Разговорник

bg Числителни редни   »   fr Les nombres ordinaux

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [soixante et un]

Les nombres ordinaux

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Първият месец е януари. Le ----i-- -------t -a-vi--. L_ p______ m___ e__ j_______ L- p-e-i-r m-i- e-t j-n-i-r- ---------------------------- Le premier mois est janvier. 0
Вторият месец е февруари. L- --uxième ---s-est-f-vr-er. L_ d_______ m___ e__ f_______ L- d-u-i-m- m-i- e-t f-v-i-r- ----------------------------- Le deuxième mois est février. 0
Третият месец е март. Le--roi-iè-- moi---s--m--s. L_ t________ m___ e__ m____ L- t-o-s-è-e m-i- e-t m-r-. --------------------------- Le troisième mois est mars. 0
Четвъртият месец е април. L--quat-i----mois e-----r--. L_ q________ m___ e__ a_____ L- q-a-r-è-e m-i- e-t a-r-l- ---------------------------- Le quatrième mois est avril. 0
Петият месец е май. Le -inqu--me--o-- -s- -a-. L_ c________ m___ e__ m___ L- c-n-u-è-e m-i- e-t m-i- -------------------------- Le cinquième mois est mai. 0
Шестият месец е юни. Le--ixième mo-- --t -u--. L_ s______ m___ e__ j____ L- s-x-è-e m-i- e-t j-i-. ------------------------- Le sixième mois est juin. 0
Шест месеца са половин година. Il - - si----is-da-s-u---dem--a--é-. I_ y a s__ m___ d___ u__ d__________ I- y a s-x m-i- d-n- u-e d-m---n-é-. ------------------------------------ Il y a six mois dans une demi-année. 0
януари, февруари, март, Ja-vier- fé-rier,-mar-, J_______ f_______ m____ J-n-i-r- f-v-i-r- m-r-, ----------------------- Janvier, février, mars, 0
април, май и юни. avril---a---j-i-. a_____ m___ j____ a-r-l- m-i- j-i-. ----------------- avril, mai, juin. 0
Седмият месец е юли. L- se-ti-me-mois--s- ---l---. L_ s_______ m___ e__ j_______ L- s-p-i-m- m-i- e-t j-i-l-t- ----------------------------- Le septième mois est juillet. 0
Осмият месец е август. L- h-i---m-----s -s- ----. L_ h_______ m___ e__ a____ L- h-i-i-m- m-i- e-t a-û-. -------------------------- Le huitième mois est août. 0
Деветият месец е септември. Le n--v-èm---o-s---t--e-t--br-. L_ n_______ m___ e__ s_________ L- n-u-i-m- m-i- e-t s-p-e-b-e- ------------------------------- Le neuvième mois est septembre. 0
Десетият месец е октомври. Le di--è-e-mo-s --------br-. L_ d______ m___ e__ o_______ L- d-x-è-e m-i- e-t o-t-b-e- ---------------------------- Le dixième mois est octobre. 0
Единайсетият месец е ноември. Le-on---me-m-is-est -ov-mb-e. L_ o______ m___ e__ n________ L- o-z-è-e m-i- e-t n-v-m-r-. ----------------------------- Le onzième mois est novembre. 0
Дванайсетият месец е декември. Le -o----me --i---st-décemb-e. L_ d_______ m___ e__ d________ L- d-u-i-m- m-i- e-t d-c-m-r-. ------------------------------ Le douzième mois est décembre. 0
Дванайсет месеца са една година. Il y --dou-e---i- da-s-u-- a--ée. I_ y a d____ m___ d___ u__ a_____ I- y a d-u-e m-i- d-n- u-e a-n-e- --------------------------------- Il y a douze mois dans une année. 0
юли, август, септември, Jui----,--o-t-----t-mb--, J_______ a____ s_________ J-i-l-t- a-û-, s-p-e-b-e- ------------------------- Juillet, août, septembre, 0
октомври, ноември и декември. o--o---, -o-embre e- déce---e. o_______ n_______ e_ d________ o-t-b-e- n-v-m-r- e- d-c-m-r-. ------------------------------ octobre, novembre et décembre. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + френски (1-100) MP3 френски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...