Разговорник

bg Отрицание 2   »   lv Noliegums 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [sešdesmit pieci]

Noliegums 2

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Vai --e---n--i--d-rgs? V__ g_______ i_ d_____ V-i g-e-z-n- i- d-r-s- ---------------------- Vai gredzens ir dārgs? 0
Не, той струва само сто евро. N-,------a----t---i---mt- --r-. N__ t__ m____ t____ s____ e____ N-, t-s m-k-ā t-k-i s-m-s e-r-. ------------------------------- Nē, tas maksā tikai simts eiro. 0
Но аз има само петдесет. B---ma- ir t-k-- p-ec---m-t. B__ m__ i_ t____ p__________ B-t m-n i- t-k-i p-e-d-s-i-. ---------------------------- Bet man ir tikai piecdesmit. 0
Готов / готова ли си вече? V-i--- -a- -s--ga--va? V__ t_ j__ e__ g______ V-i t- j-u e-i g-t-v-? ---------------------- Vai tu jau esi gatava? 0
Не, още не. Nē,---- nē. N__ v__ n__ N-, v-l n-. ----------- Nē, vēl nē. 0
Но ей сега съм готов / готова. B-t-e- --līt b-š--g---va. B__ e_ t____ b___ g______ B-t e- t-l-t b-š- g-t-v-. ------------------------- Bet es tūlīt būšu gatava. 0
Искаш ли още супа? V---tu-v-- -ēl--s--up-? V__ t_ v__ v_____ z____ V-i t- v-l v-l-e- z-p-? ----------------------- Vai tu vēl vēlies zupu? 0
Не, не искам повече. N-, -air-- ---ribu. N__ v_____ n_______ N-, v-i-ā- n-g-i-u- ------------------- Nē, vairāk negribu. 0
Но искам още един сладолед. Be--vēl --l--j---. B__ v__ s_________ B-t v-l s-l-ē-u-u- ------------------ Bet vēl saldējumu. 0
Отдавна ли живееш тук? Vai-tu--a- s-n----d-īv-? V__ t_ j__ s__ t_ d_____ V-i t- j-u s-n t- d-ī-o- ------------------------ Vai tu jau sen te dzīvo? 0
Не, едва от един месец. Nē, ti-a--m---si. N__ t____ m______ N-, t-k-i m-n-s-. ----------------- Nē, tikai mēnesi. 0
Но вече познавам много хора. B-t es-p-z-st---a- --u-z-s -ilvē-us. B__ e_ p______ j__ d______ c________ B-t e- p-z-s-u j-u d-u-z-s c-l-ē-u-. ------------------------------------ Bet es pazīstu jau daudzus cilvēkus. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? V---t--r-t-b------ājā-? V__ t_ r__ b____ m_____ V-i t- r-t b-a-c m-j-s- ----------------------- Vai tu rīt brauc mājās? 0
Не, чак в края на седмицата. Nē- -i-ai--e---a- ---a--. N__ t____ n______ n______ N-, t-k-i n-d-ļ-s n-g-l-. ------------------------- Nē, tikai nedēļas nogalē. 0
Но още в неделя ще се върна. Bet e---tg-i-z-šos-j-- -v-t-ien. B__ e_ a__________ j__ s________ B-t e- a-g-i-z-š-s j-u s-ē-d-e-. -------------------------------- Bet es atgriezīšos jau svētdien. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? V-i -a-- -ei-- ir--a--pie-u-usi? V__ t___ m____ i_ j__ p_________ V-i t-v- m-i-a i- j-u p-e-u-u-i- -------------------------------- Vai tava meita ir jau pieaugusi? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. Nē- -iņ-- ir ---a--s----ds-it. N__ v____ i_ t____ s__________ N-, v-ņ-i i- t-k-i s-š-a-s-i-. ------------------------------ Nē, viņai ir tikai sešpadsmit. 0
Но вече има приятел. Bet-vi-a- i--j-u--rau--. B__ v____ i_ j__ d______ B-t v-ņ-i i- j-u d-a-g-. ------------------------ Bet viņai ir jau draugs. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!