Разговорник

bg Покупки   »   uk Робити покупки

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [п’ятдесят один]

51 [pʺyatdesyat odyn]

Робити покупки

Robyty pokupky

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Я-х-ч----б-бліот-к-. Я х___ в б__________ Я х-ч- в б-б-і-т-к-. -------------------- Я хочу в бібліотеку. 0
R---ty---k--ky R_____ p______ R-b-t- p-k-p-y -------------- Robyty pokupky
Искам да отида в книжарницата. Я хочу до кн-жко-о------аз---. Я х___ д_ к_________ м________ Я х-ч- д- к-и-к-в-г- м-г-з-н-. ------------------------------ Я хочу до книжкового магазину. 0
R-b--y po-u-ky R_____ p______ R-b-t- p-k-p-y -------------- Robyty pokupky
Искам да отида до вестникарския павилион. Я---чу-д- --о--у. Я х___ д_ к______ Я х-ч- д- к-о-к-. ----------------- Я хочу до кіоску. 0
YA-k-oc-u-v--i--i-te-u. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- YA khochu v biblioteku.
Искам да заема една книга. Я-------о-и---и -н-гу. Я х___ п_______ к_____ Я х-ч- п-з-ч-т- к-и-у- ---------------------- Я хочу позичити книгу. 0
Y--khoc-u-v -ib-io----. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- YA khochu v biblioteku.
Искам да купя една книга. Я-х-ч- -упи-- --игу. Я х___ к_____ к_____ Я х-ч- к-п-т- к-и-у- -------------------- Я хочу купити книгу. 0
Y---hoc---v-bi-lio----. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- YA khochu v biblioteku.
Искам да купя един вестник. Я----- -----и -аз-ту. Я х___ к_____ г______ Я х-ч- к-п-т- г-з-т-. --------------------- Я хочу купити газету. 0
YA-k-och---o k---hko-oh- -a----nu. Y_ k_____ d_ k__________ m________ Y- k-o-h- d- k-y-h-o-o-o m-h-z-n-. ---------------------------------- YA khochu do knyzhkovoho mahazynu.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Я-хо---в --б-іо--к-, -о- -з--и-к----. Я х___ в б__________ щ__ в____ к_____ Я х-ч- в б-б-і-т-к-, щ-б в-я-и к-и-у- ------------------------------------- Я хочу в бібліотеку, щоб взяти книгу. 0
Y--khochu d--kny-h-ov--o -ah---nu. Y_ k_____ d_ k__________ m________ Y- k-o-h- d- k-y-h-o-o-o m-h-z-n-. ---------------------------------- YA khochu do knyzhkovoho mahazynu.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Я хо-- до-кни-к-в--о --г-з---, -о-----и------г-. Я х___ д_ к_________ м________ щ__ к_____ к_____ Я х-ч- д- к-и-к-в-г- м-г-з-н-, щ-б к-п-т- к-и-у- ------------------------------------------------ Я хочу до книжкового магазину, щоб купити книгу. 0
Y- -h-c-u--- -ny-hk-v-ho-m-haz--u. Y_ k_____ d_ k__________ m________ Y- k-o-h- d- k-y-h-o-o-o m-h-z-n-. ---------------------------------- YA khochu do knyzhkovoho mahazynu.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Я х-чу ---к-оску---об--уп--- -азе-у. Я х___ д_ к______ щ__ к_____ г______ Я х-ч- д- к-о-к-, щ-б к-п-т- г-з-т-. ------------------------------------ Я хочу до кіоску, щоб купити газету. 0
Y--k--chu -o -io-ku. Y_ k_____ d_ k______ Y- k-o-h- d- k-o-k-. -------------------- YA khochu do kiosku.
Искам да отида в оптичния магазин. Я-х----піти - оп---у. Я х___ п___ в о______ Я х-ч- п-т- в о-т-к-. --------------------- Я хочу піти в оптику. 0
YA --o-hu ----iosku. Y_ k_____ d_ k______ Y- k-o-h- d- k-o-k-. -------------------- YA khochu do kiosku.
Искам да отида в супермаркета. Я -оч--в-суп-рма--ет. Я х___ в с___________ Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- --------------------- Я хочу в супермаркет. 0
YA k-o-hu ----io-k-. Y_ k_____ d_ k______ Y- k-o-h- d- k-o-k-. -------------------- YA khochu do kiosku.
Искам да отида до хлебарницата. Я ---- схо---и-в-бул-чн-. Я х___ с______ в б_______ Я х-ч- с-о-и-и в б-л-ч-у- ------------------------- Я хочу сходити в булочну. 0
Y- k-o--------chy-- -nyhu. Y_ k_____ p________ k_____ Y- k-o-h- p-z-c-y-y k-y-u- -------------------------- YA khochu pozychyty knyhu.
Искам да купя очила. Я-х----к-п--- ---ля--. Я х___ к_____ о_______ Я х-ч- к-п-т- о-у-я-и- ---------------------- Я хочу купити окуляри. 0
Y--kh-c----o-----ty-kny-u. Y_ k_____ p________ k_____ Y- k-o-h- p-z-c-y-y k-y-u- -------------------------- YA khochu pozychyty knyhu.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Я-х-чу ----ти ----т- і-о-о-і. Я х___ к_____ ф_____ і о_____ Я х-ч- к-п-т- ф-у-т- і о-о-і- ----------------------------- Я хочу купити фрукти і овочі. 0
YA-k----- ----chyty -nyh-. Y_ k_____ p________ k_____ Y- k-o-h- p-z-c-y-y k-y-u- -------------------------- YA khochu pozychyty knyhu.
Искам да купя хлебчета и хляб. Я х-ч---у-ит- бул----------б. Я х___ к_____ б______ і х____ Я х-ч- к-п-т- б-л-ч-и і х-і-. ----------------------------- Я хочу купити булочки і хліб. 0
Y- kh-c-u-kupyty-knyh-. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-y-u- ----------------------- YA khochu kupyty knyhu.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Я-х----п-т- - о-т-ку,-----к-п-ти-----яри. Я х___ п___ в о______ щ__ к_____ о_______ Я х-ч- п-т- в о-т-к-, щ-б к-п-т- о-у-я-и- ----------------------------------------- Я хочу піти в оптику, щоб купити окуляри. 0
Y- -----u -upy---knyhu. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-y-u- ----------------------- YA khochu kupyty knyhu.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Я---чу в-суп-рма----- -об-купи---фру-ти------ч-. Я х___ в с___________ щ__ к_____ ф_____ і о_____ Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- щ-б к-п-т- ф-у-т- і о-о-і- ------------------------------------------------ Я хочу в супермаркет, щоб купити фрукти і овочі. 0
YA---o--u-k-pyty-k-y-u. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-y-u- ----------------------- YA khochu kupyty knyhu.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Я -о-у д--б-л----ї, що- -уп--и-булочки-і-----. Я х___ д_ б________ щ__ к_____ б______ і х____ Я х-ч- д- б-л-ч-о-, щ-б к-п-т- б-л-ч-и і х-і-. ---------------------------------------------- Я хочу до булочної, щоб купити булочки і хліб. 0
YA-k-o--- k-p-ty ------. Y_ k_____ k_____ h______ Y- k-o-h- k-p-t- h-z-t-. ------------------------ YA khochu kupyty hazetu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!