Разговорник

bg Отрицание 2   »   he ‫שלילה 2‬

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

‫65 [שישים וחמש]‬

65 [shishim w'xamesh]

‫שלילה 2‬

shlilah 2

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? ‫ה-בעת -קר-?‬ ‫_____ י_____ ‫-ט-ע- י-ר-?- ------------- ‫הטבעת יקרה?‬ 0
s-li-a--2 s______ 2 s-l-l-h 2 --------- shlilah 2
Не, той струва само сто евро. ‫-א---יא --לה -- --ה ----.‬ ‫___ ה__ ע___ ר_ מ__ י_____ ‫-א- ה-א ע-ל- ר- מ-ה י-ר-.- --------------------------- ‫לא, היא עולה רק מאה יורו.‬ 0
sh--lah-2 s______ 2 s-l-l-h 2 --------- shlilah 2
Но аз има само петдесет. ‫----י- ---רק חמי-י--‬ ‫___ י_ ל_ ר_ ח_______ ‫-ב- י- ל- ר- ח-י-י-.- ---------------------- ‫אבל יש לי רק חמישים.‬ 0
ha-ab-'at y-qa--h? h________ y_______ h-t-b-'-t y-q-r-h- ------------------ hataba'at yeqarah?
Готов / готова ли си вече? ‫--י-- כ-ר?‬ ‫_____ כ____ ‫-י-מ- כ-ר-‬ ------------ ‫סיימת כבר?‬ 0
l-, hi o-a-------e'ah yuro. l__ h_ o___ r__ m____ y____ l-, h- o-a- r-q m-'-h y-r-. --------------------------- lo, hi olah raq me'ah yuro.
Не, още не. ‫ל----ד--ן-ל--‬ ‫___ ע____ ל___ ‫-א- ע-י-ן ל-.- --------------- ‫לא, עדיין לא.‬ 0
ava- -e-h------- xam---i-. a___ y___ l_ r__ x________ a-a- y-s- l- r-q x-m-s-i-. -------------------------- aval yesh li raq xamishim.
Но ей сега съм готов / готова. ‫--- א-----ר--ס----‬ ‫___ א__ כ__ מ______ ‫-ב- א-י כ-ר מ-י-ם-‬ -------------------- ‫אבל אני כבר מסיים.‬ 0
av-- -e---li -aq ----s--m. a___ y___ l_ r__ x________ a-a- y-s- l- r-q x-m-s-i-. -------------------------- aval yesh li raq xamishim.
Искаш ли още супа? ‫-ת - ה ר-צה -וד---ק-‬ ‫__ / ה ר___ ע__ מ____ ‫-ת / ה ר-צ- ע-ד מ-ק-‬ ---------------------- ‫את / ה רוצה עוד מרק?‬ 0
a-al yesh--i --- -am--him. a___ y___ l_ r__ x________ a-a- y-s- l- r-q x-m-s-i-. -------------------------- aval yesh li raq xamishim.
Не, не искам повече. ‫ל-- -ני לא רוצ-.‬ ‫___ א__ ל_ ר_____ ‫-א- א-י ל- ר-צ-.- ------------------ ‫לא, אני לא רוצה.‬ 0
s--mt- --a-? s_____ k____ s-a-t- k-a-? ------------ siamta kvar?
Но искам още един сладолед. ‫-בל-אנ- רוצ- --ידה.‬ ‫___ א__ ר___ ג______ ‫-ב- א-י ר-צ- ג-י-ה-‬ --------------------- ‫אבל אני רוצה גלידה.‬ 0
si-m-------? s_____ k____ s-a-t- k-a-? ------------ siamta kvar?
Отдавна ли живееш тук? ‫---- ה----/----אן --ר--ר-- ז-ן?‬ ‫__ / ה ג_ / ה כ__ כ__ ה___ ז____ ‫-ת / ה ג- / ה כ-ן כ-ר ה-ב- ז-ן-‬ --------------------------------- ‫את / ה גר / ה כאן כבר הרבה זמן?‬ 0
