Разговорник

bg Покупки   »   ca Fer compres

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [cinquanta-u]

Fer compres

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Vull -nar-- -a------ote-a. V___ a___ a l_ b__________ V-l- a-a- a l- b-b-i-t-c-. -------------------------- Vull anar a la biblioteca. 0
Искам да отида в книжарницата. V----anar a-l--lli--e--a. V___ a___ a l_ l_________ V-l- a-a- a l- l-i-r-r-a- ------------------------- Vull anar a la llibreria. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. V--l a--r al-q---s-. V___ a___ a_ q______ V-l- a-a- a- q-i-s-. -------------------- Vull anar al quiosc. 0
Искам да заема една книга. Vul- -anlle----un --i-r-. V___ m________ u_ l______ V-l- m-n-l-v-r u- l-i-r-. ------------------------- Vull manllevar un llibre. 0
Искам да купя една книга. Vu---comprar----l-i--e. V___ c______ u_ l______ V-l- c-m-r-r u- l-i-r-. ----------------------- Vull comprar un llibre. 0
Искам да купя един вестник. V--l -om--a---n---ar-. V___ c______ u_ d_____ V-l- c-m-r-r u- d-a-i- ---------------------- Vull comprar un diari. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Vul-----r-a ---bibl--t-ca-p-r --n-l--a- -n----b-e. V___ a___ a l_ b_________ p__ m________ u_ l______ V-l- a-a- a l- b-b-i-t-c- p-r m-n-l-v-r u- l-i-r-. -------------------------------------------------- Vull anar a la biblioteca per manllevar un llibre. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. V-ll a-a--a la-ll---er-a p-r com-r-r--- --ibre. V___ a___ a l_ l________ p__ c______ u_ l______ V-l- a-a- a l- l-i-r-r-a p-r c-m-r-r u- l-i-r-. ----------------------------------------------- Vull anar a la llibreria per comprar un llibre. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Vull-an-r a--q--os- a--ompr-r el -iari. V___ a___ a_ q_____ a c______ e_ d_____ V-l- a-a- a- q-i-s- a c-m-r-r e- d-a-i- --------------------------------------- Vull anar al quiosc a comprar el diari. 0
Искам да отида в оптичния магазин. V-ll -n-r-- -a --ò---c. V___ a___ a c_ l_______ V-l- a-a- a c- l-ò-t-c- ----------------------- Vull anar a ca l’òptic. 0
Искам да отида в супермаркета. V-l--anar al--u--rme-c--. V___ a___ a_ s___________ V-l- a-a- a- s-p-r-e-c-t- ------------------------- Vull anar al supermercat. 0
Искам да отида до хлебарницата. V-ll-a--- a-----n ---pa - a ----lec-. V___ a___ a_ f___ d_ p_ / a l_ f_____ V-l- a-a- a- f-r- d- p- / a l- f-e-a- ------------------------------------- Vull anar al forn de pa / a la fleca. 0
Искам да купя очила. Vull --m-r-r -n --re-l d’--l---s. V___ c______ u_ p_____ d_________ V-l- c-m-r-r u- p-r-l- d-u-l-r-s- --------------------------------- Vull comprar un parell d’ulleres. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Vull c-mp--- --u-t-- - ---du-es. V___ c______ f______ i v________ V-l- c-m-r-r f-u-t-s i v-r-u-e-. -------------------------------- Vull comprar fruites i verdures. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. V-l- --m--ar-p-s-es-i pa. V___ c______ p_____ i p__ V-l- c-m-r-r p-s-e- i p-. ------------------------- Vull comprar pastes i pa. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Vu-l-a--r -a l-----c-pe--c-m-rar--n -arell -’u-----s. V___ a___ c_ l______ p__ c______ u_ p_____ d_________ V-l- a-a- c- l-ò-t-c p-r c-m-r-r u- p-r-l- d-u-l-r-s- ----------------------------------------------------- Vull anar ca l’òptic per comprar un parell d’ulleres. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. V-ll-a-ar a---u-e------t pe--c-mp-ar fr-i-es i--er-u-e-. V___ a___ a_ s__________ p__ c______ f______ i v________ V-l- a-a- a- s-p-r-e-c-t p-r c-m-r-r f-u-t-s i v-r-u-e-. -------------------------------------------------------- Vull anar al supermercat per comprar fruites i verdures. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Jo ---- --a- --la f---a---r -o---a- ---t-s ----. J_ v___ a___ a l_ f____ p__ c______ p_____ i p__ J- v-l- a-a- a l- f-e-a p-r c-m-r-r p-s-e- i p-. ------------------------------------------------ Jo vull anar a la fleca per comprar pastes i pa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каталонски (1-100) MP3 каталонски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!