Разговорник

bg В дискотеката   »   hy դիսկոտեկում

46 [четирийсет и шест]

В дискотеката

В дискотеката

46 [քառասունվեց]

46 [k’arrasunvets’]

դիսկոտեկում

diskotekum

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Мястото свободно ли е? Ա-- տեղն ազա՞տ է: Ա__ տ___ ա____ է_ Ա-ս տ-ղ- ա-ա-տ է- ----------------- Այս տեղն ազա՞տ է: 0
d-s--tekum d_________ d-s-o-e-u- ---------- diskotekum
Може ли да седна при Вас? Կար-լի՞ է Ձե- -ոտ---տել: Կ______ է Ձ__ մ__ ն_____ Կ-ր-լ-՞ է Ձ-ր մ-տ ն-տ-լ- ------------------------ Կարելի՞ է Ձեր մոտ նստել: 0
d-sko----m d_________ d-s-o-e-u- ---------- diskotekum
С удоволствие. Հաճույ--վ: Հ_________ Հ-ճ-ւ-ք-վ- ---------- Հաճույքով: 0
A-s---ghn -za՞- e A__ t____ a____ e A-s t-g-n a-a-t e ----------------- Ays teghn aza՞t e
Как намирате музиката? Ի--պե-ս ե- ---ո-մ եր-ժշ--ւթյունը: Ի______ ե_ գ_____ ե______________ Ի-չ-ե-ս ե- գ-ն-ւ- ե-ա-շ-ո-թ-ո-ն-: --------------------------------- Ինչպե՞ս եք գտնում երաժշտությունը: 0
A-- t--h- a-a-t-e A__ t____ a____ e A-s t-g-n a-a-t e ----------------- Ays teghn aza՞t e
Малко силна. Մի -ի- բա--ր-է: Մ_ ք__ բ____ է_ Մ- ք-չ բ-ր-ր է- --------------- Մի քիչ բարձր է: 0
A-s-t-g---aza-t e A__ t____ a____ e A-s t-g-n a-a-t e ----------------- Ays teghn aza՞t e
Но групата свири много добре. Բայց--ո-մ-ը լ-վ - -վ---ւմ: Բ___ խ_____ լ__ է ն_______ Բ-յ- խ-ւ-բ- լ-վ է ն-ա-ո-մ- -------------------------- Բայց խումբը լավ է նվագում: 0
K--eli՞ e---e- mo- -s--l K______ e D___ m__ n____ K-r-l-՞ e D-e- m-t n-t-l ------------------------ Kareli՞ e Dzer mot nstel
Често ли идвате тук? Հա---- -- այս-եղ-լ--ո--: Հ_____ ե_ ա_____ լ______ Հ-ճ-՞- ե- ա-ս-ե- լ-ն-ւ-: ------------------------ Հաճա՞խ եք այստեղ լինում: 0
Ka-eli--e-Dze------nst-l K______ e D___ m__ n____ K-r-l-՞ e D-e- m-t n-t-l ------------------------ Kareli՞ e Dzer mot nstel
Не, за първи път. Ո-- -ա-ա-աջ-- ա----- -: Ո__ ս_ ա_____ ա_____ է_ Ո-, ս- ա-ա-ի- ա-գ-մ- է- ----------------------- Ոչ, սա առաջին անգամն է: 0
K---li--- D--r --- n--el K______ e D___ m__ n____ K-r-l-՞ e D-e- m-t n-t-l ------------------------ Kareli՞ e Dzer mot nstel
Никога не съм бил / била тук. Ե- այ-տ-ղ----ե- չ-մ --ել: Ե_ ա_____ ե____ չ__ ե____ Ե- ա-ս-ե- ե-բ-ք չ-մ ե-ե-: ------------------------- Ես այստեղ երբեք չեմ եղել: 0
Hachu----v H_________ H-c-u-k-o- ---------- Hachuyk’ov
Танцувате ли? Պ-րո-՞----: Պ______ ե__ Պ-ր-ւ-մ ե-: ----------- Պարու՞մ եք: 0
H-c-u-k’ov H_________ H-c-u-k-o- ---------- Hachuyk’ov
По-късно може би. Մ--ո-ց- ա--լ- -ւ-: Մ______ ա____ ո___ Մ-գ-ւ-ե ա-ե-ի ո-շ- ------------------ Միգուցե ավելի ուշ: 0
Ha---y-’-v H_________ H-c-u-k-o- ---------- Hachuyk’ov
Аз не мога да танцувам добре. Ե----վ-չ-մ պ--ո-մ: Ե_ լ__ չ__ պ______ Ե- լ-վ չ-մ պ-ր-ւ-: ------------------ Ես լավ չեմ պարում: 0
In-h--e՞---e-’ gt--m-yera---h-ut--uny I________ y___ g____ y_______________ I-c-’-e-s y-k- g-n-m y-r-z-s-t-t-y-n- ------------------------------------- Inch’pe՞s yek’ gtnum yerazhshtut’yuny
Съвсем просто е. Դ- --- -աս------ան-է: Դ_ շ__ հ______ բ__ է_ Դ- շ-տ հ-ս-ր-կ բ-ն է- --------------------- Դա շատ հասարակ բան է: 0
I-c---e-- ---’ -t-um--e----s---t---ny I________ y___ g____ y_______________ I-c-’-e-s y-k- g-n-m y-r-z-s-t-t-y-n- ------------------------------------- Inch’pe՞s yek’ gtnum yerazhshtut’yuny
Ще Ви покажа. Ե- Ձ----ույ- ---մ: Ե_ Ձ__ ց____ կ____ Ե- Ձ-զ ց-ւ-ց կ-ա-: ------------------ Ես Ձեզ ցույց կտամ: 0
I---’p-՞s----’ ---um -e-a--shtu-’-u-y I________ y___ g____ y_______________ I-c-’-e-s y-k- g-n-m y-r-z-s-t-t-y-n- ------------------------------------- Inch’pe՞s yek’ gtnum yerazhshtut’yuny
Не, по-добре някой друг път. Ոչ- ա-ե-----վ - հաջ-րդ-ա---մ: Ո__ ա____ լ__ է հ_____ ա_____ Ո-, ա-ե-ի լ-վ է հ-ջ-ր- ա-գ-մ- ----------------------------- Ոչ, ավելի լավ է հաջորդ անգամ: 0
M--k-ic----a-dz--e M_ k_____ b_____ e M- k-i-h- b-r-z- e ------------------ Mi k’ich’ bardzr e
Чакате ли някого? Ս---ու-մ -ք ին---ր--ե-ի-: Ս_______ ե_ ի__ ո_ մ_____ Ս-ա-ո-՞- ե- ի-չ ո- մ-կ-ն- ------------------------- Սպասու՞մ եք ինչ որ մեկին: 0
M- -’i-h’ -ar-z- e M_ k_____ b_____ e M- k-i-h- b-r-z- e ------------------ Mi k’ich’ bardzr e
Да, моя приятел. Այո,-----նկերոջ-: Ա___ ի_ ը________ Ա-ո- ի- ը-կ-ր-ջ-: ----------------- Այո, իմ ընկերոջը: 0
Mi-k’i-h- --rdz--e M_ k_____ b_____ e M- k-i-h- b-r-z- e ------------------ Mi k’ich’ bardzr e
Ето го идва. Ահ---- -ա-իս-է: Ա__ ն_ գ____ է_ Ա-ա ն- գ-լ-ս է- --------------- Ահա նա գալիս է: 0
Ba-t-’ --------a--- ----um B_____ k_____ l__ e n_____ B-y-s- k-u-b- l-v e n-a-u- -------------------------- Bayts’ khumby lav e nvagum