s-a-ta k-ar? s_____ k____ s-a-t- k-a-? ------------ siamta kvar?
Не, едва от един месец. ‫-------חו-ש --ד-‬ ‫___ ר_ ח___ א____ ‫-א- ר- ח-ד- א-ד-‬ ------------------ ‫לא, רק חודש אחד.‬ 0
l---a-a-- l-. l__ a____ l__ l-, a-a-n l-. ------------- lo, adain lo.
Но вече познавам много хора. ‫-ב- א----בר--כ-ר-------בה-אנשי--‬ ‫___ א__ כ__ מ___ / ה ה___ א______ ‫-ב- א-י כ-ר מ-י- / ה ה-ב- א-ש-ם-‬ ---------------------------------- ‫אבל אני כבר מכיר / ה הרבה אנשים.‬ 0
l------in -o. l__ a____ l__ l-, a-a-n l-. ------------- lo, adain lo.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? ‫את-- ה נו-ע-/-ת מ-- --י-ה?‬ ‫__ / ה נ___ / ת מ__ ה______ ‫-ת / ה נ-ס- / ת מ-ר ה-י-ה-‬ ---------------------------- ‫את / ה נוסע / ת מחר הביתה?‬ 0
l---a--in-lo. l__ a____ l__ l-, a-a-n l-. ------------- lo, adain lo.
Не, чак в края на седмицата. ‫--, -- -סו- -ש--ע.‬ ‫___ ר_ ב___ ה______ ‫-א- ר- ב-ו- ה-ב-ע-‬ -------------------- ‫לא, רק בסוף השבוע.‬ 0
a-al--ni---ar -es---m. a___ a__ k___ m_______ a-a- a-i k-a- m-s-y-m- ---------------------- aval ani kvar mesayem.
Но още в неделя ще се върна. ‫-ב--אנ--חוזר --- -בר--יום-ראשון-‬ ‫___ א__ ח___ / ת כ__ ב___ ר______ ‫-ב- א-י ח-ז- / ת כ-ר ב-ו- ר-ש-ן-‬ ---------------------------------- ‫אבל אני חוזר / ת כבר ביום ראשון.‬ 0
a----a-i-k--r--e-a---. a___ a__ k___ m_______ a-a- a-i k-a- m-s-y-m- ---------------------- aval ani kvar mesayem.
Дъщеря ти голяма ли е вече? ‫--ם-ב-ך --ר -וגר--‬ ‫___ ב__ כ__ ב______ ‫-א- ב-ך כ-ר ב-ג-ת-‬ -------------------- ‫האם בתך כבר בוגרת?‬ 0
aval -ni-k-ar ---ay-m. a___ a__ k___ m_______ a-a- a-i k-a- m-s-y-m- ---------------------- aval ani kvar mesayem.
Не, тя е едва на седемнайсет. ‫-א--ה---בת ש---עש-ה-ב----‬ ‫___ ה__ ב_ ש__ ע___ ב_____ ‫-א- ה-א ב- ש-ע ע-ר- ב-ב-.- --------------------------- ‫לא, היא בת שבע עשרה בלבד.‬ 0
a-a-/at r-t-e-/---s-- o---a--q? a______ r____________ o_ m_____ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h o- m-r-q- ------------------------------- atah/at rotseh/rotsah od maraq?
Но вече има приятел. ‫----י--ל---ב- ח---‬ ‫___ י_ ל_ כ__ ח____ ‫-ב- י- ל- כ-ר ח-ר-‬ -------------------- ‫אבל יש לה כבר חבר.‬ 0
a--h/a---o-seh/r-ts-h -- m---q? a______ r____________ o_ m_____ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h o- m-r-q- ------------------------------- atah/at rotseh/rotsah od maraq?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!