сградата? ও---াড়-----ত --নে------নো? ও_ বা__ ক_ দি__ পু___ ও- ব-ড়-ট- ক- দ-ন-র প-র-ন-? -------------------------- ওই বাড়িটা কত দিনের পুরোনো? 0
C-ṛ-ẏā----ā k----d-a---a ---l--t--kē? C__________ k_ b________ k____ t_____ C-ṛ-ẏ-k-ā-ā k- b-d-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------------- Ciṛiẏākhānā ki budhabāra khōlā thākē?
Кой е построил сградата? ওই -াড়িট- কে-ত-র--করেছি-ে-? ও_ বা__ কে তৈ_ ক_____ ও- ব-ড়-ট- ক- ত-র- ক-ে-ি-ে-? --------------------------- ওই বাড়িটা কে তৈরী করেছিলেন? 0
M--ujiẏā-a--- j-du---r---- --̥--s-a-ib----khōl- t-ā--? M_________ b_ j________ k_ b____________ k____ t_____ M-'-j-ẏ-m- b- j-d-g-a-a k- b-̥-a-p-t-b-r- k-ō-ā t-ā-ē- ------------------------------------------------------ Mi'ujiẏāma bā jādughara ki br̥haspatibāra khōlā thākē?
Аз се интересувам от архитектура. আ-ি স-থ-প----িল-পে-আ--র-ী-৷ আ_ স্_______ আ___ ৷ আ-ি স-থ-প-্-শ-ল-প- আ-্-হ- ৷ --------------------------- আমি স্থাপত্যশিল্পে আগ্রহী ৷ 0
G--l-r--b------apr--a--a-ī-kē-d-a ki --k-a--r- -h--- -----? G______ b_ c______________ k_____ k_ ś________ k____ t_____ G-ā-ā-i b- c-t-a-r-d-r-a-ī k-n-r- k- ś-k-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- ----------------------------------------------------------- Gyālāri bā citrapradarśanī kēndra ki śukrabāra khōlā thākē?
Аз се интересувам от изкуство. আমি-শ---প-লা- আ----ী ৷ আ_ শি_____ আ___ ৷ আ-ি শ-ল-প-ল-য় আ-্-হ- ৷ ---------------------- আমি শিল্পকলায় আগ্রহী ৷ 0
Gyā--ri -ā-c-t--pr-darś-n--k-------- -ukr-b-ra ----- -----? G______ b_ c______________ k_____ k_ ś________ k____ t_____ G-ā-ā-i b- c-t-a-r-d-r-a-ī k-n-r- k- ś-k-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- ----------------------------------------------------------- Gyālāri bā citrapradarśanī kēndra ki śukrabāra khōlā thākē?
Аз се интересувам от живопис. আ-ি--ি-্রকলায় --্--ী ৷ আ_ চি_____ আ___ ৷ আ-ি চ-ত-র-ল-য় আ-্-হ- ৷ ---------------------- আমি চিত্রকলায় আগ্রহী ৷ 0
G-ā-āri ---c-t---rad-r---- kē--r--ki śu-r-b--a --ōl- t-ā--? G______ b_ c______________ k_____ k_ ś________ k____ t_____ G-ā-ā-i b- c-t-a-r-d-r-a-ī k-n-r- k- ś-k-a-ā-a k-ō-ā t-ā-ē- ----------------------------------------------------------- Gyālāri bā citrapradarśanī kēndra ki śukrabāra khōlā thākē?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + бенгалски (1-100) MP3 бенгалски (1-100)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!