Разговорник

bg Числителни редни   »   sk Radové číslovky

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [šesťdesiatjeden]

Radové číslovky

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Първият месец е януари. P-v---e-ia---e---n-ár. P___ m_____ j_ j______ P-v- m-s-a- j- j-n-á-. ---------------------- Prvý mesiac je január. 0
Вторият месец е февруари. D--h---e-i---j- --b--ár. D____ m_____ j_ f_______ D-u-ý m-s-a- j- f-b-u-r- ------------------------ Druhý mesiac je február. 0
Третият месец е март. Tret----si-c j- -----. T____ m_____ j_ m_____ T-e-í m-s-a- j- m-r-c- ---------------------- Tretí mesiac je marec. 0
Четвъртият месец е април. Štvrt--m-s-a---- --ríl. Š_____ m_____ j_ a_____ Š-v-t- m-s-a- j- a-r-l- ----------------------- Štvrtý mesiac je apríl. 0
Петият месец е май. Piat--m-si-c-j---áj. P____ m_____ j_ m___ P-a-y m-s-a- j- m-j- -------------------- Piaty mesiac je máj. 0
Шестият месец е юни. Šie--y-me-i---je-j-n. Š_____ m_____ j_ j___ Š-e-t- m-s-a- j- j-n- --------------------- Šiesty mesiac je jún. 0
Шест месеца са половин година. Š-s--me-i------e p-----k-. Š___ m_______ j_ p__ r____ Š-s- m-s-a-o- j- p-l r-k-. -------------------------- Šesť mesiacov je pol roka. 0
януари, февруари, март, Ja--á-- --br--r, ma-ec, J______ f_______ m_____ J-n-á-, f-b-u-r- m-r-c- ----------------------- Január, február, marec, 0
април, май и юни. apr-l- ----- j-n. a_____ m__ a j___ a-r-l- m-j a j-n- ----------------- apríl, máj a jún. 0
Седмият месец е юли. Si--my ---iac -e-j--. S_____ m_____ j_ j___ S-e-m- m-s-a- j- j-l- --------------------- Siedmy mesiac je júl. 0
Осмият месец е август. Ôsm-------- j--a-gust. Ô___ m_____ j_ a______ Ô-m- m-s-a- j- a-g-s-. ---------------------- Ôsmy mesiac je august. 0
Деветият месец е септември. De--at- m-s-a--j- se---m-er. D______ m_____ j_ s_________ D-v-a-y m-s-a- j- s-p-e-b-r- ---------------------------- Deviaty mesiac je september. 0
Десетият месец е октомври. D--i-t- ----ac -e-okt---r. D______ m_____ j_ o_______ D-s-a-y m-s-a- j- o-t-b-r- -------------------------- Desiaty mesiac je október. 0
Единайсетият месец е ноември. Je-e-ást- --sia---e ---e-be-. J________ m_____ j_ n________ J-d-n-s-y m-s-a- j- n-v-m-e-. ----------------------------- Jedenásty mesiac je november. 0
Дванайсетият месец е декември. Dv--á-t- m-s-----e d---mb--. D_______ m_____ j_ d________ D-a-á-t- m-s-a- j- d-c-m-e-. ---------------------------- Dvanásty mesiac je december. 0
Дванайсет месеца са една година. D-a-ásť --siacov----jeden --k. D______ m_______ j_ j____ r___ D-a-á-ť m-s-a-o- j- j-d-n r-k- ------------------------------ Dvanásť mesiacov je jeden rok. 0
юли, август, септември, Jú-,-a--ust--s---e-ber, J___ a______ s_________ J-l- a-g-s-, s-p-e-b-r- ----------------------- Júl, august, september, 0
октомври, ноември и декември. o-t-b----nove-be- - -e-em-e-. o_______ n_______ a d________ o-t-b-r- n-v-m-e- a d-c-m-e-. ----------------------------- október, november a december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...