Разговорник

bg Числителни редни   »   hu Sorszámok

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [hatvanegy]

Sorszámok

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Първият месец е януари. Az-e--ő-hón-- - --n-ár. A_ e___ h____ a j______ A- e-s- h-n-p a j-n-á-. ----------------------- Az első hónap a január. 0
Вторият месец е февруари. A -á----k--ón-- a---b----. A m______ h____ a f_______ A m-s-d-k h-n-p a f-b-u-r- -------------------------- A második hónap a február. 0
Третият месец е март. A harma----hó--- a----cius. A h_______ h____ a m_______ A h-r-a-i- h-n-p a m-r-i-s- --------------------------- A harmadik hónap a március. 0
Четвъртият месец е април. A-ne-y-di- h------z----il--. A n_______ h____ a_ á_______ A n-g-e-i- h-n-p a- á-r-l-s- ---------------------------- A negyedik hónap az április. 0
Петият месец е май. Az----dik--ónap-- -á---. A_ ö_____ h____ a m_____ A- ö-ö-i- h-n-p a m-j-s- ------------------------ Az ötödik hónap a május. 0
Шестият месец е юни. A-ha-odi---ó--p-a-j-nius. A h______ h____ a j______ A h-t-d-k h-n-p a j-n-u-. ------------------------- A hatodik hónap a június. 0
Шест месеца са половин година. H-t---n-- -z--gy-fé-év. H__ h____ a_ e__ f_____ H-t h-n-p a- e-y f-l-v- ----------------------- Hat hónap az egy félév. 0
януари, февруари, март, Ja------f---uá-,--ár--u-, J______ f_______ m_______ J-n-á-, f-b-u-r- m-r-i-s- ------------------------- Január, február, március, 0
април, май и юни. áp-il--,-m-j-- é- -úniu-. á_______ m____ é_ j______ á-r-l-s- m-j-s é- j-n-u-. ------------------------- április, május és június. 0
Седмият месец е юли. A h--edik-hón-p a --l---. A h______ h____ a j______ A h-t-d-k h-n-p a j-l-u-. ------------------------- A hetedik hónap a július. 0
Осмият месец е август. A--y-l-a-ik h---p-a----g-szt--. A n________ h____ a_ a_________ A n-o-c-d-k h-n-p a- a-g-s-t-s- ------------------------------- A nyolcadik hónap az augusztus. 0
Деветият месец е септември. A-kilen--d-k-hóna- - s-e-te---r. A k_________ h____ a s__________ A k-l-n-e-i- h-n-p a s-e-t-m-e-. -------------------------------- A kilencedik hónap a szeptember. 0
Десетият месец е октомври. A -iz-d-- ----- ---o---ber. A t______ h____ a_ o_______ A t-z-d-k h-n-p a- o-t-b-r- --------------------------- A tizedik hónap az október. 0
Единайсетият месец е ноември. A-tiz-n--y-dik--ón---a-n---mbe-. A t___________ h____ a n________ A t-z-n-g-e-i- h-n-p a n-v-m-e-. -------------------------------- A tizenegyedik hónap a november. 0
Дванайсетият месец е декември. A-t-zenk-tted-k -ó-a- a--e--mber. A t____________ h____ a d________ A t-z-n-e-t-d-k h-n-p a d-c-m-e-. --------------------------------- A tizenkettedik hónap a december. 0
Дванайсет месеца са една година. T-z--két hóna- -- egy é-. T_______ h____ a_ e__ é__ T-z-n-é- h-n-p a- e-y é-. ------------------------- Tizenkét hónap az egy év. 0
юли, август, септември, J--ius, a--u-zt-s------t-m-er, J______ a_________ s__________ J-l-u-, a-g-s-t-s- s-e-t-m-e-, ------------------------------ Július, augusztus, szeptember, 0
октомври, ноември и декември. októb--- nov-m-----s-decem-er. o_______ n_______ é_ d________ o-t-b-r- n-v-m-e- é- d-c-m-e-. ------------------------------ október, november és december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + унгарски (1-100) MP3 унгарски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...