Разговорник

bg Покупки   »   ti ምድላው/ምግዛእ

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [ሓምሳንሓደን]

51 [ḥamisaniḥadeni]

ምድላው/ምግዛእ

midilawi/migiza’i

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. ናብ--ት--ጽ--ቲ -ኸ-- ደ-የ። ና_ ቤ_______ ክ___ ደ___ ና- ቤ---ጽ-ፍ- ክ-ይ- ደ-የ- --------------------- ናብ ቤት-መጽሓፍቲ ክኸይድ ደልየ። 0
midi-----m-g--a-i m________________ m-d-l-w-/-i-i-a-i ----------------- midilawi/migiza’i
Искам да отида в книжарницата. ናብ -ኳ------ቲ ክኸይ- -ልየ። ና_ ዱ________ ክ___ ደ___ ና- ዱ-ን-መ-ሓ-ቲ ክ-ይ- ደ-የ- ---------------------- ናብ ዱኳን-መጽሓፍቲ ክኸይድ ደልየ። 0
midil--i-m-giz--i m________________ m-d-l-w-/-i-i-a-i ----------------- midilawi/migiza’i
Искам да отида до вестникарския павилион. ናብ ኪዮ-ክ(ንእሽ---ኣ--ዛ--ኳ--------ደል-። ና_ ኪ_________ ኣ___ ዱ___ ክ___ ደ___ ና- ኪ-ስ-(-እ-ቶ- ኣ-ቬ- ዱ-ን- ክ-ይ- ደ-የ- --------------------------------- ናብ ኪዮስክ(ንእሽቶይ ኣስቬዛ ዱኳን) ክኸይድ ደልየ። 0
n--i----i----------f--ī----̱e--di-de-iye። n___ b________________ k_______ d______ n-b- b-t---e-s-i-̣-f-t- k-h-e-i-i d-l-y-። ----------------------------------------- nabi bēti-mets’iḥafitī kiẖeyidi deliye።
Искам да заема една книга. ሓ- -ጽሓ- -ል-ሕ--ል-። ሓ_ መ___ ክ___ ደ___ ሓ- መ-ሓ- ክ-ቃ- ደ-የ- ----------------- ሓደ መጽሓፍ ክልቃሕ ደልየ። 0
n--- b-ti-met--iḥa---ī--i--e-i----e-i--። n___ b________________ k_______ d______ n-b- b-t---e-s-i-̣-f-t- k-h-e-i-i d-l-y-። ----------------------------------------- nabi bēti-mets’iḥafitī kiẖeyidi deliye።
Искам да купя една книга. ሓ----ሓፍ-ክ----ደ--። ሓ_ መ___ ክ___ ደ___ ሓ- መ-ሓ- ክ-ዝ- ደ-የ- ----------------- ሓደ መጽሓፍ ክገዝእ ደልየ። 0
n--- ------et-----a-i-ī k-h---idi-de-i-e። n___ b________________ k_______ d______ n-b- b-t---e-s-i-̣-f-t- k-h-e-i-i d-l-y-። ----------------------------------------- nabi bēti-mets’iḥafitī kiẖeyidi deliye።
Искам да купя един вестник. ሓ- ጋዜ- ክገዝ--ደልየ። ሓ_ ጋ__ ክ___ ደ___ ሓ- ጋ-ጣ ክ-ዝ- ደ-የ- ---------------- ሓደ ጋዜጣ ክገዝእ ደልየ። 0
na-i-duk-an--mets----a-----ki-̱---d-----iy-። n___ d___________________ k_______ d______ n-b- d-k-a-i-m-t-’-h-a-i-ī k-h-e-i-i d-l-y-። -------------------------------------------- nabi dukwani-mets’iḥafitī kiẖeyidi deliye።
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. ሓ-------ንክል-ሕ -ብ ቤት-መ--ፍ---ኸ-ድ ደ-የ፣ ። ሓ_ መ___ ን____ ና_ ቤ_______ ክ___ ደ___ ። ሓ- መ-ሓ- ን-ል-ሕ ና- ቤ---ጽ-ፍ- ክ-ይ- ደ-የ- ። ------------------------------------- ሓደ መጽሓፍ ንክልቃሕ ናብ ቤት-መጽሓፍቲ ክኸይድ ደልየ፣ ። 0
