Разговорник

bg Числителни редни   »   pl Liczebniki porządkowe

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sześćdziesiąt jeden]

Liczebniki porządkowe

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Първият месец е януари. Pi--ws-y-mi-s----------c---. P_______ m______ t_ s_______ P-e-w-z- m-e-i-c t- s-y-z-ń- ---------------------------- Pierwszy miesiąc to styczeń. 0
Вторият месец е февруари. D--g- -----ąc to-lut-. D____ m______ t_ l____ D-u-i m-e-i-c t- l-t-. ---------------------- Drugi miesiąc to luty. 0
Третият месец е март. Trz-c- --e-i----o ------. T_____ m______ t_ m______ T-z-c- m-e-i-c t- m-r-e-. ------------------------- Trzeci miesiąc to marzec. 0
Четвъртият месец е април. C--a-t- mie--ą- t- -w----eń. C______ m______ t_ k________ C-w-r-y m-e-i-c t- k-i-c-e-. ---------------------------- Czwarty miesiąc to kwiecień. 0
Петият месец е май. Pi-t- m--si---to-maj. P____ m______ t_ m___ P-ą-y m-e-i-c t- m-j- --------------------- Piąty miesiąc to maj. 0
Шестият месец е юни. Szós-y----sią---o-c-e----c. S_____ m______ t_ c________ S-ó-t- m-e-i-c t- c-e-w-e-. --------------------------- Szósty miesiąc to czerwiec. 0
Шест месеца са половин година. S--ść-mie---cy -- -ół---ku. S____ m_______ t_ p__ r____ S-e-ć m-e-i-c- t- p-ł r-k-. --------------------------- Sześć miesięcy to pół roku. 0
януари, февруари, март, S-yc--ń--luty- --r-ec, S_______ l____ m______ S-y-z-ń- l-t-, m-r-e-, ---------------------- Styczeń, luty, marzec, 0
април, май и юни. kwi-c----maj----z--wi-c. k_______ m__ i c________ k-i-c-e- m-j i c-e-w-e-. ------------------------ kwiecień maj i czerwiec. 0
Седмият месец е юли. S--dm- m-e-ią---o---pi--. S_____ m______ t_ l______ S-ó-m- m-e-i-c t- l-p-e-. ------------------------- Siódmy miesiąc to lipiec. 0
Осмият месец е август. Ósmy-----i-c-t---i-r--eń. Ó___ m______ t_ s________ Ó-m- m-e-i-c t- s-e-p-e-. ------------------------- Ósmy miesiąc to sierpień. 0
Деветият месец е септември. D--ew--t- mi------to w-------. D________ m______ t_ w________ D-i-w-ą-y m-e-i-c t- w-z-s-e-. ------------------------------ Dziewiąty miesiąc to wrzesień. 0
Десетият месец е октомври. Dz-esi----m--s-ą--t--p--dziern--. D________ m______ t_ p___________ D-i-s-ą-y m-e-i-c t- p-ź-z-e-n-k- --------------------------------- Dziesiąty miesiąc to październik. 0
Единайсетият месец е ноември. J-d-na--- m--s--c to l---op-d. J________ m______ t_ l________ J-d-n-s-y m-e-i-c t- l-s-o-a-. ------------------------------ Jedenasty miesiąc to listopad. 0
Дванайсетият месец е декември. Dwunast- --e-i-c--- --udz-eń. D_______ m______ t_ g________ D-u-a-t- m-e-i-c t- g-u-z-e-. ----------------------------- Dwunasty miesiąc to grudzień. 0
Дванайсет месеца са една година. Dwa---ci- ----i-c--to ro-. D________ m_______ t_ r___ D-a-a-c-e m-e-i-c- t- r-k- -------------------------- Dwanaście miesięcy to rok. 0
юли, август, септември, L---ec,-sier---ń,-----si-ń, L______ s________ w________ L-p-e-, s-e-p-e-, w-z-s-e-, --------------------------- Lipiec, sierpień, wrzesień, 0
октомври, ноември и декември. pa-d------k,-----opa- - gr--zień. p___________ l_______ i g________ p-ź-z-e-n-k- l-s-o-a- i g-u-z-e-. --------------------------------- październik, listopad i grudzień. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + полски (1-100) MP3 полски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...