Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   fi haluta jotakin 1

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [seitsemänkymmentä]

haluta jotakin 1

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Hal-a-te-o-p-lt-a-? H_________ p_______ H-l-a-t-k- p-l-t-a- ------------------- Haluatteko polttaa? 0
Искате ли да танцувате? H--u-----o-ta-ss-a? H_________ t_______ H-l-a-t-k- t-n-s-a- ------------------- Haluatteko tanssia? 0
Искате ли да се разходите? Halu----ko-m-n-ä k-v---ll-? H_________ m____ k_________ H-l-a-t-k- m-n-ä k-v-l-l-e- --------------------------- Haluatteko mennä kävelylle? 0
Искам да пуша. Halu-- pol--aa. H_____ p_______ H-l-a- p-l-t-a- --------------- Haluan polttaa. 0
Искате ли цигара? Hal----- tu--ka-? H_______ t_______ H-l-a-k- t-p-k-n- ----------------- Haluatko tupakan? 0
Той иска огънче. Hä--(m.) ---u---t-l-a. H__ (___ h_____ t_____ H-n (-.- h-l-a- t-l-a- ---------------------- Hän (m.) haluaa tulta. 0
Искам да пия нещо. Ha--ai-in-j-od--jot--in. H________ j____ j_______ H-l-a-s-n j-o-a j-t-k-n- ------------------------ Haluaisin juoda jotakin. 0
Искам да ям нещо. Halua-----sy--ä j-t-ki-. H________ s____ j_______ H-l-a-s-n s-ö-ä j-t-k-n- ------------------------ Haluaisin syödä jotakin. 0
Искам да си отдъхна малко. Hal-a-sin lev--ä hie--n. H________ l_____ h______ H-l-a-s-n l-v-t- h-e-a-. ------------------------ Haluaisin levätä hieman. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ha-ua---n--ys---te-l-ä -ot-k--. H________ k____ t_____ j_______ H-l-a-s-n k-s-ä t-i-t- j-t-k-n- ------------------------------- Haluaisin kysyä teiltä jotakin. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. H-lu-isin p-ytä-------- ---a-i-. H________ p_____ t_____ j_______ H-l-a-s-n p-y-ä- t-i-t- j-t-k-n- -------------------------------- Haluaisin pyytää teiltä jotakin. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. H-l-a--in---ts-a -e---- j-h--ki-. H________ k_____ t_____ j________ H-l-a-s-n k-t-u- t-i-ä- j-h-n-i-. --------------------------------- Haluaisin kutsua teidät johonkin. 0
Какво обичате / желаете, моля? M--- ha-uatte? M___ h________ M-t- h-l-a-t-? -------------- Mitä haluatte? 0
Желаете ли кафе? Halu-t---- k--vi-? H_________ k______ H-l-a-t-k- k-h-i-? ------------------ Haluatteko kahvia? 0
Или предпочитате чай? V-- -aluat---- -----mmi- t-e--? V__ h_________ m________ t_____ V-i h-l-a-t-k- m-e-u-m-n t-e-ä- ------------------------------- Vai haluatteko mielummin teetä? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. M--h----isimm- -e--ä kotii-. M_ h__________ m____ k______ M- h-l-a-s-m-e m-n-ä k-t-i-. ---------------------------- Me haluaisimme mennä kotiin. 0
Желаете ли такси? H--uatt-k----k-in? H_________ t______ H-l-a-t-k- t-k-i-? ------------------ Haluatteko taksin? 0
Те искат да се обадят по телефона. He-h-l-ava------taa. H_ h_______ s_______ H- h-l-a-a- s-i-t-a- -------------------- He haluavat soittaa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.