Разговорник

bg Пазаруване   »   fi Käydä ostoksilla

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [viisikymmentäneljä]

Käydä ostoksilla

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. H-l-a- -st-- -a-j-n. H_____ o____ l______ H-l-a- o-t-a l-h-a-. -------------------- Haluan ostaa lahjan. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Mu-t- ei-mi--ä---ii-- k---is--. M____ e_ m_____ l____ k________ M-t-a e- m-t-ä- l-i-n k-l-i-t-. ------------------------------- Mutta ei mitään liian kallista. 0
Може би дамска чанта? Eh-ä-k---lau-u-? E___ k__________ E-k- k-s-l-u-u-? ---------------- Ehkä käsilaukun? 0
Какъв цвят желаете? M--kä vä----n h---a-t-? M____ v______ h________ M-n-ä v-r-s-n h-l-a-t-? ----------------------- Minkä värisen haluatte? 0
Черен, кафяв или бял? Mus-an- -uske-- -ai-v-l--i--n? M______ r______ v__ v_________ M-s-a-, r-s-e-n v-i v-l-o-s-n- ------------------------------ Mustan, ruskean vai valkoisen? 0
Голяма или малка? I----vai-pie--n? I___ v__ p______ I-o- v-i p-e-e-? ---------------- Ison vai pienen? 0
Може ли да видя тази? Sa----k--katso- ---ä? S_______ k_____ t____ S-i-i-k- k-t-o- t-t-? --------------------- Saisinko katsoa tätä? 0
От кожа ли е? Onko -- --hka-? O___ s_ n______ O-k- s- n-h-a-? --------------- Onko se nahkaa? 0
Или от изкуствена материя? V-----ko-se-m--via? V__ o___ s_ m______ V-i o-k- s- m-o-i-? ------------------- Vai onko se muovia? 0
От кожа естествено. Se-o- t-e--n--n-na----. S_ o_ t________ n______ S- o- t-e-e-k-n n-h-a-. ----------------------- Se on tietenkin nahkaa. 0
Това е особено добро качество. T----on -r--y---- laa-ukas. T___ o_ e________ l________ T-m- o- e-i-y-s-n l-a-u-a-. --------------------------- Tämä on erityisen laadukas. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ja----i-a-k-- -n-oi-ea--- hyvi- --u-lin--. J_ k_________ o_ o_______ h____ e_________ J- k-s-l-u-k- o- o-k-a-t- h-v-n e-u-l-n-n- ------------------------------------------ Ja käsilaukku on oikeasti hyvin edullinen. 0
Харесва ми. P-dä- t-st-. P____ t_____ P-d-n t-s-ä- ------------ Pidän tästä. 0
Ще я взема. Ot-------n. O___ t_____ O-a- t-m-n- ----------- Otan tämän. 0
Може ли евентуално да я подменя? Vo---o-m----ll-se-t- v---ta- tä-än? V_____ m____________ v______ t_____ V-i-k- m-h-o-l-s-s-i v-i-t-a t-m-n- ----------------------------------- Voinko mahdollisesti vaihtaa tämän? 0
Разбира се. T--tak-i. T________ T-t-a-a-. --------- Tottakai. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. P--ka--m- ----la-j--ak-t--ii-. P________ s__ l_______________ P-k-a-m-e s-n l-h-a-a-e-t-i-n- ------------------------------ Pakkaamme sen lahjapakettiiin. 0
Касата е там отсреща. K--sa on -uo-la. K____ o_ t______ K-s-a o- t-o-l-. ---------------- Kassa on tuolla. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...