Разговорник

bg Покупки   »   ru Делать покупки

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [пятьдесят один]

51 [pyatʹdesyat odin]

Делать покупки

Delatʹ pokupki

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Я-хоч--- -иб--о--к-. Я х___ в б__________ Я х-ч- в б-б-и-т-к-. -------------------- Я хочу в библиотеку. 0
D--atʹ---k-pki D_____ p______ D-l-t- p-k-p-i -------------- Delatʹ pokupki
Искам да отида в книжарницата. Я--о-у в --иж-ы--маг-з-н. Я х___ в к______ м_______ Я х-ч- в к-и-н-й м-г-з-н- ------------------------- Я хочу в книжный магазин. 0
D-la-ʹ -o-u--i D_____ p______ D-l-t- p-k-p-i -------------- Delatʹ pokupki
Искам да отида до вестникарския павилион. Я х--у---к---к. Я х___ в к_____ Я х-ч- в к-о-к- --------------- Я хочу в киоск. 0
Y--khochu-- -ib--ot-ku. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- Ya khochu v biblioteku.
Искам да заема една книга. Я-х-чу-в-----к-иг----б---и--е--. Я х___ в____ к____ в б__________ Я х-ч- в-я-ь к-и-у в б-б-и-т-к-. -------------------------------- Я хочу взять книгу в библиотеке. 0
Ya k---hu-v--i-l-o---u. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- Ya khochu v biblioteku.
Искам да купя една книга. Я-х-чу --пить к-иг-. Я х___ к_____ к_____ Я х-ч- к-п-т- к-и-у- -------------------- Я хочу купить книгу. 0
Y- k-o-hu-v --bliot-k-. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- Ya khochu v biblioteku.
Искам да купя един вестник. Я х-чу----и-ь--а--ту. Я х___ к_____ г______ Я х-ч- к-п-т- г-з-т-. --------------------- Я хочу купить газету. 0
Ya--ho----v k-iz-n-- m-g--in. Y_ k_____ v k_______ m_______ Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n- ----------------------------- Ya khochu v knizhnyy magazin.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Я---ч- - биб-ио--к-, чтоб---зять-к-иж-у. Я х___ в б__________ ч____ в____ к______ Я х-ч- в б-б-и-т-к-, ч-о-ы в-я-ь к-и-к-. ---------------------------------------- Я хочу в библиотеку, чтобы взять книжку. 0
Y-----c---v-k-iz---y-m--az-n. Y_ k_____ v k_______ m_______ Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n- ----------------------------- Ya khochu v knizhnyy magazin.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Я -оч-------ж--й--а-а--н,---обы ку---ь -ни-у. Я х___ в к______ м_______ ч____ к_____ к_____ Я х-ч- в к-и-н-й м-г-з-н- ч-о-ы к-п-т- к-и-у- --------------------------------------------- Я хочу в книжный магазин, чтобы купить книгу. 0
Y- k-ochu - -n-zhn-y ---azi-. Y_ k_____ v k_______ m_______ Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n- ----------------------------- Ya khochu v knizhnyy magazin.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Я --чу-в-ки-ск- -т--- -упит--газ--у. Я х___ в к_____ ч____ к_____ г______ Я х-ч- в к-о-к- ч-о-ы к-п-т- г-з-т-. ------------------------------------ Я хочу в киоск, чтобы купить газету. 0
Y---h--h--- -ios-. Y_ k_____ v k_____ Y- k-o-h- v k-o-k- ------------------ Ya khochu v kiosk.
Искам да отида в оптичния магазин. Я----у--------у. Я х___ в о______ Я х-ч- в о-т-к-. ---------------- Я хочу в оптику. 0
Ya--ho-h- - --os-. Y_ k_____ v k_____ Y- k-o-h- v k-o-k- ------------------ Ya khochu v kiosk.
Искам да отида в супермаркета. Я-хо-- - -у----аркет. Я х___ в с___________ Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- --------------------- Я хочу в супермаркет. 0
Ya--h-ch--v ---s-. Y_ k_____ v k_____ Y- k-o-h- v k-o-k- ------------------ Ya khochu v kiosk.
Искам да отида до хлебарницата. Я-х-чу - -----ную. Я х___ в б________ Я х-ч- в б-л-ч-у-. ------------------ Я хочу в булочную. 0
Y-----chu v-y-t- k-i-- - -ibliot---. Y_ k_____ v_____ k____ v b__________ Y- k-o-h- v-y-t- k-i-u v b-b-i-t-k-. ------------------------------------ Ya khochu vzyatʹ knigu v biblioteke.
Искам да купя очила. Я--------пит--очк-. Я х___ к_____ о____ Я х-ч- к-п-т- о-к-. ------------------- Я хочу купить очки. 0
Y- kh---- ----tʹ -n-g- --b-b-i--eke. Y_ k_____ v_____ k____ v b__________ Y- k-o-h- v-y-t- k-i-u v b-b-i-t-k-. ------------------------------------ Ya khochu vzyatʹ knigu v biblioteke.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Я хоч----пит---р-кты-и -вощи. Я х___ к_____ ф_____ и о_____ Я х-ч- к-п-т- ф-у-т- и о-о-и- ----------------------------- Я хочу купить фрукты и овощи. 0
Ya--hoch--v-y--ʹ-k--g--- b-bli-t-k-. Y_ k_____ v_____ k____ v b__________ Y- k-o-h- v-y-t- k-i-u v b-b-i-t-k-. ------------------------------------ Ya khochu vzyatʹ knigu v biblioteke.
Искам да купя хлебчета и хляб. Я х-чу-к-пит------чки-и --еб. Я х___ к_____ б______ и х____ Я х-ч- к-п-т- б-л-ч-и и х-е-. ----------------------------- Я хочу купить булочки и хлеб. 0
Y-----c-----p-t- --igu. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-i-u- ----------------------- Ya khochu kupitʹ knigu.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Я-х--у в-о---к---ч---ы ---ит- ----. Я х___ в о______ ч____ к_____ о____ Я х-ч- в о-т-к-, ч-о-ы к-п-т- о-к-. ----------------------------------- Я хочу в оптику, чтобы купить очки. 0
Y--kho-hu -u---ʹ -nigu. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-i-u- ----------------------- Ya khochu kupitʹ knigu.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Я х------су-е--арк--,-ч-обы-к-пит---р--ты и -во--. Я х___ в с___________ ч____ к_____ ф_____ и о_____ Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- ч-о-ы к-п-т- ф-у-т- и о-о-и- -------------------------------------------------- Я хочу в супермаркет, чтобы купить фрукты и овощи. 0
Y- -hoch---u-----k----. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-i-u- ----------------------- Ya khochu kupitʹ knigu.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Я хо---- -у--чн--,-ч--б- ---и-----лоч-и-и -л-б. Я х___ в б________ ч____ к_____ б______ и х____ Я х-ч- в б-л-ч-у-, ч-о-ы к-п-т- б-л-ч-и и х-е-. ----------------------------------------------- Я хочу в булочную, чтобы купить булочки и хлеб. 0
Y--k-o--u--u--t---az--u. Y_ k_____ k_____ g______ Y- k-o-h- k-p-t- g-z-t-. ------------------------ Ya khochu kupitʹ gazetu.

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!