Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   hr trebati – htjeti

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [šezdeset i devet]

trebati – htjeti

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Трябва ми легло. Treb-m -re-et. T_____ k______ T-e-a- k-e-e-. -------------- Trebam krevet. 0
Искам да спя. H-ću --a----. H___ s_______ H-ć- s-a-a-i- ------------- Hoću spavati. 0
Тук има ли легло? Im- ----vdje krev--? I__ l_ o____ k______ I-a l- o-d-e k-e-e-? -------------------- Ima li ovdje krevet? 0
Трябва ми лампа. T-eb-m la--u. T_____ l_____ T-e-a- l-m-u- ------------- Trebam lampu. 0
Искам да чета. Ho------a-i. H___ č______ H-ć- č-t-t-. ------------ Hoću čitati. 0
Тук има ли лампа? Im--li-o-----la-pa? I__ l_ o____ l_____ I-a l- o-d-e l-m-a- ------------------- Ima li ovdje lampa? 0
Трябва ми телефон. Trebam -------. T_____ t_______ T-e-a- t-l-f-n- --------------- Trebam telefon. 0
Искам да се обадя. Že-im t--efo-i--t-. Ž____ t____________ Ž-l-m t-l-f-n-r-t-. ------------------- Želim telefonirati. 0
Тук има ли телефон? I-- li--v-j--te---o-? I__ l_ o____ t_______ I-a l- o-d-e t-l-f-n- --------------------- Ima li ovdje telefon? 0
Трябва ми камера. T-e--- j-dn- -am--u. T_____ j____ k______ T-e-a- j-d-u k-m-r-. -------------------- Trebam jednu kameru. 0
Искам да снимам. H--u f-t-gr-f----i. H___ f_____________ H-ć- f-t-g-a-i-a-i- ------------------- Hoću fotografirati. 0
Тук има ли камера? Im- l- -vdje fo--a-arat? I__ l_ o____ f__________ I-a l- o-d-e f-t-a-a-a-? ------------------------ Ima li ovdje fotoaparat? 0
Трябва ми компютър. T-------------o. T_____ r________ T-e-a- r-č-n-l-. ---------------- Trebam računalo. 0
Искам да изпратя е-майл. Ho----o-l--i ---a--. H___ p______ e______ H-ć- p-s-a-i e-m-i-. -------------------- Hoću poslati e-mail. 0
Тук има ли компютър? I-a l- ov-j--raču-al-? I__ l_ o____ r________ I-a l- o-d-e r-č-n-l-? ---------------------- Ima li ovdje računalo? 0
Трябва ми химикалка. T-e----k-m--sku. T_____ k________ T-e-a- k-m-j-k-. ---------------- Trebam kemijsku. 0
Искам да напиша нещо. Ho-u n--t- -----at-. H___ n____ n________ H-ć- n-š-o n-p-s-t-. -------------------- Hoću nešto napisati. 0
Тук има ли лист хартия и химикалка? Im--li-o-d-- pa----i--em--------ovka? I__ l_ o____ p____ i k_______ o______ I-a l- o-d-e p-p-r i k-m-j-k- o-o-k-? ------------------------------------- Ima li ovdje papir i kemijska olovka? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...