Разговорник

bg Покупки   »   no Gjøre ærender

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [femtién / en og femti]

Gjøre ærender

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Jeg skal-p- bibl---ek-t. J__ s___ p_ b___________ J-g s-a- p- b-b-i-t-k-t- ------------------------ Jeg skal på biblioteket. 0
Искам да отида в книжарницата. J-g---a- -å b------el-n. J__ s___ p_ b___________ J-g s-a- p- b-k-a-d-l-n- ------------------------ Jeg skal på bokhandelen. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. J----k----- t-l----s---. J__ s___ g_ t__ k_______ J-g s-a- g- t-l k-o-k-n- ------------------------ Jeg skal gå til kiosken. 0
Искам да заема една книга. J-g-skal----e-e--b--. J__ s___ l___ e_ b___ J-g s-a- l-n- e- b-k- --------------------- Jeg skal låne ei bok. 0
Искам да купя една книга. Je- -k-- ----- e- -ok. J__ s___ k____ e_ b___ J-g s-a- k-ø-e e- b-k- ---------------------- Jeg skal kjøpe ei bok. 0
Искам да купя един вестник. J-g s--l--jø-e -- -v-s. J__ s___ k____ e_ a____ J-g s-a- k-ø-e e- a-i-. ----------------------- Jeg skal kjøpe ei avis. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. J----k-- p---i-li----et-for å-l-ne -i-bo-. J__ s___ p_ b__________ f__ å l___ e_ b___ J-g s-a- p- b-b-i-t-k-t f-r å l-n- e- b-k- ------------------------------------------ Jeg skal på biblioteket for å låne ei bok. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. J-g-s----på bo-ha--el----or å --øp- -- --k. J__ s___ p_ b__________ f__ å k____ e_ b___ J-g s-a- p- b-k-a-d-l-n f-r å k-ø-e e- b-k- ------------------------------------------- Jeg skal på bokhandelen for å kjøpe ei bok. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. J----kal t---k-o---n--o--å--j-p---- --is. J__ s___ t__ k______ f__ å k____ e_ a____ J-g s-a- t-l k-o-k-n f-r å k-ø-e e- a-i-. ----------------------------------------- Jeg skal til kiosken for å kjøpe ei avis. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Je- skal --l -pt--er--. J__ s___ t__ o_________ J-g s-a- t-l o-t-k-r-n- ----------------------- Jeg skal til optikeren. 0
Искам да отида в супермаркета. Je- -k-l -å---l -up-r--r-e-e-. J__ s___ g_ t__ s_____________ J-g s-a- g- t-l s-p-r-a-k-d-t- ------------------------------ Jeg skal gå til supermarkedet. 0
Искам да отида до хлебарницата. J-- ska--ti--ba-er--. J__ s___ t__ b_______ J-g s-a- t-l b-k-r-n- --------------------- Jeg skal til bakeren. 0
Искам да купя очила. J-- ska- k-ø-e-bri--e-. J__ s___ k____ b_______ J-g s-a- k-ø-e b-i-l-r- ----------------------- Jeg skal kjøpe briller. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. J-g s--- kjø----ru-t o-----n--a--r. J__ s___ k____ f____ o_ g__________ J-g s-a- k-ø-e f-u-t o- g-ø-n-a-e-. ----------------------------------- Jeg skal kjøpe frukt og grønnsaker. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. J-g --a----ø-e--unds--kker og ---d. J__ s___ k____ r__________ o_ b____ J-g s-a- k-ø-e r-n-s-y-k-r o- b-ø-. ----------------------------------- Jeg skal kjøpe rundstykker og brød. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. J-g-ska----l-o-tik---n f-r-å---ø----ril-er. J__ s___ t__ o________ f__ å k____ b_______ J-g s-a- t-l o-t-k-r-n f-r å k-ø-e b-i-l-r- ------------------------------------------- Jeg skal til optikeren for å kjøpe briller. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Je--sk-- --l--u--rma--ed---fo--å k---e-fr--- ---g-ø-nsa-er. J__ s___ t__ s____________ f__ å k____ f____ o_ g__________ J-g s-a- t-l s-p-r-a-k-d-t f-r å k-ø-e f-u-t o- g-ø-n-a-e-. ----------------------------------------------------------- Jeg skal til supermarkedet for å kjøpe frukt og grønnsaker. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. J---s--l-til---k--en--o--å-kjø-e ru-d-t-kk-r -g-br-d. J__ s___ t__ b______ f__ å k____ r__________ o_ b____ J-g s-a- t-l b-k-r-n f-r å k-ø-e r-n-s-y-k-r o- b-ø-. ----------------------------------------------------- Jeg skal til bakeren for å kjøpe rundstykker og brød. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!