Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   ur ‫چھٹیوں کے مشاغل‬

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

‫48 [اڑھنتالیس]‬

artalees

‫چھٹیوں کے مشاغل‬

chudiyon ke mashaghil

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Плажът чист ли е? ‫ک-- س--در کا-کن-ر----ف -ت--- --؟‬ ‫___ س____ ک_ ک____ ص__ س____ ہ___ ‫-ی- س-ن-ر ک- ک-ا-ہ ص-ف س-ھ-ا ہ-؟- ---------------------------------- ‫کیا سمندر کا کنارہ صاف ستھرا ہے؟‬ 0
ch--iy-n-k- -a-ha-hil c_______ k_ m________ c-u-i-o- k- m-s-a-h-l --------------------- chudiyon ke mashaghil
Може ли да се къпем там? ‫کی- وہ-- ----س------ں-‬ ‫___ و___ ن__ س___ ہ____ ‫-ی- و-ا- ن-ا س-ت- ہ-ں-‬ ------------------------ ‫کیا وہاں نہا سکتے ہیں؟‬ 0
c-udiyo--k----shaghil c_______ k_ m________ c-u-i-o- k- m-s-a-h-l --------------------- chudiyon ke mashaghil
Къпането там не е ли опасно? ‫ک-----اں ن---ا ---نا--تو ------ے؟‬ ‫___ و___ ن____ خ_____ ت_ ن___ ہ___ ‫-ی- و-ا- ن-ا-ا خ-ر-ا- ت- ن-ی- ہ-؟- ----------------------------------- ‫کیا وہاں نہانا خطرناک تو نہیں ہے؟‬ 0
k----a---da- k--k---r--sa-f--uth-a --i? k__ s_______ k_ k_____ s___ s_____ h___ k-a s-m-n-a- k- k-n-r- s-a- s-t-r- h-i- --------------------------------------- kya samandar ka kinara saaf suthra hai?
Може ли да се заеме плажен чадър? ‫-ی- ی-----ورج سے --نے ک- -ھت-ی ک--ئ- پر -ل سک-- ہے-‬ ‫___ ی___ س___ س_ ب___ ک_ چ____ ک____ پ_ م_ س___ ہ___ ‫-ی- ی-ا- س-ر- س- ب-ن- ک- چ-ت-ی ک-ا-ے پ- م- س-ت- ہ-؟- ----------------------------------------------------- ‫کیا یہاں سورج سے بچنے کی چھتری کرائے پر مل سکتی ہے؟‬ 0
ky--sam--da- ka -in-ra --a- ---hr----i? k__ s_______ k_ k_____ s___ s_____ h___ k-a s-m-n-a- k- k-n-r- s-a- s-t-r- h-i- --------------------------------------- kya samandar ka kinara saaf suthra hai?
Може ли да се заеме шезлонг? ‫--- -ہ---لیٹ-ے کی -رسی---ا-- پر -- -ک-ی ---‬ ‫___ ی___ ل____ ک_ ک___ ک____ پ_ م_ س___ ہ___ ‫-ی- ی-ا- ل-ٹ-ے ک- ک-س- ک-ا-ے پ- م- س-ت- ہ-؟- --------------------------------------------- ‫کیا یہاں لیٹنے کی کرسی کرائے پر مل سکتی ہے؟‬ 0
kya--a-an-ar--- ---ar- --a- -ut------i? k__ s_______ k_ k_____ s___ s_____ h___ k-a s-m-n-a- k- k-n-r- s-a- s-t-r- h-i- --------------------------------------- kya samandar ka kinara saaf suthra hai?
Може ли да се заеме лодка? ‫کیا --------ی ک---- ----ل --ت- ہے؟‬ ‫___ ی___ ک___ ک____ پ_ م_ س___ ہ___ ‫-ی- ی-ا- ک-ت- ک-ا-ے پ- م- س-ت- ہ-؟- ------------------------------------ ‫کیا یہاں کشتی کرائے پر مل سکتی ہے؟‬ 0
kya wahan n--a--atke-h--n? k__ w____ n___ s____ h____ k-a w-h-n n-h- s-t-e h-i-? -------------------------- kya wahan neha satke hain?
Бих искал / искала да карам сърф. ‫م---سرف---کرنا---ہ-ں گا‬ ‫___ س____ ک___ چ____ گ__ ‫-ی- س-ف-گ ک-ن- چ-ہ-ں گ-‬ ------------------------- ‫میں سرفنگ کرنا چاہوں گا‬ 0
