Разговорник

bg Пазаруване   »   no Handle

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtifire]

Handle

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. J-- vil --ø-- -- -r----g. J__ v__ k____ e_ p_______ J-g v-l k-ø-e e- p-e-e-g- ------------------------- Jeg vil kjøpe en preseng. 0
Но не нещо прекалено скъпо. M----kke-noe al-for -y--. M__ i___ n__ a_____ d____ M-n i-k- n-e a-t-o- d-r-. ------------------------- Men ikke noe altfor dyrt. 0
Може би дамска чанта? K-n-kj- e- ves--? K______ e_ v_____ K-n-k-e e- v-s-e- ----------------- Kanskje en veske? 0
Какъв цвят желаете? H-il-en -ar-- -n-k----u? H______ f____ ø_____ d__ H-i-k-n f-r-e ø-s-e- d-? ------------------------ Hvilken farge ønsker du? 0
Черен, кафяв или бял? Svart---r-- -ller hv--? S_____ b___ e____ h____ S-a-t- b-u- e-l-r h-i-? ----------------------- Svart, brun eller hvit? 0
Голяма или малка? S--r--ller-l--e-? S___ e____ l_____ S-o- e-l-r l-t-n- ----------------- Stor eller liten? 0
Може ли да видя тази? K-- -eg få s--på-den-e? K__ j__ f_ s_ p_ d_____ K-n j-g f- s- p- d-n-e- ----------------------- Kan jeg få se på denne? 0
От кожа ли е? Er -et-s-i-n? E_ d__ s_____ E- d-t s-i-n- ------------- Er det skinn? 0
Или от изкуствена материя? E---- er---t-p-ast-/ sy--et-sk? E____ e_ d__ p____ / s_________ E-l-r e- d-t p-a-t / s-n-e-i-k- ------------------------------- Eller er det plast / syntetisk? 0
От кожа естествено. Skin------v------i-. S_____ s____________ S-i-n- s-l-f-l-e-i-. -------------------- Skinn, selvfølgelig. 0
Това е особено добро качество. D-t-er-m--e--g-- k--l---t. D__ e_ m____ g__ k________ D-t e- m-g-t g-d k-a-i-e-. -------------------------- Det er meget god kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. O- -e--e ve-k-n e- -i-k---- ---e--g. O_ d____ v_____ e_ v_______ r_______ O- d-n-e v-s-e- e- v-r-e-i- r-m-l-g- ------------------------------------ Og denne vesken er virkelig rimelig. 0
Харесва ми. Je----ker-d-n. J__ l____ d___ J-g l-k-r d-n- -------------- Jeg liker den. 0
Ще я взема. Jeg-tar d-n. J__ t__ d___ J-g t-r d-n- ------------ Jeg tar den. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-n---- ----gen- bytte den? K__ j__ m_______ b____ d___ K-n j-g m-l-g-n- b-t-e d-n- --------------------------- Kan jeg muligens bytte den? 0
Разбира се. Selv-ø--el-g. S____________ S-l-f-l-e-i-. ------------- Selvfølgelig. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Vi kan---kke --- in--som--r--eng. V_ k__ p____ d__ i__ s__ p_______ V- k-n p-k-e d-n i-n s-m p-e-e-g- --------------------------------- Vi kan pakke den inn som preseng. 0
Касата е там отсреща. D-r-bort- er kas-en. D__ b____ e_ k______ D-r b-r-e e- k-s-e-. -------------------- Der borte er kassen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...