Разговорник

bg Работа   »   ku Xebitîn

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [pêncî û pênc]

Xebitîn

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Pî------- ç- --? P_____ w_ ç_ y__ P-ş-y- w- ç- y-? ---------------- Pîşeyê we çi ye? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mê---min b--îş- -. M___ m__ b_____ e_ M-r- m-n b-j-ş- e- ------------------ Mêrê min bijîşk e. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Ez --v--jê --ke-----î-e di-ebi-i-. E_ n______ w___ h______ d_________ E- n-v-o-ê w-k- h-m-î-e d-x-b-t-m- ---------------------------------- Ez nîvrojê weke hemşîre dixebitim. 0
Скоро ще получаваме пенсия. De---e-----d---m - ---e-î- b-b-m. D_____ n__ d_ e_ ê t______ b_____ D-m-k- n-z d- e- ê t-q-w-d b-b-m- --------------------------------- Demeke nêz de em ê teqewîd bibim. 0
А данъците са високи. Lê--lê--ac-zêdey-. L_____ b__ z______ L-b-l- b-c z-d-y-. ------------------ Lêbelê bac zêdeye. 0
И здравната осигуровка е висока. Û---s-ge---a -e---ş-y----de---. Û m_________ n________ z___ y__ Û m-s-g-r-y- n-x-e-î-ê z-d- y-. ------------------------------- Û misogeriya nexweşîyê zêde ye. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Tû------z- bi-----? T_ d______ b___ ç__ T- d-x-a-î b-b- ç-? ------------------- Tû dixwazî bibî çi? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Ez---xwaz-m-bibi--endez-ar. E_ d_______ b____ e________ E- d-x-a-i- b-b-m e-d-z-a-. --------------------------- Ez dixwazim bibim endezyar. 0
Искам да следвам в университета. Ez dixwazi- -a-în--h- -i-wîni-. E_ d_______ z________ b________ E- d-x-a-i- z-n-n-e-ê b-x-î-i-. ------------------------------- Ez dixwazim zanîngehê bixwînim. 0
Аз съм практикант. Ez-s----er--m. E_ s______ i__ E- s-a-y-r i-. -------------- Ez stajyer im. 0
Аз не печеля много. Z-d--b--e-- n-x--. Z___ b_____ n_____ Z-d- b-d-s- n-x-m- ------------------ Zêde bidest naxim. 0
Аз съм на практика в чужбина. Li---rve-î ----- ---jê---kim. L_ d______ w____ s____ d_____ L- d-r-e-î w-l-t s-a-ê d-k-m- ----------------------------- Li derveyî welêt stajê dikim. 0
Това е моят шеф. Ev şe-- min e. E_ ş___ m__ e_ E- ş-f- m-n e- -------------- Ev şefê min e. 0
Аз имам приятни колеги. H--al-n---------ş-he-e. H______ m__ e b__ h____ H-v-l-n m-n e b-ş h-n-. ----------------------- Hevalên min e baş hene. 0
На обяд винаги ходим в стола. E--di nîv-o--n-d--tim d-çi--q-n-în-. E_ d_ n_______ d_ t__ d____ q_______ E- d- n-v-o-a- d- t-m d-ç-n q-n-î-ê- ------------------------------------ Em di nîvroyan de tim diçin qantînê. 0
Аз си търся работно място. E- l--k--ek--d--e-i-. E_ l_ k_____ d_______ E- l- k-r-k- d-g-r-m- --------------------- Ez li karekî digerim. 0
Вече една година съм безработен. Ye- ji-s--ekê--e---kar i-. Y__ j_ s_____ v_ b____ i__ Y-z j- s-l-k- v- b-k-r i-. -------------------------- Yez ji salekê ve bêkar im. 0
В тази страна има много безработни. Li vî--e---- ---ek k-s--bê-a- h-n-. L_ v_ w_____ g____ k___ b____ h____ L- v- w-l-t- g-l-k k-s- b-k-r h-n-. ----------------------------------- Li vî welatî gelek kesê bêkar hene. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 кюрдски (курманджи) (1-100)
Няма намерено видео!

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?