Разговорник

bg Работа   »   sk Práca

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [päťdesiatpäť]

Práca

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? A-----t--p--olanie? A__ m___ p_________ A-é m-t- p-v-l-n-e- ------------------- Aké máte povolanie? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mô- m-ž--e -o--lan-m -ek-r. M__ m__ j_ p________ l_____ M-j m-ž j- p-v-l-n-m l-k-r- --------------------------- Môj muž je povolaním lekár. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. P--cu-e- a---zdra--t-- s--tr- -a po---ičn- -vä---. P_______ a__ z________ s_____ n_ p________ ú______ P-a-u-e- a-o z-r-v-t-á s-s-r- n- p-l-v-č-ý ú-ä-o-. -------------------------------------------------- Pracujem ako zdravotná sestra na polovičný úväzok. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Č--kor--d-st-n--- --c--d--. Č______ d________ d________ Č-s-o-o d-s-a-e-e d-c-o-o-. --------------------------- Čoskoro dostaneme dôchodok. 0
А данъците са високи. A---da-e-s------ké. A__ d___ s_ v______ A-e d-n- s- v-s-k-. ------------------- Ale dane sú vysoké. 0
И здравната осигуровка е висока. A-z-ravo--é po--ten-e-je----o-é. A z________ p________ j_ v______ A z-r-v-t-é p-i-t-n-e j- v-s-k-. -------------------------------- A zdravotné poistenie je vysoké. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Čím b--si-ra---h--l-b-ť? Č__ b_ s_ r__ c____ b___ Č-m b- s- r-z c-c-l b-ť- ------------------------ Čím by si raz chcel byť? 0
Бих искал / искала да стана инженер. C--el-b- som -yť----i-iero-. C____ b_ s__ b__ i__________ C-c-l b- s-m b-ť i-ž-n-e-o-. ---------------------------- Chcel by som byť inžinierom. 0
Искам да следвам в университета. C-c-m študova- na-un-ve-----. C____ š_______ n_ u__________ C-c-m š-u-o-a- n- u-i-e-z-t-. ----------------------------- Chcem študovať na univerzite. 0
Аз съм практикант. S-m --a-tikan-. S__ p__________ S-m p-a-t-k-n-. --------------- Som praktikant. 0
Аз не печеля много. Nez-rá-a- -eľa. N________ v____ N-z-r-b-m v-ľ-. --------------- Nezarábam veľa. 0
Аз съм на практика в чужбина. P--x--em v-zah-a-i--. P_______ v z_________ P-a-u-e- v z-h-a-i-í- --------------------- Praxujem v zahraničí. 0
Това е моят шеф. To-o-je --j---f. T___ j_ m__ š___ T-t- j- m-j š-f- ---------------- Toto je môj šéf. 0
Аз имам приятни колеги. M-m---l-c- --l-gov. M__ m_____ k_______ M-m m-l-c- k-l-g-v- ------------------- Mám milých kolegov. 0
На обяд винаги ходим в стола. N-po-u-nie-i---e-v-d- -o-jed----. N_________ i____ v___ d_ j_______ N-p-l-d-i- i-e-e v-d- d- j-d-l-e- --------------------------------- Napoludnie ideme vždy do jedálne. 0
Аз си търся работно място. Hľad--------. H_____ p_____ H-a-á- p-á-u- ------------- Hľadám prácu. 0
Вече една година съм безработен. U--r-k-s-- -eza---t----. U_ r__ s__ n____________ U- r-k s-m n-z-m-s-n-n-. ------------------------ Už rok som nezamestnaný. 0
В тази страна има много безработни. V t--to--raji-- -- ve-mi--eľ- ne-a--st-a----. V t____ k______ j_ v____ v___ n______________ V t-j-o k-a-i-e j- v-ľ-i v-ľ- n-z-m-s-n-n-c-. --------------------------------------------- V tejto krajine je veľmi veľa nezamestnaných. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?