Разговорник

bg Отрицание 2   »   af Ontkenning 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [vyf en sestig]

Ontkenning 2

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? I---ie rin- du--? I_ d__ r___ d____ I- d-e r-n- d-u-? ----------------- Is die ring duur? 0
Не, той струва само сто евро. Nee--d-- -os--a-- net------n---- -u-o. N___ d__ k__ m___ n__ e_________ E____ N-e- d-t k-s m-a- n-t e-n-o-d-r- E-r-. -------------------------------------- Nee, dit kos maar net eenhonderd Euro. 0
Но аз има само петдесет. Ma-r e- -e----t --fti-. M___ e_ h__ n__ v______ M-a- e- h-t n-t v-f-i-. ----------------------- Maar ek het net vyftig. 0
Готов / готова ли си вече? I- -- ---klaar? I_ j_ a_ k_____ I- j- a- k-a-r- --------------- Is jy al klaar? 0
Не, още не. N-e----- -i-. N___ n__ n___ N-e- n-g n-e- ------------- Nee, nog nie. 0
Но ей сега съм готов / готова. Ma---ek-sal bin-e---t k-a---w-es. M___ e_ s__ b________ k____ w____ M-a- e- s-l b-n-e-o-t k-a-r w-e-. --------------------------------- Maar ek sal binnekort klaar wees. 0
Искаш ли още супа? W-- -y-n-- --p -ê? W__ j_ n__ s__ h__ W-l j- n-g s-p h-? ------------------ Wil jy nog sop hê? 0
Не, не искам повече. Nee- -k--i--ni- meer-hê n--. N___ e_ w__ n__ m___ h_ n___ N-e- e- w-l n-e m-e- h- n-e- ---------------------------- Nee, ek wil nie meer hê nie. 0
Но искам още един сладолед. Maa- no- -n-roo---. M___ n__ ’_ r______ M-a- n-g ’- r-o-y-. ------------------- Maar nog ’n roomys. 0
Отдавна ли живееш тук? Wo-n -y a--l-nk --e-? W___ j_ a_ l___ h____ W-o- j- a- l-n- h-e-? --------------------- Woon jy al lank hier? 0
Не, едва от един месец. Ne-- ----n-t ’n--a-n-. N___ n__ n__ ’_ m_____ N-e- n-g n-t ’- m-a-d- ---------------------- Nee, nog net ’n maand. 0
Но вече познавам много хора. M-ar-----en a--baie -en--. M___ e_ k__ a_ b___ m_____ M-a- e- k-n a- b-i- m-n-e- -------------------------- Maar ek ken al baie mense. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? G--n jy-môr-------t-e--y? G___ j_ m___ h___ t__ r__ G-a- j- m-r- h-i- t-e r-? ------------------------- Gaan jy môre huis toe ry? 0
Не, чак в края на седмицата. Ne---e-r----r d-- --week. N___ e___ o__ d__ n______ N-e- e-r- o-r d-e n-w-e-. ------------------------- Nee, eers oor die naweek. 0
Но още в неделя ще се върна. M--r -----m-re---------- terug. M___ e_ k__ r____ S_____ t_____ M-a- e- k-m r-e-s S-n-a- t-r-g- ------------------------------- Maar ek kom reeds Sondag terug. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? Is -o- dog--r -e--s -n -o--as-e--? I_ j__ d_____ r____ ’_ v__________ I- j-u d-g-e- r-e-s ’- v-l-a-s-n-? ---------------------------------- Is jou dogter reeds ’n volwassene? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. N--- ---i- n-g n---sew-nti-n. N___ s_ i_ n__ n__ s_________ N-e- s- i- n-g n-t s-w-n-i-n- ----------------------------- Nee, sy is nog net sewentien. 0
Но вече има приятел. M--r-----e- a-re-----n---re-. M___ s_ h__ a______ ’_ k_____ M-a- s- h-t a-r-e-s ’- k-r-l- ----------------------------- Maar sy het alreeds ’n kêrel. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + африкаанс (бурски) (1-100) MP3 африкаанс (бурски) (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!