Разговорник

bg Числителни редни   »   kk Реттік нөмірлер

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [алпыс бір]

61 [alpıs bir]

Реттік нөмірлер

Rettik nömirler

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Първият месец е януари. Бі-і-ші а--– ---т--. Б______ а_ – қ______ Б-р-н-і а- – қ-ң-а-. -------------------- Бірінші ай – қаңтар. 0
R--tik n------r R_____ n_______ R-t-i- n-m-r-e- --------------- Rettik nömirler
Вторият месец е февруари. Е------а- –-ақпан. Е_____ а_ – а_____ Е-і-ш- а- – а-п-н- ------------------ Екінші ай – ақпан. 0
R-ttik-nö--r-er R_____ n_______ R-t-i- n-m-r-e- --------------- Rettik nömirler
Третият месец е март. Ү-і-ші-а- – на----. Ү_____ а_ – н______ Ү-і-ш- а- – н-у-ы-. ------------------- Үшінші ай – наурыз. 0
Bi--n-i--y---q-ñ-a-. B______ a_ – q______ B-r-n-i a- – q-ñ-a-. -------------------- Birinşi ay – qañtar.
Четвъртият месец е април. Т-р-ін---ай-–--әуі-. Т_______ а_ – с_____ Т-р-і-ш- а- – с-у-р- -------------------- Төртінші ай – сәуір. 0
B--i-ş- a- – -a-tar. B______ a_ – q______ B-r-n-i a- – q-ñ-a-. -------------------- Birinşi ay – qañtar.
Петият месец е май. Б-сі--і а----мамыр. Б______ а_ – м_____ Б-с-н-і а- – м-м-р- ------------------- Бесінші ай – мамыр. 0
Birin-- -- –---ñt-r. B______ a_ – q______ B-r-n-i a- – q-ñ-a-. -------------------- Birinşi ay – qañtar.
Шестият месец е юни. Ал--н-ы--й---мау--м. А______ а_ – м______ А-т-н-ы а- – м-у-ы-. -------------------- Алтыншы ай – маусым. 0
Eki-ş- -- - ---a-. E_____ a_ – a_____ E-i-ş- a- – a-p-n- ------------------ Ekinşi ay – aqpan.
Шест месеца са половин година. Алты ай –-б-л --р-ы-ж--. А___ а_ – б__ ж____ ж___ А-т- а- – б-л ж-р-ы ж-л- ------------------------ Алты ай – бұл жарты жыл. 0
Ekin---a- –--q-a-. E_____ a_ – a_____ E-i-ş- a- – a-p-n- ------------------ Ekinşi ay – aqpan.
януари, февруари, март, Қа-тар,-----н--н--р--, Қ______ а_____ н______ Қ-ң-а-, а-п-н- н-у-ы-, ---------------------- Қаңтар, ақпан, наурыз, 0
Eki--i -y –----a-. E_____ a_ – a_____ E-i-ş- a- – a-p-n- ------------------ Ekinşi ay – aqpan.
април, май и юни. сәуі-- м---р-ж----мау-ы-. с_____ м____ ж___ м______ с-у-р- м-м-р ж-н- м-у-ы-. ------------------------- сәуір, мамыр және маусым. 0
Üşinş-----– -aw-ız. Ü_____ a_ – n______ Ü-i-ş- a- – n-w-ı-. ------------------- Üşinşi ay – nawrız.
Седмият месец е юли. Ж-ті----ай-–---л-е. Ж______ а_ – ш_____ Ж-т-н-і а- – ш-л-е- ------------------- Жетінші ай – шілде. 0
Üş-----a--–--a----. Ü_____ a_ – n______ Ü-i-ş- a- – n-w-ı-. ------------------- Üşinşi ay – nawrız.
Осмият месец е август. С---зін----й --т-м--. С________ а_ – т_____ С-г-з-н-і а- – т-м-з- --------------------- Сегізінші ай – тамыз. 0
Ü---ş--ay –-nawrız. Ü_____ a_ – n______ Ü-i-ş- a- – n-w-ı-. ------------------- Üşinşi ay – nawrız.
Деветият месец е септември. То--зынш- а--–-қыркүй-к. Т________ а_ – қ________ Т-ғ-з-н-ы а- – қ-р-ү-е-. ------------------------ Тоғызыншы ай – қыркүйек. 0
Tör--n-i ---- säwi-. T_______ a_ – s_____ T-r-i-ş- a- – s-w-r- -------------------- Törtinşi ay – säwir.
Десетият месец е октомври. Он-н-- а- --қ----. О_____ а_ – қ_____ О-ы-ш- а- – қ-з-н- ------------------ Оныншы ай – қазан. 0
T-rt-n-- a- ----w-r. T_______ a_ – s_____ T-r-i-ş- a- – s-w-r- -------------------- Törtinşi ay – säwir.
Единайсетият месец е ноември. О--б----ш---й --қар---. О_ б______ а_ – қ______ О- б-р-н-і а- – қ-р-ш-. ----------------------- Он бірінші ай – қараша. 0
T--t---i a- – s-wir. T_______ a_ – s_____ T-r-i-ş- a- – s-w-r- -------------------- Törtinşi ay – säwir.
Дванайсетият месец е декември. Он-ек---і -й –---л-----н. О_ е_____ а_ – ж_________ О- е-і-ш- а- – ж-л-о-с-н- ------------------------- Он екінші ай – желтоқсан. 0
B-s-n-i--y----a--r. B______ a_ – m_____ B-s-n-i a- – m-m-r- ------------------- Besinşi ay – mamır.
Дванайсет месеца са една година. Он---і----– -ұ- бі- -ыл. О_ е__ а_ – б__ б__ ж___ О- е-і а- – б-л б-р ж-л- ------------------------ Он екі ай – бұл бір жыл. 0
B-si----ay ----m-r. B______ a_ – m_____ B-s-n-i a- – m-m-r- ------------------- Besinşi ay – mamır.
юли, август, септември, Ші--е,----ыз- -ы---йе-, Ш_____ т_____ қ________ Ш-л-е- т-м-з- қ-р-ү-е-, ----------------------- Шілде, тамыз, қыркүйек, 0
B-s-n-i-ay-– m-mı-. B______ a_ – m_____ B-s-n-i a- – m-m-r- ------------------- Besinşi ay – mamır.
октомври, ноември и декември. қа-ан--қа-а-а--же-тоқ---. қ_____ қ______ ж_________ қ-з-н- қ-р-ш-, ж-л-о-с-н- ------------------------- қазан, қараша, желтоқсан. 0
Al-ınş--a- – m----m. A______ a_ – m______ A-t-n-ı a- – m-w-ı-. -------------------- Altınşı ay – mawsım.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...