Разговорник

bg Работа   »   no Jobbe

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [femtifem]

Jobbe

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Hva---bbe- -e-e-m--? H__ j_____ d___ m___ H-a j-b-e- d-r- m-d- -------------------- Hva jobber dere med? 0
Мъжът ми е лекар по професия. M---en mi- -o-b-- -o- le--. M_____ m__ j_____ s__ l____ M-n-e- m-n j-b-e- s-m l-g-. --------------------------- Mannen min jobber som lege. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. J-g ----e- d--t-d s----y-e-le---. J__ j_____ d_____ s__ s__________ J-g j-b-e- d-l-i- s-m s-k-p-e-e-. --------------------------------- Jeg jobber deltid som sykepleier. 0
Скоро ще получаваме пенсия. S---t--l-r-v--p-n---n-rt. S____ b___ v_ p__________ S-a-t b-i- v- p-n-j-n-r-. ------------------------- Snart blir vi pensjonert. 0
А данъците са високи. Me----att--e -r-h-y-. M__ s_______ e_ h____ M-n s-a-t-n- e- h-y-. --------------------- Men skattene er høye. 0
И здравната осигуровка е висока. O- -el-----sik--n--n -r -y-. O_ h________________ e_ d___ O- h-l-e-o-s-k-i-g-n e- d-r- ---------------------------- Og helseforsikringen er dyr. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Hv- --r -u-l-st-t-l------? H__ h__ d_ l___ t__ å b___ H-a h-r d- l-s- t-l å b-i- -------------------------- Hva har du lyst til å bli? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Je---i- bl- ing-ni-r. J__ v__ b__ i________ J-g v-l b-i i-g-n-ø-. --------------------- Jeg vil bli ingeniør. 0
Искам да следвам в университета. Je- v-l -tud-re -e----iv-rsi-ete-. J__ v__ s______ v__ u_____________ J-g v-l s-u-e-e v-d u-i-e-s-t-t-t- ---------------------------------- Jeg vil studere ved universitetet. 0
Аз съм практикант. J----- -r-k----n-. J__ e_ p__________ J-g e- p-a-t-k-n-. ------------------ Jeg er praktikant. 0
Аз не печеля много. Je- t---er---k--my-. J__ t_____ i___ m___ J-g t-e-e- i-k- m-e- -------------------- Jeg tjener ikke mye. 0
Аз съм на практика в чужбина. Je--tar pr-k-------t--n-et. J__ t__ p______ i u________ J-g t-r p-a-s-s i u-l-n-e-. --------------------------- Jeg tar praksis i utlandet. 0
Това е моят шеф. Det-er---e-----i-. D__ e_ s_____ m___ D-t e- s-e-e- m-n- ------------------ Det er sjefen min. 0
Аз имам приятни колеги. Je----r --g----ge ----e--er. J__ h__ h________ k_________ J-g h-r h-g-e-i-e k-l-e-a-r- ---------------------------- Jeg har hyggelige kollegaer. 0
На обяд винаги ходим в стола. V--s--se--l-n---i--a-t-n-. V_ s_____ l____ i k_______ V- s-i-e- l-n-j i k-n-i-a- -------------------------- Vi spiser lunsj i kantina. 0
Аз си търся работно място. J-g sø-er ---b. J__ s____ j____ J-g s-k-r j-b-. --------------- Jeg søker jobb. 0
Вече една година съм безработен. J-g ha- -ær- arbeids-e-i- i-e-t-å-. J__ h__ v___ a___________ i e__ å__ J-g h-r v-r- a-b-i-s-e-i- i e-t å-. ----------------------------------- Jeg har vært arbeidsledig i ett år. 0
В тази страна има много безработни. Her-- l-nde---r-d-t ----------ar-e---ledi-e. H__ i l_____ e_ d__ f__ m____ a_____________ H-r i l-n-e- e- d-t f-r m-n-e a-b-i-s-e-i-e- -------------------------------------------- Her i landet er det for mange arbeidsledige. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?