Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   no Possessiver 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [sekstiseks]

Possessiver 1

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
аз – мой / свой / си jeg-- -in j__ – m__ j-g – m-n --------- jeg – min 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. J-g--in--- -kk- nøkk-len-m--. J__ f_____ i___ n_______ m___ J-g f-n-e- i-k- n-k-e-e- m-n- ----------------------------- Jeg finner ikke nøkkelen min. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Jeg -i-ner ikke bi-lette- --n. J__ f_____ i___ b________ m___ J-g f-n-e- i-k- b-l-e-t-n m-n- ------------------------------ Jeg finner ikke billetten min. 0
ти – твой / свой / си d- – d-n d_ – d__ d- – d-n -------- du – din 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Har -u-fun-e- nøk--len di-? H__ d_ f_____ n_______ d___ H-r d- f-n-e- n-k-e-e- d-n- --------------------------- Har du funnet nøkkelen din? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Har du fu-ne--b-ll-tte- -in? H__ d_ f_____ b________ d___ H-r d- f-n-e- b-l-e-t-n d-n- ---------------------------- Har du funnet billetten din? 0
той – негов / му h-n-- ha-s h__ – h___ h-n – h-n- ---------- han – hans 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Ve- -u --or-nøk-el-- -a-s--r? V__ d_ h___ n_______ h___ e__ V-t d- h-o- n-k-e-e- h-n- e-? ----------------------------- Vet du hvor nøkkelen hans er? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Ve- d--h--- ---l---e--ha-- --? V__ d_ h___ b________ h___ e__ V-t d- h-o- b-l-e-t-n h-n- e-? ------------------------------ Vet du hvor billetten hans er? 0
тя – неин / й h-- –----nes h__ – h_____ h-n – h-n-e- ------------ hun – hennes 0
Нейните пари / парите й ги няма. P--g-n- h--n-s -r-borte. P______ h_____ e_ b_____ P-n-e-e h-n-e- e- b-r-e- ------------------------ Pengene hennes er borte. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. O- kred-t------- h--nes -- -------r-e. O_ k____________ h_____ e_ o___ b_____ O- k-e-i-t-o-t-t h-n-e- e- o-s- b-r-e- -------------------------------------- Og kredittkortet hennes er også borte. 0
ние – наш / ни v- –-v-r v_ – v__ v- – v-r -------- vi – vår 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. B----f---n-vå- ---syk. B_________ v__ e_ s___ B-s-e-a-e- v-r e- s-k- ---------------------- Bestefaren vår er syk. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. Men bes------- --r-------s-. M__ b_________ v__ e_ f_____ M-n b-s-e-o-e- v-r e- f-i-k- ---------------------------- Men bestemoren vår er frisk. 0
вие – ваш / ви de-e-– -e--s d___ – d____ d-r- – d-r-s ------------ dere – deres 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Hvor -r p--paen --r-s? H___ e_ p______ d_____ H-o- e- p-p-a-n d-r-s- ---------------------- Hvor er pappaen deres? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Hv-r-e---a----- -e-e-? H___ e_ m______ d_____ H-o- e- m-m-a-n d-r-s- ---------------------- Hvor er mammaen deres? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!