Разговорник

bg Пазаруване   »   bs Kupovina

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pedeset i četiri]

Kupovina

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. J- ž--im k---ti---klon. J_ ž____ k_____ p______ J- ž-l-m k-p-t- p-k-o-. ----------------------- Ja želim kupiti poklon. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ali-----a pre-----s--po. A__ n____ p______ s_____ A-i n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------ Ali ništa previše skupo. 0
Може би дамска чанта? Imate--- --ž-a -ašn-? I____ l_ m____ t_____ I-a-e l- m-ž-a t-š-u- --------------------- Imate li možda tašnu? 0
Какъв цвят желаете? Koj---o-u-žel-t-? K___ b___ ž______ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite? 0
Черен, кафяв или бял? C------ra---ili b-j--u? C____ b____ i__ b______ C-n-, b-a-n i-i b-j-l-? ----------------------- Crnu, braon ili bijelu? 0
Голяма или малка? V--ik- -li -a--? V_____ i__ m____ V-l-k- i-i m-l-? ---------------- Veliku ili malu? 0
Може ли да видя тази? Mo-u-li --djet- --u? M___ l_ v______ o___ M-g- l- v-d-e-i o-u- -------------------- Mogu li vidjeti ovu? 0
От кожа ли е? J- l----- o--k---? J_ l_ o__ o_ k____ J- l- o-a o- k-ž-? ------------------ Je li ona od kože? 0
Или от изкуствена материя? Il- -- od ----tač-o--ma-e----la? I__ j_ o_ v_________ m__________ I-i j- o- v-e-t-č-o- m-t-r-j-l-? -------------------------------- Ili je od vještačkog materijala? 0
От кожа естествено. N-----o,--d--ož-. N_______ o_ k____ N-r-v-o- o- k-ž-. ----------------- Naravno, od kože. 0
Това е особено добро качество. To--e ---o-it---obar -val-tet. T_ j_ n_______ d____ k________ T- j- n-r-č-t- d-b-r k-a-i-e-. ------------------------------ To je naročito dobar kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. A t-šna -a-zais-- po-o----. A t____ j_ z_____ p________ A t-š-a j- z-i-t- p-v-l-n-. --------------------------- A tašna ja zaista povoljna. 0
Харесва ми. O-a-----e-----a. O__ m_ s_ s_____ O-a m- s- s-i-a- ---------------- Ova mi se sviđa. 0
Ще я взема. Ov-----uz--i. O__ ć_ u_____ O-u ć- u-e-i- ------------- Ovu ću uzeti. 0
Може ли евентуално да я подменя? M-gu--i -e---e-tua-n-----i-e--t-? M___ l_ j_ e_________ z__________ M-g- l- j- e-e-t-a-n- z-m-j-n-t-? --------------------------------- Mogu li je eventualno zamijeniti? 0
Разбира се. P--raz-mij-va-se. P____________ s__ P-d-a-u-i-e-a s-. ----------------- Podrazumijeva se. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Zap---v--e-o j- kao po-l--. Z___________ j_ k__ p______ Z-p-k-v-ć-m- j- k-o p-k-o-. --------------------------- Zapakovaćemo je kao poklon. 0
Касата е там отсреща. T-m- ---ko-j--b---aj--. T___ p____ j_ b________ T-m- p-e-o j- b-a-a-n-. ----------------------- Tamo preko je blagajna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + босненски (1-100) MP3 босненски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...