Разговорник

bg Покупки   »   zh 处理事情

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51[五十一]

51 [Wǔshíyī]

处理事情

chǔlǐ shìqíng

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. 我 - 去 图书--。 我 要 去 图__ 。 我 要 去 图-馆 。 ----------- 我 要 去 图书馆 。 0
c---- s-ì--ng c____ s______ c-ǔ-ǐ s-ì-í-g ------------- chǔlǐ shìqíng
Искам да отида в книжарницата. 我-要-去--- 。 我 要 去 书_ 。 我 要 去 书- 。 ---------- 我 要 去 书店 。 0
c-ǔlǐ-shìqíng c____ s______ c-ǔ-ǐ s-ì-í-g ------------- chǔlǐ shìqíng
Искам да отида до вестникарския павилион. 我 要 到-报-亭-去 。 我 要 到 报__ 去 。 我 要 到 报-亭 去 。 ------------- 我 要 到 报刊亭 去 。 0
w--y-o-qù---s-ū-g-ǎ-. w_ y__ q_ t____ g____ w- y-o q- t-s-ū g-ǎ-. --------------------- wǒ yào qù túshū guǎn.
Искам да заема една книга. 我-想 借 -本 书 。 我 想 借 一_ 书 。 我 想 借 一- 书 。 ------------ 我 想 借 一本 书 。 0
wǒ -à--q----shū -uǎn. w_ y__ q_ t____ g____ w- y-o q- t-s-ū g-ǎ-. --------------------- wǒ yào qù túshū guǎn.
Искам да купя една книга. 我--一-书 。 我_____ 。 我-买-本- 。 -------- 我想买一本书 。 0
wǒ-y-o qù ---h- guǎn. w_ y__ q_ t____ g____ w- y-o q- t-s-ū g-ǎ-. --------------------- wǒ yào qù túshū guǎn.
Искам да купя един вестник. 我-想 - 份 ---。 我 想 买 份 报_ 。 我 想 买 份 报- 。 ------------ 我 想 买 份 报纸 。 0
W- y-o qù -h-dià-. W_ y__ q_ s_______ W- y-o q- s-ū-i-n- ------------------ Wǒ yào qù shūdiàn.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. 我 要-去-图-馆 -----书-。 我 要 去 图__ 借 一_ 书 。 我 要 去 图-馆 借 一- 书 。 ------------------ 我 要 去 图书馆 借 一本 书 。 0
W--yào -- s-ū-ià-. W_ y__ q_ s_______ W- y-o q- s-ū-i-n- ------------------ Wǒ yào qù shūdiàn.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. 我-要 去 书店 买 -本 --。 我 要 去 书_ 买 一_ 书 。 我 要 去 书- 买 一- 书 。 ----------------- 我 要 去 书店 买 一本 书 。 0
Wǒ --o--- s---i-n. W_ y__ q_ s_______ W- y-o q- s-ū-i-n- ------------------ Wǒ yào qù shūdiàn.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. 我-要-到 --亭 去 买-报- 。 我 要 到 报__ 去 买 报_ 。 我 要 到 报-亭 去 买 报- 。 ------------------ 我 要 到 报刊亭 去 买 报纸 。 0
W- yào -ào b-o-ān-tí-g -ù. W_ y__ d__ b_____ t___ q__ W- y-o d-o b-o-ā- t-n- q-. -------------------------- Wǒ yào dào bàokān tíng qù.
Искам да отида в оптичния магазин. 我---- 眼---。 我 要 去 眼__ 。 我 要 去 眼-店 。 ----------- 我 要 去 眼镜店 。 0
W- y----ào--àok-n-t--g --. W_ y__ d__ b_____ t___ q__ W- y-o d-o b-o-ā- t-n- q-. -------------------------- Wǒ yào dào bàokān tíng qù.
Искам да отида в супермаркета. 我-要-去 -市 。 我 要 去 超_ 。 我 要 去 超- 。 ---------- 我 要 去 超市 。 0
W--y-- dào-b-okā- ---- --. W_ y__ d__ b_____ t___ q__ W- y-o d-o b-o-ā- t-n- q-. -------------------------- Wǒ yào dào bàokān tíng qù.
Искам да отида до хлебарницата. 我-要 去--点- 。 我 要 去 糕__ 。 我 要 去 糕-店 。 ----------- 我 要 去 糕点店 。 0
W--xiǎ-------y--bě-----. W_ x____ j__ y_ b__ s___ W- x-ǎ-g j-è y- b-n s-ū- ------------------------ Wǒ xiǎng jiè yī běn shū.
Искам да купя очила. 我 想 买--副 ---。 我 想 买 一_ 眼_ 。 我 想 买 一- 眼- 。 ------------- 我 想 买 一副 眼镜 。 0
W- xiǎng j---yī --n ---. W_ x____ j__ y_ b__ s___ W- x-ǎ-g j-è y- b-n s-ū- ------------------------ Wǒ xiǎng jiè yī běn shū.
Искам да купя плодове и зеленчуци. 我-- 买 -果------。 我 想 买 水_ 和 蔬_ 。 我 想 买 水- 和 蔬- 。 --------------- 我 想 买 水果 和 蔬菜 。 0
W---i-ng j-è-y- běn s--. W_ x____ j__ y_ b__ s___ W- x-ǎ-g j-è y- b-n s-ū- ------------------------ Wǒ xiǎng jiè yī běn shū.
Искам да купя хлебчета и хляб. 我 --买--面包 - 面- 。 我 想 买 小__ 和 面_ 。 我 想 买 小-包 和 面- 。 ---------------- 我 想 买 小面包 和 面包 。 0
W- -i----m----- bě---hū. W_ x____ m__ y_ b__ s___ W- x-ǎ-g m-i y- b-n s-ū- ------------------------ Wǒ xiǎng mǎi yī běn shū.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. 我 - 去-眼---买--- 眼- 。 我 要 去 眼__ 买 一_ 眼_ 。 我 要 去 眼-店 买 一- 眼- 。 ------------------- 我 要 去 眼镜店 买 一副 眼镜 。 0
W- x--ng-mǎ-----b-- shū. W_ x____ m__ y_ b__ s___ W- x-ǎ-g m-i y- b-n s-ū- ------------------------ Wǒ xiǎng mǎi yī běn shū.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. 我-要-去-超----水----蔬--。 我 要 去 超_ 买 水_ 和 蔬_ 。 我 要 去 超- 买 水- 和 蔬- 。 -------------------- 我 要 去 超市 买 水果 和 蔬菜 。 0
W- x--ng-m----- --n--h-. W_ x____ m__ y_ b__ s___ W- x-ǎ-g m-i y- b-n s-ū- ------------------------ Wǒ xiǎng mǎi yī běn shū.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. 我 要 去 糕---买-小面- ---- 。 我 要 去 糕__ 买 小__ 和 面_ 。 我 要 去 糕-店 买 小-包 和 面- 。 ---------------------- 我 要 去 糕点店 买 小面包 和 面包 。 0
Wǒ---ǎ---m-i -è--b--zhǐ. W_ x____ m__ f__ b______ W- x-ǎ-g m-i f-n b-o-h-. ------------------------ Wǒ xiǎng mǎi fèn bàozhǐ.

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!