Разговорник

bg Пазаруване   »   it Fare spese

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cinquantaquattro]

Fare spese

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Vo--------p---e -- r--al-. V_____ c_______ u_ r______ V-r-e- c-m-r-r- u- r-g-l-. -------------------------- Vorrei comprare un regalo. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ma-----te--i --o-p---a--. M_ n_____ d_ t_____ c____ M- n-e-t- d- t-o-p- c-r-. ------------------------- Ma niente di troppo caro. 0
Може би дамска чанта? F---e--------s---a? F____ u__ b________ F-r-e u-a b-r-e-t-? ------------------- Forse una borsetta? 0
Какъв цвят желаете? D- c-- ----r-? D_ c__ c______ D- c-e c-l-r-? -------------- Di che colore? 0
Черен, кафяв или бял? Nera--ma-r-n--o --an--? N____ m______ o b______ N-r-, m-r-o-e o b-a-c-? ----------------------- Nera, marrone o bianca? 0
Голяма или малка? Un- gr-n-e-o -na-picc-l-? U__ g_____ o u__ p_______ U-a g-a-d- o u-a p-c-o-a- ------------------------- Una grande o una piccola? 0
Може ли да видя тази? P---- ved-re -n --- -u----? P____ v_____ u_ p__ q______ P-s-o v-d-r- u- p-’ q-e-t-? --------------------------- Posso vedere un po’ questa? 0
От кожа ли е? È-di--el--? È d_ p_____ È d- p-l-e- ----------- È di pelle? 0
Или от изкуствена материя? O-- d- -ateria-e----t-tico? O è d_ m________ s_________ O è d- m-t-r-a-e s-n-e-i-o- --------------------------- O è di materiale sintetico? 0
От кожа естествено. D---elle-----ra-m-nt-. D_ p____ n____________ D- p-l-e n-t-r-l-e-t-. ---------------------- Di pelle naturalmente. 0
Това е особено добро качество. Q--s-a-è--- ----ma-qualit-. Q_____ è d_ o_____ q_______ Q-e-t- è d- o-t-m- q-a-i-à- --------------------------- Questa è di ottima qualità. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. E la --r--t-a-è-v--a-ent- - u- -uon prez-o. E l_ b_______ è v________ a u_ b___ p______ E l- b-r-e-t- è v-r-m-n-e a u- b-o- p-e-z-. ------------------------------------------- E la borsetta è veramente a un buon prezzo. 0
Харесва ми. Q-e-t--m-----c-. Q_____ m_ p_____ Q-e-t- m- p-a-e- ---------------- Questa mi piace. 0
Ще я взема. La--r----. L_ p______ L- p-e-d-. ---------- La prendo. 0
Може ли евентуално да я подменя? Pos-o cam--ar-- -ve--u--me-te? P____ c________ e_____________ P-s-o c-m-i-r-a e-e-t-a-m-n-e- ------------------------------ Posso cambiarla eventualmente? 0
Разбира се. Na--r-lme---. N____________ N-t-r-l-e-t-. ------------- Naturalmente. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. F-c-iam- -n--acc--r--alo. F_______ u_ p____ r______ F-c-i-m- u- p-c-o r-g-l-. ------------------------- Facciamo un pacco regalo. 0
Касата е там отсреща. La-c--s- è ----ue-l--p-r--. L_ c____ è d_ q_____ p_____ L- c-s-a è d- q-e-l- p-r-e- --------------------------- La cassa è da quella parte. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...