n--i--u--a----------̣afitī --h--yidi-de-iye። n___ d___________________ k_______ d______ n-b- d-k-a-i-m-t-’-h-a-i-ī k-h-e-i-i d-l-y-። -------------------------------------------- nabi dukwani-mets’iḥafitī kiẖeyidi deliye።
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. ሓ- -ጽ-- ---ዝ--ና-----መጽ-ፍቲ-ክ--- -----። ሓ_ መ___ ን____ ና_ ቤ_______ ክ___ ደ___ ። ሓ- መ-ሓ- ን-ገ-እ ና- ቤ---ጽ-ፍ- ክ-ይ- ደ-የ- ። ------------------------------------- ሓደ መጽሓፍ ንክገዝእ ናብ ቤት-መጽሓፍቲ ክኸይድ ደልየ፣ ። 0
nabi d--w-n--m-ts’------t---iẖ--idi--el-ye። n___ d___________________ k_______ d______ n-b- d-k-a-i-m-t-’-h-a-i-ī k-h-e-i-i d-l-y-። -------------------------------------------- nabi dukwani-mets’iḥafitī kiẖeyidi deliye።
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. ሓ---ዜ---ክ--እ-------ክ--ኸ------፣-። ሓ_ ጋ__ ን____ ና_ ኪ___ ክ___ ደ___ ። ሓ- ጋ-ጣ ን-ገ-እ ና- ኪ-ስ- ክ-ይ- ደ-የ- ። -------------------------------- ሓደ ጋዜጣ ንክገዝእ ናብ ኪዮስክ ክኸይድ ደልየ፣ ። 0
n-bi k-y-siki(--’--hit--i -siv-------w-n-) ki--eyi-- -e--y-። n___ k___________________ a______ d_______ k_______ d______ n-b- k-y-s-k-(-i-i-h-t-y- a-i-ē-a d-k-a-i- k-h-e-i-i d-l-y-። ------------------------------------------------------------ nabi kīyosiki(ni’ishitoyi asivēza dukwani) kiẖeyidi deliye።
Искам да отида в оптичния магазин. ና---ንዳ-ዓይ- ክ--ድ -ል-። ና_ እ__ ዓ__ ክ___ ደ___ ና- እ-ዳ ዓ-ኒ ክ-ይ- ደ-የ- -------------------- ናብ እንዳ ዓይኒ ክኸይድ ደልየ። 0
n-b----y--i---n-’i-h-t--i as---za-du-wan-)-ki-̱e-----deli--። n___ k___________________ a______ d_______ k_______ d______ n-b- k-y-s-k-(-i-i-h-t-y- a-i-ē-a d-k-a-i- k-h-e-i-i d-l-y-። ------------------------------------------------------------ nabi kīyosiki(ni’ishitoyi asivēza dukwani) kiẖeyidi deliye።
Искам да отида в супермаркета. ና---ፐር--ክ--ክኸ-- --የ። ና_ ሱ______ ክ___ ደ___ ና- ሱ-ር-ር-ት ክ-ይ- ደ-የ- -------------------- ናብ ሱፐርማርክት ክኸይድ ደልየ። 0
na-i --yosi------i-h-t-----s---z---uk-a--- ki---yidi-d-li--። n___ k___________________ a______ d_______ k_______ d______ n-b- k-y-s-k-(-i-i-h-t-y- a-i-ē-a d-k-a-i- k-h-e-i-i d-l-y-። ------------------------------------------------------------ nabi kīyosiki(ni’ishitoyi asivēza dukwani) kiẖeyidi deliye።
Искам да отида до хлебарницата. ናብ እንዳ--ኒ --ይ- ደል-። ና_ እ__ ባ_ ክ___ ደ___ ና- እ-ዳ ባ- ክ-ይ- ደ-የ- ------------------- ናብ እንዳ ባኒ ክኸይድ ደልየ። 0
