Разговорник

bg Отрицание 2   »   de Verneinung 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [fünfundsechzig]

Verneinung 2

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? I------ R----te-e-? I__ d__ R___ t_____ I-t d-r R-n- t-u-r- ------------------- Ist der Ring teuer? 0
Не, той струва само сто евро. Ne--, e------et-------n-e-- Euro. N____ e_ k_____ n__ h______ E____ N-i-, e- k-s-e- n-r h-n-e-t E-r-. --------------------------------- Nein, er kostet nur hundert Euro. 0
Но аз има само петдесет. A-e--ich h--e---r f--fz--. A___ i__ h___ n__ f_______ A-e- i-h h-b- n-r f-n-z-g- -------------------------- Aber ich habe nur fünfzig. 0
Готов / готова ли си вече? B--t -u-s--o------i-? B___ d_ s____ f______ B-s- d- s-h-n f-r-i-? --------------------- Bist du schon fertig? 0
Не, още не. Nein--n-ch-ni---. N____ n___ n_____ N-i-, n-c- n-c-t- ----------------- Nein, noch nicht. 0
Но ей сега съм готов / готова. Aber-g-ei-h b-n -ch--e-ti-. A___ g_____ b__ i__ f______ A-e- g-e-c- b-n i-h f-r-i-. --------------------------- Aber gleich bin ich fertig. 0
Искаш ли още супа? M-c-t--t -u --c--Su--e? M_______ d_ n___ S_____ M-c-t-s- d- n-c- S-p-e- ----------------------- Möchtest du noch Suppe? 0
Не, не искам повече. N-i-- ich w--l---in--me--. N____ i__ w___ k____ m____ N-i-, i-h w-l- k-i-e m-h-. -------------------------- Nein, ich will keine mehr. 0
Но искам още един сладолед. A-------h -i- Eis. A___ n___ e__ E___ A-e- n-c- e-n E-s- ------------------ Aber noch ein Eis. 0
Отдавна ли живееш тук? W-hn-t--- -c-on ----e-hi-r? W_____ d_ s____ l____ h____ W-h-s- d- s-h-n l-n-e h-e-? --------------------------- Wohnst du schon lange hier? 0
Не, едва от един месец. N---- er-- --n-- Mon-t. N____ e___ e____ M_____ N-i-, e-s- e-n-n M-n-t- ----------------------- Nein, erst einen Monat. 0
Но вече познавам много хора. Abe--i----e--- -ch-n--ie-e-Leu--. A___ i__ k____ s____ v____ L_____ A-e- i-h k-n-e s-h-n v-e-e L-u-e- --------------------------------- Aber ich kenne schon viele Leute. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Fä-rst--- mo-g---na-- H-u-e? F_____ d_ m_____ n___ H_____ F-h-s- d- m-r-e- n-c- H-u-e- ---------------------------- Fährst du morgen nach Hause? 0
Не, чак в края на седмицата. N-i-,-e-st am --c-en--d-. N____ e___ a_ W__________ N-i-, e-s- a- W-c-e-e-d-. ------------------------- Nein, erst am Wochenende. 0
Но още в неделя ще се върна. Ab-r--c--k--me---hon a- Sonn--g -ur---. A___ i__ k____ s____ a_ S______ z______ A-e- i-h k-m-e s-h-n a- S-n-t-g z-r-c-. --------------------------------------- Aber ich komme schon am Sonntag zurück. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? I-t-de-ne---------s--o- er-ac----? I__ d____ T______ s____ e_________ I-t d-i-e T-c-t-r s-h-n e-w-c-s-n- ---------------------------------- Ist deine Tochter schon erwachsen? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. Nein- sie ----ers- --e----n. N____ s__ i__ e___ s________ N-i-, s-e i-t e-s- s-e-z-h-. ---------------------------- Nein, sie ist erst siebzehn. 0
Но вече има приятел. Ab-r-s-e -a------n --nen-F-eu-d. A___ s__ h__ s____ e____ F______ A-e- s-e h-t s-h-n e-n-n F-e-n-. -------------------------------- Aber sie hat schon einen Freund. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + немски (1-100) MP3 немски (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!