Разговорник

bg Отрицание 2   »   sr Негација 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [шездесет и пет]

65 [šezdeset i pet]

Негација 2

Negacija 2

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Д- -- је-прсте--с---? Д_ л_ ј_ п_____ с____ Д- л- ј- п-с-е- с-у-? --------------------- Да ли је прстен скуп? 0
N-g-ci-a-2 N_______ 2 N-g-c-j- 2 ---------- Negacija 2
Не, той струва само сто евро. Н-- ---ко--а-с--о---о--ну -вр-. Н__ о_ к____ с___ с______ е____ Н-, о- к-ш-а с-м- с-о-и-у е-р-. ------------------------------- Не, он кошта само стотину евра. 0
N-g---j- 2 N_______ 2 N-g-c-j- 2 ---------- Negacija 2
Но аз има само петдесет. А----а-и----с--о--ед--е-. А__ ј_ и___ с___ п_______ А-и ј- и-а- с-м- п-д-с-т- ------------------------- Али ја имам само педесет. 0
Da -i je -r-t-n s-up? D_ l_ j_ p_____ s____ D- l- j- p-s-e- s-u-? --------------------- Da li je prsten skup?
Готов / готова ли си вече? Ј-си л- в-ћ го-ов --г--о--? Ј___ л_ в__ г____ / г______ Ј-с- л- в-ћ г-т-в / г-т-в-? --------------------------- Јеси ли већ готов / готовa? 0
D--l- j----s--n --up? D_ l_ j_ p_____ s____ D- l- j- p-s-e- s-u-? --------------------- Da li je prsten skup?
Не, още не. Не- јо- н-. Н__ ј__ н__ Н-, ј-ш н-. ----------- Не, још не. 0
D--l- -- p-s--n----p? D_ l_ j_ p_____ s____ D- l- j- p-s-e- s-u-? --------------------- Da li je prsten skup?
Но ей сега съм готов / готова. Али--ам -----о-го--- /-г--о--. А__ с__ у_____ г____ / г______ А-и с-м у-к-р- г-т-в / г-т-в-. ------------------------------ Али сам ускоро готов / готова. 0
Ne,-o- koš-a s--- st-t--u ev--. N__ o_ k____ s___ s______ e____ N-, o- k-š-a s-m- s-o-i-u e-r-. ------------------------------- Ne, on košta samo stotinu evra.
Искаш ли още супа? Жели---- -ош-с-пе? Ж____ л_ ј__ с____ Ж-л-ш л- ј-ш с-п-? ------------------ Желиш ли још супе? 0
Ne- o---oš-- -am- s--t--u---ra. N__ o_ k____ s___ s______ e____ N-, o- k-š-a s-m- s-o-i-u e-r-. ------------------------------- Ne, on košta samo stotinu evra.
Не, не искам повече. Н-,-не-ж-ли- ви--. Н__ н_ ж____ в____ Н-, н- ж-л-м в-ш-. ------------------ Не, не желим више. 0
N-, on-----a-sa----t-t--- -v--. N__ o_ k____ s___ s______ e____ N-, o- k-š-a s-m- s-o-i-u e-r-. ------------------------------- Ne, on košta samo stotinu evra.
Но искам още един сладолед. Али ј-- --да----адо--д. А__ ј__ ј____ с________ А-и ј-ш ј-д-н с-а-о-е-. ----------------------- Али још један сладолед. 0
A-i-j---mam -a----e----t. A__ j_ i___ s___ p_______ A-i j- i-a- s-m- p-d-s-t- ------------------------- Ali ja imam samo pedeset.
Отдавна ли живееш тук? Ст--уј-ш--- већ --г--о--е? С_______ л_ в__ д___ о____ С-а-у-е- л- в-ћ д-г- о-д-? -------------------------- Станујеш ли већ дуго овде? 0
Al- -a--m-- samo--ed-se-. A__ j_ i___ s___ p_______ A-i j- i-a- s-m- p-d-s-t- ------------------------- Ali ja imam samo pedeset.
Не, едва от един месец. Не, тек-јед-- ---е-. Н__ т__ ј____ м_____ Н-, т-к ј-д-н м-с-ц- -------------------- Не, тек један месец. 0
A-- -a im----am- -e----t. A__ j_ i___ s___ p_______ A-i j- i-a- s-m- p-d-s-t- ------------------------- Ali ja imam samo pedeset.
Но вече познавам много хора. А-и -ећ-----а-ем-м-о-о љ---. А__ в__ п_______ м____ љ____ А-и в-ћ п-з-а-е- м-о-о љ-д-. ---------------------------- Али већ познајем много људи. 0
J--- li v--- g---v-/ got---? J___ l_ v__ g____ / g______ J-s- l- v-c- g-t-v / g-t-v-? ---------------------------- Jesi li već gotov / gotova?
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Пут-ј-ш-ли--у-р--ку--? П______ л_ с____ к____ П-т-ј-ш л- с-т-а к-ћ-? ---------------------- Путујеш ли сутра кући? 0
Je-i -i-v--- g-to- - -----a? J___ l_ v__ g____ / g______ J-s- l- v-c- g-t-v / g-t-v-? ---------------------------- Jesi li već gotov / gotova?
Не, чак в края на седмицата. Н-- т-- за----е-д. Н__ т__ з_ в______ Н-, т-к з- в-к-н-. ------------------ Не, тек за викенд. 0
J-si li-v--́---t---- g-t-v-? J___ l_ v__ g____ / g______ J-s- l- v-c- g-t-v / g-t-v-? ---------------------------- Jesi li već gotov / gotova?
Но още в неделя ще се върна. Али--е -раћа- --ћ у-н--ељ-. А__ с_ в_____ в__ у н______ А-и с- в-а-а- в-ћ у н-д-љ-. --------------------------- Али се враћам већ у недељу. 0
Ne, jo- n-. N__ j__ n__ N-, j-š n-. ----------- Ne, još ne.
Дъщеря ти голяма ли е вече? Д- -и-ј- ------ћ---а-ве--одр-с-а? Д_ л_ ј_ т____ ћ____ в__ о_______ Д- л- ј- т-о-а ћ-р-а в-ћ о-р-с-а- --------------------------------- Да ли је твоја ћерка већ одрасла? 0
Ne---o- -e. N__ j__ n__ N-, j-š n-. ----------- Ne, još ne.
Не, тя е едва на седемнайсет. Н-- о---и-а-т-к-с-д-----ст-годи-а. Н__ о__ и__ т__ с_________ г______ Н-, о-а и-а т-к с-д-м-а-с- г-д-н-. ---------------------------------- Не, она има тек седамнаест година. 0
N-, --š--e. N__ j__ n__ N-, j-š n-. ----------- Ne, još ne.
Но вече има приятел. А-и-о-а------ма ---к-. А__ о__ в__ и__ м_____ А-и о-а в-ћ и-а м-м-а- ---------------------- Али она већ има момка. 0
A-- --- -s---- g-t-v / g---v-. A__ s__ u_____ g____ / g______ A-i s-m u-k-r- g-t-v / g-t-v-. ------------------------------ Ali sam uskoro gotov / gotova.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!