Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   cs mít něco rád

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sedmdesát]

mít něco rád

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ch--t---- -a--u---? C_____ s_ z________ C-c-t- s- z-k-u-i-? ------------------- Chcete si zakouřit? 0
Искате ли да танцувате? C-cete-si-z-ta-čit? C_____ s_ z________ C-c-t- s- z-t-n-i-? ------------------- Chcete si zatančit? 0
Искате ли да се разходите? C-c----s- p---ít? C_____ s_ p______ C-c-t- s- p-o-í-? ----------------- Chcete se projít? 0
Искам да пуша. C-těl---ch-ě---b-ch si--ako-ři-. C____ / c_____ b___ s_ z________ C-t-l / c-t-l- b-c- s- z-k-u-i-. -------------------------------- Chtěl / chtěla bych si zakouřit. 0
Искате ли цигара? C-c-- cig-r---? C____ c________ C-c-š c-g-r-t-? --------------- Chceš cigaretu? 0
Той иска огънче. C--e-při---i-. C___ p________ C-c- p-i-á-i-. -------------- Chce připálit. 0
Искам да пия нещо. Rád-- ---a by-- ----ěčeh- n-p-l-/---pil-. R__ / r___ b___ s_ n_____ n____ / n______ R-d / r-d- b-c- s- n-č-h- n-p-l / n-p-l-. ----------------------------------------- Rád / ráda bych se něčeho napil / napila. 0
Искам да ям нещо. Něc- by----n------s--dla. N___ b___ s____ / s______ N-c- b-c- s-ě-l / s-ě-l-. ------------------------- Něco bych snědl / snědla. 0
Искам да си отдъхна малко. C------ -ht--a by-- s--t----u--d-----out. C____ / c_____ b___ s_ t_____ o__________ C-t-l / c-t-l- b-c- s- t-o-h- o-p-č-n-u-. ----------------------------------------- Chtěl / chtěla bych si trochu odpočinout. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Rád-/ r--a-b--- ---Vás na --co-z-ptal-/ z--ta--. R__ / r___ b___ s_ V__ n_ n___ z_____ / z_______ R-d / r-d- b-c- s- V-s n- n-c- z-p-a- / z-p-a-a- ------------------------------------------------ Rád / ráda bych se Vás na něco zeptal / zeptala. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Cht-l-- c-těl- b-----ás - -ěco p--ro-it. C____ / c_____ b___ V__ o n___ p________ C-t-l / c-t-l- b-c- V-s o n-c- p-p-o-i-. ---------------------------------------- Chtěl / chtěla bych Vás o něco poprosit. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Rád /--á-a-b-c---ás n-----poz--l-/-po--al-. R__ / r___ b___ V__ n____ p_____ / p_______ R-d / r-d- b-c- V-s n-k-m p-z-a- / p-z-a-a- ------------------------------------------- Rád / ráda bych Vás někam pozval / pozvala. 0
Какво обичате / желаете, моля? C- si p-eje--- pr-s-m? C_ s_ p_______ p______ C- s- p-e-e-e- p-o-í-? ---------------------- Co si přejete, prosím? 0
Желаете ли кафе? P-e---- si--ávu? P______ s_ k____ P-e-e-e s- k-v-? ---------------- Přejete si kávu? 0
Или предпочитате чай? Neb---y-te -a-ěj------l ---h-ě-a ča-? N___ b____ r_____ c____ / c_____ č___ N-b- b-s-e r-d-j- c-t-l / c-t-l- č-j- ------------------------------------- Nebo byste raději chtěl / chtěla čaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ch-em--jet---mů. C_____ j__ d____ C-c-m- j-t d-m-. ---------------- Chceme jet domů. 0
Желаете ли такси? C-cete-za--l-t-t-xi? C_____ z______ t____ C-c-t- z-v-l-t t-x-? -------------------- Chcete zavolat taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. C--ěj- tele--n---t. C_____ t___________ C-t-j- t-l-f-n-v-t- ------------------- Chtějí telefonovat. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + чешки (1-100) MP3 чешки (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.