Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   bn ভ্রমণের প্রস্তুতি

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

৪৭ [সাতচল্লিশ]

47 [Sātacalliśa]

ভ্রমণের প্রস্তুতি

bhramaṇēra prastuti

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! তো--ক- --া--------েস ---া----ব-! তো__ আ___ সু___ গো__ হ__ ত-ম-ক- আ-া-ে- স-ট-ে- গ-ছ-ত- হ-ে- -------------------------------- তোমাকে আমাদের সুটকেস গোছাতে হবে! 0
bhram----a --a--uti b_________ p_______ b-r-m-ṇ-r- p-a-t-t- ------------------- bhramaṇēra prastuti
Внимавай да не забравиш нещо! ক-ন- কিছু-ভ-লবে -া! কো_ কি_ ভু__ না_ ক-ন- ক-ছ- ভ-ল-ে ন-! ------------------- কোনো কিছু ভুলবে না! 0
bhr--a---a--r-s--ti b_________ p_______ b-r-m-ṇ-r- p-a-t-t- ------------------- bhramaṇēra prastuti
Трябва ти голям куфар! তোম-- এ-ট- --়-সুট--স --ই! তো__ এ__ ব_ সু___ চা__ ত-ম-র এ-ট- ব-় স-ট-ে- চ-ই- -------------------------- তোমার একটা বড় সুটকেস চাই! 0
tōm-kē ā-ā-ēr- su--kē-- -ōchā-- ha-ē! t_____ ā______ s_______ g______ h____ t-m-k- ā-ā-ē-a s-ṭ-k-s- g-c-ā-ē h-b-! ------------------------------------- tōmākē āmādēra suṭakēsa gōchātē habē!
Не забравяй паспорта! পাস--র্- ন-তে--ু-- -া! পা____ নি_ ভু_ না_ প-স-ো-্- ন-ত- ভ-ল- ন-! ---------------------- পাসপোর্ট নিতে ভুলো না! 0
tōm--ē-ā-ādē-a -----ēsa gōc---ē-h--ē! t_____ ā______ s_______ g______ h____ t-m-k- ā-ā-ē-a s-ṭ-k-s- g-c-ā-ē h-b-! ------------------------------------- tōmākē āmādēra suṭakēsa gōchātē habē!
Не забравяй самолетния билет! টিকি- -ি-- -ু-ো--া! টি__ নি_ ভু_ না_ ট-ক-ট ন-ত- ভ-ল- ন-! ------------------- টিকিট নিতে ভুলো না! 0
tō--k- -mā--r----ṭa---a -ō---tē --bē! t_____ ā______ s_______ g______ h____ t-m-k- ā-ā-ē-a s-ṭ-k-s- g-c-ā-ē h-b-! ------------------------------------- tōmākē āmādēra suṭakēsa gōchātē habē!
Не забравяй пътническите чекове! ট-র্যা---ার্স চেক নিতে-ভুলো---! ট্______ চে_ নি_ ভু_ না_ ট-র-য-ভ-ল-র-স চ-ক ন-ত- ভ-ল- ন-! ------------------------------- ট্র্যাভেলার্স চেক নিতে ভুলো না! 0
Kō-ō ki-h- --ul--- n-! K___ k____ b______ n__ K-n- k-c-u b-u-a-ē n-! ---------------------- Kōnō kichu bhulabē nā!
Вземи крем против слънце. স---– ---্রী----শন স--গে-নি- ৷ সা_ – স্___ লো__ স__ নি_ ৷ স-ন – স-ক-র-ণ ল-শ- স-্-ে ন-ও ৷ ------------------------------ সান – স্ক্রীণ লোশন সঙ্গে নিও ৷ 0
K-n------- -hul-b- -ā! K___ k____ b______ n__ K-n- k-c-u b-u-a-ē n-! ---------------------- Kōnō kichu bhulabē nā!
Вземи слънчевите очила. স-ন --গ---স-বা রো---শমা-সঙ্-ে নি- ৷ সা_ – গ্__ বা রো_ চ__ স__ নি_ ৷ স-ন – গ-ল-স ব- র-দ চ-ম- স-্-ে ন-ও ৷ ----------------------------------- সান – গ্লাস বা রোদ চশমা সঙ্গে নিও ৷ 0
Kō-- kich- -h-l--ē -ā! K___ k____ b______ n__ K-n- k-c-u b-u-a-ē n-! ---------------------- Kōnō kichu bhulabē nā!
Вземи слънчевата шапка. সা- --হ্--ট -া--োদ --পি --্----ি--৷ সা_ – হ্__ বা রো_ টু_ স__ নি_ ৷ স-ন – হ-য-ট ব- র-দ ট-প- স-্-ে ন-ও ৷ ----------------------------------- সান – হ্যাট বা রোদ টুপি সঙ্গে নিও ৷ 0
Tō-ār--ē--ṭ- ---a -u----s- -ā--! T_____ ē____ b___ s_______ c____ T-m-r- ē-a-ā b-ṛ- s-ṭ-k-s- c-'-! -------------------------------- Tōmāra ēkaṭā baṛa suṭakēsa cā'i!
Искаш ли да вземеш пътна карта? তু---কি--া--তার-মানচ-ত্- -ি-- চা-? তু_ কি রা___ মা____ নি_ চা__ ত-ম- ক- র-স-ত-র ম-ন-ি-্- ন-ত- চ-ও- ---------------------------------- তুমি কি রাস্তার মানচিত্র নিতে চাও? 0
