Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   ru Задавать вопросы 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [шестьдесят два]

62 [shestʹdesyat dva]

Задавать вопросы 1

Zadavatʹ voprosy 1

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
уча У-и-ь У____ У-и-ь ----- Учить 0
Z-da-a-ʹ--o--o-y-1 Z_______ v______ 1 Z-d-v-t- v-p-o-y 1 ------------------ Zadavatʹ voprosy 1
Учениците учат ли много? Уч--ик--много уч--? У______ м____ у____ У-е-и-и м-о-о у-а-? ------------------- Ученики много учат? 0
Zad--at- v--ros- 1 Z_______ v______ 1 Z-d-v-t- v-p-o-y 1 ------------------ Zadavatʹ voprosy 1
Не, те учат малко. Не---они --а- мал-. Н___ о__ у___ м____ Н-т- о-и у-а- м-л-. ------------------- Нет, они учат мало. 0
Uch--ʹ U_____ U-h-t- ------ Uchitʹ
питам С-раш-вать С_________ С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
U-h-tʹ U_____ U-h-t- ------ Uchitʹ
Често ли питате учителя? В- ч--то-с---ш-вае-- ---теля? В_ ч____ с__________ у_______ В- ч-с-о с-р-ш-в-е-е у-и-е-я- ----------------------------- Вы часто спрашиваете учителя? 0
U---tʹ U_____ U-h-t- ------ Uchitʹ
Не, аз не го питам често. Н-т,-- --о--пр-ши-аю-не-ча---. Н___ я е__ с________ н_ ч_____ Н-т- я е-о с-р-ш-в-ю н- ч-с-о- ------------------------------ Нет, я его спрашиваю не часто. 0
U--e-i-- -nog--uc-a-? U_______ m____ u_____ U-h-n-k- m-o-o u-h-t- --------------------- Ucheniki mnogo uchat?
отговарям О-в---ть О_______ О-в-ч-т- -------- Отвечать 0
Uch--ik- m-ogo---ha-? U_______ m____ u_____ U-h-n-k- m-o-o u-h-t- --------------------- Ucheniki mnogo uchat?
Отговорете, моля. О--ет-те, п-ж-луй-т-. О________ п__________ О-в-т-т-, п-ж-л-й-т-. --------------------- Ответьте, пожалуйста. 0
Uc--n--i m--g----h-t? U_______ m____ u_____ U-h-n-k- m-o-o u-h-t- --------------------- Ucheniki mnogo uchat?
Аз отговарям. Я от-еч--. Я о_______ Я о-в-ч-ю- ---------- Я отвечаю. 0
N--- oni u--a- ma-o. N___ o__ u____ m____ N-t- o-i u-h-t m-l-. -------------------- Net, oni uchat malo.
работя Раб----ь Р_______ Р-б-т-т- -------- Работать 0
N--,-on---c----m--o. N___ o__ u____ m____ N-t- o-i u-h-t m-l-. -------------------- Net, oni uchat malo.
Той работи ли сега? О- к-к-раз---б-т-ет? О_ к__ р__ р________ О- к-к р-з р-б-т-е-? -------------------- Он как раз работает? 0
N--,--n- u-h-t--alo. N___ o__ u____ m____ N-t- o-i u-h-t m-l-. -------------------- Net, oni uchat malo.
Да, той работи сега. Да- он-к-- --- -а-отае-. Д__ о_ к__ р__ р________ Д-, о- к-к р-з р-б-т-е-. ------------------------ Да, он как раз работает. 0
S-r-sh----ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
идвам И--и И___ И-т- ---- Идти 0
S-r-------ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Идвате ли? Вы и-ёте? В_ и_____ В- и-ё-е- --------- Вы идёте? 0
Spr--hivatʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Да, веднага идваме. Д-, -ы-се-ч-с прий-е-. Д__ м_ с_____ п_______ Д-, м- с-й-а- п-и-д-м- ---------------------- Да, мы сейчас прийдем. 0
V---h--t- -p--sh--ayet- ---itel-a? V_ c_____ s____________ u_________ V- c-a-t- s-r-s-i-a-e-e u-h-t-l-a- ---------------------------------- Vy chasto sprashivayete uchitelya?
живея Жи-ь Ж___ Ж-т- ---- Жить 0
V---h--to------hiva-et- -----el--? V_ c_____ s____________ u_________ V- c-a-t- s-r-s-i-a-e-e u-h-t-l-a- ---------------------------------- Vy chasto sprashivayete uchitelya?
В Берлин ли живеете? Вы--ив-те в Б-рли-е? В_ ж_____ в Б_______ В- ж-в-т- в Б-р-и-е- -------------------- Вы живёте в Берлине? 0
V- -h-----s--ashivayet---chi-e-ya? V_ c_____ s____________ u_________ V- c-a-t- s-r-s-i-a-e-e u-h-t-l-a- ---------------------------------- Vy chasto sprashivayete uchitelya?
Да, аз живея в Берлин. Д-, --ж-ву-- Б----не. Д__ я ж___ в Б_______ Д-, я ж-в- в Б-р-и-е- --------------------- Да, я живу в Берлине. 0
Net- ya y--- -pr-s--v--u-n- c-a-t-. N___ y_ y___ s__________ n_ c______ N-t- y- y-g- s-r-s-i-a-u n- c-a-t-. ----------------------------------- Net, ya yego sprashivayu ne chasto.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!