k-a wa--n -eh--s-tk- -a-n? k__ w____ n___ s____ h____ k-a w-h-n n-h- s-t-e h-i-? -------------------------- kya wahan neha satke hain?
Бих искал / искала да се гмуркам. ‫م-- --طہ خ-----رن--چا-و- --‬ ‫___ غ___ خ___ ک___ چ____ گ__ ‫-ی- غ-ط- خ-ر- ک-ن- چ-ہ-ں گ-‬ ----------------------------- ‫میں غوطہ خوری کرنا چاہوں گا‬ 0
k-a --han----- --tke-h--n? k__ w____ n___ s____ h____ k-a w-h-n n-h- s-t-e h-i-? -------------------------- kya wahan neha satke hain?
Бих искал / искала да карам водни ски. ‫میں -ا-ی ----س-یئ-- -ر-ا -اہ-ں گا‬ ‫___ پ___ پ_ ا______ ک___ چ____ گ__ ‫-ی- پ-ن- پ- ا-ک-ئ-گ ک-ن- چ-ہ-ں گ-‬ ----------------------------------- ‫میں پانی پر اسکیئنگ کرنا چاہوں گا‬ 0
K-------ei-----a-a -hata----- to--ahi-h--? K___ w_____ n_____ k_________ t_ n___ h___ K-y- w-h-i- n-h-n- k-a-a-n-a- t- n-h- h-i- ------------------------------------------ Khya wahein nahana khatarnaak to nahi hai?
Може ли да се наеме сърф? ‫-یا--ہ-ں س-فن--بو-ڈ---ائ- پ- -ل----- --؟‬ ‫___ ی___ س____ ب___ ک____ پ_ م_ س___ ہ___ ‫-ی- ی-ا- س-ف-گ ب-ر- ک-ا-ے پ- م- س-ت- ہ-؟- ------------------------------------------ ‫کیا یہاں سرفنگ بورڈ کرائے پر مل سکتا ہے؟‬ 0
Kh-a w-h-in-na---a-kh--a----k-t- n--- -ai? K___ w_____ n_____ k_________ t_ n___ h___ K-y- w-h-i- n-h-n- k-a-a-n-a- t- n-h- h-i- ------------------------------------------ Khya wahein nahana khatarnaak to nahi hai?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? ‫--ا -ہا- غ-ط- ---ی--ا -ام-ن-کرا-ے--ر-م---کت--ہے-‬ ‫___ ی___ غ___ خ___ ک_ س____ ک____ پ_ م_ س___ ہ___ ‫-ی- ی-ا- غ-ط- خ-ر- ک- س-م-ن ک-ا-ے پ- م- س-ت- ہ-؟- -------------------------------------------------- ‫کیا یہاں غوطہ خوری کا سامان کرائے پر مل سکتا ہے؟‬ 0
K--- --he---nahana---a--rnaa--to--ahi--a-? K___ w_____ n_____ k_________ t_ n___ h___ K-y- w-h-i- n-h-n- k-a-a-n-a- t- n-h- h-i- ------------------------------------------ Khya wahein nahana khatarnaak to nahi hai?
Може ли да се наемат водни ски? ‫----ی-اں--ا----- -س-ی-ن- -ر-- -- ساما- مل--ک-- ہ--‬ ‫___ ی___ پ___ پ_ ا______ ک___ ک_ س____ م_ س___ ہ___ ‫-ی- ی-ا- پ-ن- پ- ا-ک-ئ-گ ک-ن- ک- س-م-ن م- س-ت- ہ-؟- ---------------------------------------------------- ‫کیا یہاں پانی پر اسکیئنگ کرنے کا سامان مل سکتا ہے؟‬ 0
kya--a--n--o---j--- -ac-n-- -i-chh-t-i -a---- --r m-l---kti-h--? k__ y____ S_____ s_ b______ k_ c______ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n S-o-a- s- b-c-n-y k- c-h-t-i k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- ---------------------------------------------------------------- kya yahan Sooraj se bachney ki chhatri karaye par mil sakti hai?
Аз съм начинаещ / начинаеща. ‫میں --ل-ل نی- -وں‬ ‫___ ب____ ن__ ہ___ ‫-ی- ب-ل-ل ن-ا ہ-ں- ------------------- ‫میں بالکل نیا ہوں‬ 0