Pā------- n--ē -h--ō---! P________ n___ b____ n__ P-s-p-r-a n-t- b-u-ō n-! ------------------------ Pāsapōrṭa nitē bhulō nā!
Искаш ли да вземеш пътеводител? ত-মি কি -থ------শ- - ---্ত-কা নিতে--া-? তু_ কি প_______ – পু___ নি_ চা__ ত-ম- ক- প-প-র-র-শ- – প-স-ত-ক- ন-ত- চ-ও- --------------------------------------- তুমি কি পথপ্রদর্শক – পুস্তিকা নিতে চাও? 0
P-sa---ṭ--nit--b-ul- -ā! P________ n___ b____ n__ P-s-p-r-a n-t- b-u-ō n-! ------------------------ Pāsapōrṭa nitē bhulō nā!
Искаш ли да вземеш чадър? ত-ম- -ি -াতা নিত-----? তু_ কি ছা_ নি_ চা__ ত-ম- ক- ছ-ত- ন-ত- চ-ও- ---------------------- তুমি কি ছাতা নিতে চাও? 0
Pā-a----- ---ē------ n-! P________ n___ b____ n__ P-s-p-r-a n-t- b-u-ō n-! ------------------------ Pāsapōrṭa nitē bhulō nā!
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. প-যান্ট,-----ট -ব---ো-- -----র--নিও ৷ প্____ শা__ এ_ মো_ ম_ ক_ নি_ ৷ প-য-ন-ট- শ-র-ট এ-ং ম-জ- ম-ে ক-ে ন-ও ৷ ------------------------------------- প্যান্ট, শার্ট এবং মোজা মনে করে নিও ৷ 0
Ṭ-k-ṭ- -itē--h--ō --! Ṭ_____ n___ b____ n__ Ṭ-k-ṭ- n-t- b-u-ō n-! --------------------- Ṭikiṭa nitē bhulō nā!
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. ট--,-বেল-- এব---েলার -্যাক-----ে ক----ি- ৷ টা__ বে__ এ_ খে__ জ্___ ম_ ক_ নি_ ৷ ট-ই- ব-ল-ট এ-ং খ-ল-র জ-য-ক-ট ম-ে ক-ে ন-ও ৷ ------------------------------------------ টাই, বেল্ট এবং খেলার জ্যাকেট মনে করে নিও ৷ 0
Ṭ--iṭa-n-t- b--l- n-! Ṭ_____ n___ b____ n__ Ṭ-k-ṭ- n-t- b-u-ō n-! --------------------- Ṭikiṭa nitē bhulō nā!
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. প---া--,-রাতে- প--াক,--ব- -ি-–---র----ন- --- --ও-৷ পা____ রা__ পো___ এ_ টি – শা__ ম_ ক_ নি_ ৷ প-য়-া-া- র-ত-র প-ষ-ক- এ-ং ট- – শ-র-ট ম-ে ক-ে ন-ও ৷ -------------------------------------------------- পায়জামা, রাতের পোষাক, এবং টি – শার্ট মনে করে নিও ৷ 0
Ṭik--a ni-- bhu-- nā! Ṭ_____ n___ b____ n__ Ṭ-k-ṭ- n-t- b-u-ō n-! --------------------- Ṭikiṭa nitē bhulō nā!
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. ত-মা-----ো--চপ্প- ----বু- জ-ত--চাই ৷ তো__ জু__ চ___ এ_ বু_ জু_ চা_ ৷ ত-ম-র জ-ত-, চ-্-ল এ-ং ব-ট জ-ত- চ-ই ৷ ------------------------------------ তোমার জুতো, চপ্পল এবং বুট জুতো চাই ৷ 0
Ṭ-y-bhē-ā--a-cē-a-n-t- ---l--nā! Ṭ___________ c___ n___ b____ n__ Ṭ-y-b-ē-ā-s- c-k- n-t- b-u-ō n-! -------------------------------- Ṭryābhēlārsa cēka nitē bhulō nā!
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. তো-ার--ুমাল,-া------ং---ল------া--(---ক----)---ই-৷ তো__ রু______ এ_ নে_ ক্___ (__ কা___ চা_ ৷ ত-ম-র র-ম-ল-স-ব-ন এ-ং ন-ল ক-ল-প-র (-খ ক-ট-র- চ-ই ৷ -------------------------------------------------- তোমার রুমাল,সাবান এবং নেল ক্লিপার (নখ কাটার) চাই ৷ 0
Ṭr--bhēl---- c--a--it--bhu-- --! Ṭ___________ c___ n___ b____ n__ Ṭ-y-b-ē-ā-s- c-k- n-t- b-u-ō n-! -------------------------------- Ṭryābhēlārsa cēka nitē bhulō nā!
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. তো--- -----ি,---ঁত ম--ার-ব্র-শ-এব---ু-প-স্- -াই-৷ তো__ চি___ দাঁ_ মা__ ব্__ এ_ টু____ চা_ ৷ ত-ম-র চ-র-ন-, দ-ঁ- ম-জ-র ব-র-শ এ-ং ট-থ-ে-্- চ-ই ৷ ------------------------------------------------- তোমার চিরুনি, দাঁত মাজার ব্রাশ এবং টুথপেস্ট চাই ৷ 0
Ṭr--b-----sa c-k----t- ---lō --! Ṭ___________ c___ n___ b____ n__ Ṭ-y-b-ē-ā-s- c-k- n-t- b-u-ō n-! -------------------------------- Ṭryābhēlārsa cēka nitē bhulō nā!

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.