Разговорник

bg Отрицание 2   »   uk Заперечення 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [шістдесят п’ять]

65 [shistdesyat pʺyatʹ]

Заперечення 2

Zaperechennya 2

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Пе--т-н--д-----й? П_______ д_______ П-р-т-н- д-р-г-й- ----------------- Перстень дорогий? 0
Za-e-e-h--n-a 2 Z____________ 2 Z-p-r-c-e-n-a 2 --------------- Zaperechennya 2
Не, той струва само сто евро. Н-, ві- --ш----т-л--и ----євро. Н__ в__ к_____ т_____ с__ є____ Н-, в-н к-ш-у- т-л-к- с-о є-р-. ------------------------------- Ні, він коштує тільки сто євро. 0
Zap-r-ch--nya-2 Z____________ 2 Z-p-r-c-e-n-a 2 --------------- Zaperechennya 2
Но аз има само петдесет. Але я --- т-л-ки-п-я-дес--. А__ я м__ т_____ п_________ А-е я м-ю т-л-к- п-я-д-с-т- --------------------------- Але я маю тільки п’ятдесят. 0
P--------do-o-y-̆? P_______ d_______ P-r-t-n- d-r-h-y-? ------------------ Perstenʹ dorohyy̆?
Готов / готова ли си вече? Ти --- г-то--- ---о-ова? Т_ в__ г______ / г______ Т- в-е г-т-в-й / г-т-в-? ------------------------ Ти вже готовий / готова? 0
P-r----ʹ---r-h--̆? P_______ d_______ P-r-t-n- d-r-h-y-? ------------------ Perstenʹ dorohyy̆?
Не, още не. Н-- щ- --. Н__ щ_ н__ Н-, щ- н-. ---------- Ні, ще ні. 0
Pe-st-n-----o--y-? P_______ d_______ P-r-t-n- d-r-h-y-? ------------------ Perstenʹ dorohyy̆?
Но ей сега съм готов / готова. Але-ск-ро -уд--го-ови-------о-а. А__ с____ б___ г______ / г______ А-е с-о-о б-д- г-т-в-й / г-т-в-. -------------------------------- Але скоро буду готовий / готова. 0
N-,-vin-ko-h-u---t-lʹky--------r-. N__ v__ k_______ t_____ s__ y_____ N-, v-n k-s-t-y- t-l-k- s-o y-v-o- ---------------------------------- Ni, vin koshtuye tilʹky sto yevro.
Искаш ли още супа? Хочеш щ--с---? Х____ щ_ с____ Х-ч-ш щ- с-п-? -------------- Хочеш ще супу? 0
N-- v----oshtuye--il-ky---o yevr-. N__ v__ k_______ t_____ s__ y_____ N-, v-n k-s-t-y- t-l-k- s-o y-v-o- ---------------------------------- Ni, vin koshtuye tilʹky sto yevro.
Не, не искам повече. Н-, --б----е--е --ч-. Н__ я б_____ н_ х____ Н-, я б-л-ш- н- х-ч-. --------------------- Ні, я більше не хочу. 0
Ni----n k----uy- -ilʹ-----o ----o. N__ v__ k_______ t_____ s__ y_____ N-, v-n k-s-t-y- t-l-k- s-o y-v-o- ---------------------------------- Ni, vin koshtuye tilʹky sto yevro.
Но искам още един сладолед. Але--е-о-не мо-о----. А__ щ_ о___ м________ А-е щ- о-н- м-р-з-в-. --------------------- Але ще одне морозиво. 0
Ale-ya m-yu---lʹ---p'-a-d-----. A__ y_ m___ t_____ p___________ A-e y- m-y- t-l-k- p-y-t-e-y-t- ------------------------------- Ale ya mayu tilʹky p'yatdesyat.
Отдавна ли живееш тук? Т---о--о-в-е---т-живеш? Т_ д____ в__ т__ ж_____ Т- д-в-о в-е т-т ж-в-ш- ----------------------- Ти довго вже тут живеш? 0
Ty--z-e -ot-v-y̆ /-h-t--a? T_ v___ h______ / h______ T- v-h- h-t-v-y- / h-t-v-? -------------------------- Ty vzhe hotovyy̆ / hotova?
Не, едва от един месец. Н-,-ті---- м-сяць. Н__ т_____ м______ Н-, т-л-к- м-с-ц-. ------------------ Ні, тільки місяць. 0
Ty --he -o-ov-y- - --t--a? T_ v___ h______ / h______ T- v-h- h-t-v-y- / h-t-v-? -------------------------- Ty vzhe hotovyy̆ / hotova?
Но вече познавам много хора. Але я-з-аю в-е-б---т- --дей. А__ я з___ в__ б_____ л_____ А-е я з-а- в-е б-г-т- л-д-й- ---------------------------- Але я знаю вже багато людей. 0
T- -zhe --tovyy̆----o----? T_ v___ h______ / h______ T- v-h- h-t-v-y- / h-t-v-? -------------------------- Ty vzhe hotovyy̆ / hotova?
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Їд-ш-з--т-а--о-о--? Ї___ з_____ д______ Ї-е- з-в-р- д-д-м-? ------------------- Їдеш завтра додому? 0
N-- shc-e-n-. N__ s____ n__ N-, s-c-e n-. ------------- Ni, shche ni.
Не, чак в края на седмицата. Н-,-т--ьк- --в-хідні. Н__ т_____ у в_______ Н-, т-л-к- у в-х-д-і- --------------------- Ні, тільки у вихідні. 0
N-,--h-h--n-. N__ s____ n__ N-, s-c-e n-. ------------- Ni, shche ni.
Но още в неделя ще се върна. А---я поверта-с--в-е у -ед--ю. А__ я п_________ в__ у н______ А-е я п-в-р-а-с- в-е у н-д-л-. ------------------------------ Але я повертаюся вже у неділю. 0
Ni, s--h- --. N__ s____ n__ N-, s-c-e n-. ------------- Ni, shche ni.
Дъщеря ти голяма ли е вече? Т-оя ----а --е дорос-а? Т___ д____ в__ д_______ Т-о- д-ч-а в-е д-р-с-а- ----------------------- Твоя дочка вже доросла? 0
Ale--k--o --du----o---̆-/ ----v-. A__ s____ b___ h______ / h______ A-e s-o-o b-d- h-t-v-y- / h-t-v-. --------------------------------- Ale skoro budu hotovyy̆ / hotova.
Не, тя е едва на седемнайсет. Н---ї--ті-ьк- сі-н--ц-т-. Н__ ї_ т_____ с__________ Н-, ї- т-л-к- с-м-а-ц-т-. ------------------------- Ні, їй тільки сімнадцять. 0
A-e---or--bu-u--o---y-̆ --ho-o--. A__ s____ b___ h______ / h______ A-e s-o-o b-d- h-t-v-y- / h-t-v-. --------------------------------- Ale skoro budu hotovyy̆ / hotova.
Но вече има приятел. Але-во-- в----ає-х-о--я. А__ в___ в__ м__ х______ А-е в-н- в-е м-є х-о-ц-. ------------------------ Але вона вже має хлопця. 0
A-- sk-r- b-du-h----y---/-----va. A__ s____ b___ h______ / h______ A-e s-o-o b-d- h-t-v-y- / h-t-v-. --------------------------------- Ale skoro budu hotovyy̆ / hotova.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!