k----a-an Soo--j s- -a-hney--i ------i-k-raye p-r --l sak-i-h-i? k__ y____ S_____ s_ b______ k_ c______ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n S-o-a- s- b-c-n-y k- c-h-t-i k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- ---------------------------------------------------------------- kya yahan Sooraj se bachney ki chhatri karaye par mil sakti hai?
Средно добър / добра съм. ‫میں--س- ح---ک-ا-ھا-ہ-ں‬ ‫___ ک__ ح_ ت_ ا___ ہ___ ‫-ی- ک-ی ح- ت- ا-ھ- ہ-ں- ------------------------ ‫میں کسی حد تک اچھا ہوں‬ 0
k----a--n--o-r-- se -a-hn-y k--ch-atri kar-y----- ----s-kti----? k__ y____ S_____ s_ b______ k_ c______ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n S-o-a- s- b-c-n-y k- c-h-t-i k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- ---------------------------------------------------------------- kya yahan Sooraj se bachney ki chhatri karaye par mil sakti hai?
Това ми е познато вече. ‫مجھے یہ -ہ-- -ی -- --ا --‬ ‫____ ی_ پ___ ہ_ س_ آ__ ہ__ ‫-ج-ے ی- پ-ل- ہ- س- آ-ا ہ-‬ --------------------------- ‫مجھے یہ پہلے ہی سے آتا ہے‬ 0
kya y--an---------i ----i --r-y- par-mi- sa-ti--a-? k__ y____ l_____ k_ k____ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n l-t-a- k- k-r-i k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- --------------------------------------------------- kya yahan letnay ki kursi karaye par mil sakti hai?
Къде е ски лифтът? ‫اس---ن- --ٹ -ہ-ں--ے-‬ ‫_______ ل__ ک___ ہ___ ‫-س-ی-ن- ل-ٹ ک-ا- ہ-؟- ---------------------- ‫اسکیئنگ لفٹ کہاں ہے؟‬ 0
kya --h-- ----a- k- k-rs- kara-e par---- s---i --i? k__ y____ l_____ k_ k____ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n l-t-a- k- k-r-i k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- --------------------------------------------------- kya yahan letnay ki kursi karaye par mil sakti hai?
Имаш ли ски? ‫تمہا-ے---س اسکئیر ----یا‬ ‫______ پ__ ا_____ ہ______ ‫-م-ا-ے پ-س ا-ک-ی- ہ-؟-ی-‬ -------------------------- ‫تمہارے پاس اسکئیر ہے؟کیا‬ 0
k-a -a-a--l-tn-- -- -u-si--araye p-- --- --kt--h--? k__ y____ l_____ k_ k____ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n l-t-a- k- k-r-i k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- --------------------------------------------------- kya yahan letnay ki kursi karaye par mil sakti hai?
Имаш ли ски обувки? ‫--ہ-ر--پ---ا-ک--نگ-کے-جوتے ہ--؟---‬ ‫______ پ__ ا______ ک_ ج___ ہ_______ ‫-م-ا-ے پ-س ا-ک-ی-گ ک- ج-ت- ہ-ں-ک-ا- ------------------------------------ ‫تمہارے پاس اسکئینگ کے جوتے ہیں؟کیا‬ 0
kya ---an -o------a-----r m------t--ha-? k__ y____ b___ k_____ p__ m__ s____ h___ k-a y-h-n b-a- k-r-y- p-r m-l s-k-i h-i- ---------------------------------------- kya yahan boat karaye par mil sakti hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.