Гените влияят върху езика

Езикът, който говорим, зависи от нашето потекло. Но нашите гени също са отговорни за езика ни. Шотландски изследователи са стигнали до това заключение. Те са изследвали как английският се различава от китайския. По този начин открили, че гените също играят роля. Защото гените влияят върху развитието на мозъка ни. Така да се каже, те формират нашите мозъчни структури. С това те определят нашите способности за учене на езици. Вариантите на два гена са от решаващо значение за това. Когато един конкретен вариант е оскъден, тогава се развиват тоналните езици. Така тоналните езици се говорят от хора без тези генни варианти. В тоналните езици значението на думите се определя от височината на тоновете. Китайският, например, се причислява към тоналните езици. Ако въпросният генен вариант е доминиращ, обаче, други езици се развиват. Английският не е тонален език. Вариантите на този ген не са равномерно разпределени. Това означава, че те се проявяват с различна честота по света. Но езиците оцеляват само ако се предадат на поколенията. За да се случи това, децата трябва да са в състояние да имитират езика на своите родители. Така че, те трябва да могат да научат езика добре. Едва тогава той ще може да се предаде от поколение на поколение. По-възрастният генетичен вариант е този, който насърчава тоналните езици. Така че, вероятно в миналото е имало повече тонални езици, отколкото днес. Но човек не трябва да надценява генетичните компоненти. Те могат само да допринесат за обяснението на развитието на езика. Но няма ген за английския, нито за китайския език. Всеки може да научи всеки език. За това не са нужни гени, а по-скоро само любопитство и дисциплина!
Знаете ли, че?
Тайският (или тай) принадлежи към семейството на тай-кадайските езици. Той е майчин език на около 20 милиона души. За разлика от повечето западни езици, тай е тонален език. При тоналните езици произношението на сричките е определящо за значението им. Повечето думи в тайския се състоят само от една сричка. В зависимост от височината на тона при изговора значението на думата се променя. В тайския се различават пет височини на тона. В продължение на много векове тайландското общество е било разделено строго йерархично. Затова и днес в тайския все още съществуват най-малко пет различни нива. Те се разпростират от обикновения ежедневен език до много учтивата форма на речта. Освен това тайският се разделя на много местни диалекти. Знаковата система на езика представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Граматиката не е структурирана комплексно. Тъй като тайският е изолиращ език, в него не се срещат склонения или спрежения. Учете тайски, той наистина е впечатляващ език!