h---- m--s’i--a-i ki---’--̣-----i--። ḥ___ m_________ k________ d______ h-a-e m-t-’-h-a-i k-l-k-a-̣- d-l-y-። ------------------------------------ ḥade mets’iḥafi kilik’aḥi deliye።
Искам да купя очила. ሓ---ነጽ- ክገ-እ ደል-። ሓ_ መ___ ክ___ ደ___ ሓ- መ-ጽ- ክ-ዝ- ደ-የ- ----------------- ሓደ መነጽር ክገዝእ ደልየ። 0
h-a-e -ets-i--a-i ---ik--ḥ--de-iye። ḥ___ m_________ k________ d______ h-a-e m-t-’-h-a-i k-l-k-a-̣- d-l-y-። ------------------------------------ ḥade mets’iḥafi kilik’aḥi deliye።
Искам да купя плодове и зеленчуци. ፍ--ታ-- --ጫን--ገ-እ ደል-። ፍ_____ ኣ___ ክ___ ደ___ ፍ-ታ-ት- ኣ-ጫ- ክ-ዝ- ደ-የ- --------------------- ፍሩታታትን ኣሊጫን ክገዝእ ደልየ። 0
h-a---m--s’-h--f- -------h-- de-i-e። ḥ___ m_________ k________ d______ h-a-e m-t-’-h-a-i k-l-k-a-̣- d-l-y-። ------------------------------------ ḥade mets’iḥafi kilik’aḥi deliye።
Искам да купя хлебчета и хляб. ን--ቶ--ባ-- -ንጀራ- ክገዝእ ደ--። ን____ ባ__ እ____ ክ___ ደ___ ን-ሽ-ይ ባ-ን እ-ጀ-ን ክ-ዝ- ደ-የ- ------------------------- ንእሽቶይ ባንን እንጀራን ክገዝእ ደልየ። 0
h-ade-m-ts’--̣a-- ki---i-i ----ye። ḥ___ m_________ k_______ d______ h-a-e m-t-’-h-a-i k-g-z-’- d-l-y-። ---------------------------------- ḥade mets’iḥafi kigezi’i deliye።
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. ናብ እንዳ ዓ------፣ -ነጽ- ንክ-ዝ-። ና_ እ__ ዓ__ ደ___ መ___ ን_____ ና- እ-ዳ ዓ-ኒ ደ-የ- መ-ጽ- ን-ገ-እ- --------------------------- ናብ እንዳ ዓይኒ ደልየ፣ መነጽር ንክገዝእ። 0
h--de-m--s’-ḥa-i--i-ezi-i d-l---። ḥ___ m_________ k_______ d______ h-a-e m-t-’-h-a-i k-g-z-’- d-l-y-። ---------------------------------- ḥade mets’iḥafi kigezi’i deliye።
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. ና- ሱ--ማ-ክ---ልየ፣-ፍ-ታታ-ን ---ን-ንክ-ዝእ። ና_ ሱ______ ደ___ ፍ_____ ኣ___ ን_____ ና- ሱ-ር-ር-ት ደ-የ- ፍ-ታ-ት- ኣ-ጫ- ን-ገ-እ- ---------------------------------- ናብ ሱፐርማርክት ደልየ፣ ፍሩታታትን ኣሊጫን ንክገዝእ። 0
ḥade m----i----i----e--’i -el--e። ḥ___ m_________ k_______ d______ h-a-e m-t-’-h-a-i k-g-z-’- d-l-y-። ---------------------------------- ḥade mets’iḥafi kigezi’i deliye።
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. ባ-ን---ጀ-ን --ን---ዝእ-ና- --ዳ-ባኒ--ልየ--። ባ__ እ____ መ__ ክ___ ና_ እ__ ባ_ ደ___ ። ባ-ን እ-ጀ-ን መ-ን ክ-ዝ- ና- እ-ዳ ባ- ደ-የ- ። ----------------------------------- ባንን እንጀራን መታን ክገዝእ ናብ እንዳ ባኒ ደልየ፣ ። 0
h-a-e--a-ēt’- k-g-z-’--d---ye። ḥ___ g______ k_______ d______ h-a-e g-z-t-a k-g-z-’- d-l-y-። ------------------------------ ḥade gazēt’a kigezi’i deliye።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!