Я х-т----- /-х-т--а-б--упи-и-под---но-.
Я х____ б_ / х_____ б к_____ п_________
Я х-т-в б- / х-т-л- б к-п-т- п-д-р-н-к-
---------------------------------------
Я хотів би / хотіла б купити подарунок. 0 Pok-pkyP______P-k-p-y-------Pokupky
Яко-о-к-л-ору--и-- х-ті-и?
Я____ к______ В_ б х______
Я-о-о к-л-о-у В- б х-т-л-?
--------------------------
Якого кольору Ви б хотіли? 0 YA-kho-i- -- /--h--i-a-b-kupy-y-p---r-n-k.Y_ k_____ b_ / k______ b k_____ p_________Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b k-p-t- p-d-r-n-k-------------------------------------------YA khotiv by / khotila b kupyty podarunok.
Чи--о-у---на--ю-гля----?
Ч_ м___ я н_ ц_ г_______
Ч- м-ж- я н- ц- г-я-у-и-
------------------------
Чи можу я на цю глянути? 0 Ale-ne-d-z-e do-oh-y̆.A__ n_ d____ d_______A-e n- d-z-e d-r-h-y-.----------------------Ale ne duzhe dorohyy̆.
І -у--- д-й-н--зо-сім -----ро-а.
І с____ д_____ з_____ н_ д______
І с-м-а д-й-н- з-в-і- н- д-р-г-.
--------------------------------
І сумка дійсно зовсім не дорога. 0 Y--o-o kolʹoru----- -----ly?Y_____ k______ V_ b k_______Y-k-h- k-l-o-u V- b k-o-i-y-----------------------------Yakoho kolʹoru Vy b khotily?
Ц---е-- подо-аєть-я.
Ц_ м___ п___________
Ц- м-н- п-д-б-є-ь-я-
--------------------
Ця мені подобається. 0 Y--o-o --l-o-u--- b kho-i-y?Y_____ k______ V_ b k_______Y-k-h- k-l-o-u V- b k-o-i-y-----------------------------Yakoho kolʹoru Vy b khotily?
Я ц---із---.
Я ц_ в______
Я ц- в-з-м-.
------------
Я цю візьму. 0 Yakoho kolʹ-r- -y-b-k-oti-y?Y_____ k______ V_ b k_______Y-k-h- k-l-o-u V- b k-o-i-y-----------------------------Yakoho kolʹoru Vy b khotily?
Има около 7 милиарда души в света.
Всички те говорят на даден език.
Но за съжаление, той не винаги е един и същ.
Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици.
Това често е много трудоемко.
Но има езици, които са много сходни.
Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език.
Това явление се нарича взаимна разбираемост.
В която се различават два варианта.
Първият вариант е устната взаимна разбираемост.
При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят.
Те не разбират писмената форма на другия език, обаче.
Това е така, защото езиците имат различни писмени форми.
Примери за това са езиците хинди и урду.
Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант.
В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма.
Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг.
Причината за това е, че те имат много различно произношение.
Немският и холандският са примери за това.
Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта.
Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма.
Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски.
Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост.
Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг.
Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците.
Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното.
В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка.
Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...