Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   hy ինչ որ բան սիրել

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [յոթանասուն]

70 [yot’anasun]

ինչ որ բան սիրել

inch’ vor ban sirel

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Искате ли да пушите? ՈՒզո-----ք-ծ--լ: Ո______ ե_ ծ____ Ո-զ-ւ-մ ե- ծ-ե-: ---------------- ՈՒզու՞մ եք ծխել: 0
i-c-- --r b-n -irel i____ v__ b__ s____ i-c-’ v-r b-n s-r-l ------------------- inch’ vor ban sirel
Искате ли да танцувате? ՈՒզ-ւ՞--ե- --րե-: Ո______ ե_ պ_____ Ո-զ-ւ-մ ե- պ-ր-լ- ----------------- ՈՒզու՞մ եք պարել: 0
i--h’-vor---- s---l i____ v__ b__ s____ i-c-’ v-r b-n s-r-l ------------------- inch’ vor ban sirel
Искате ли да се разходите? ՈՒ---՞--ե-----սն--: Ո______ ե_ զ_______ Ո-զ-ւ-մ ե- զ-ո-ն-լ- ------------------- ՈՒզու՞մ եք զբոսնել: 0
U-u-m y--’----h-l U____ y___ t_____ U-u-m y-k- t-k-e- ----------------- Uzu՞m yek’ tskhel
Искам да пуша. Ե- ու-ո-մ ե- -խ--: Ե_ ո_____ ե_ ծ____ Ե- ո-զ-ւ- ե- ծ-ե-: ------------------ Ես ուզում եմ ծխել: 0
U-u-- yek’ -s-h-l U____ y___ t_____ U-u-m y-k- t-k-e- ----------------- Uzu՞m yek’ tskhel
Искате ли цигара? Ծխ-խ-- ---ո-՞--ես: Ծ_____ ո______ ե__ Ծ-ա-ո- ո-զ-ւ-մ ե-: ------------------ Ծխախոտ ուզու՞մ ես: 0
Uz----ye-’------l U____ y___ t_____ U-u-m y-k- t-k-e- ----------------- Uzu՞m yek’ tskhel
Той иска огънче. Նա--առի- է ո-----: Ն_ վ____ է ո______ Ն- վ-ռ-չ է ո-զ-ւ-: ------------------ Նա վառիչ է ուզում: 0
Uzu՞m-y--’ p--el U____ y___ p____ U-u-m y-k- p-r-l ---------------- Uzu՞m yek’ parel
Искам да пия нещо. Նա-ինչ ո----- ---ւ---- --ե-: Ն_ ի__ ո_ բ__ է ո_____ խ____ Ն- ի-չ ո- բ-ն է ո-զ-ւ- խ-ե-: ---------------------------- Նա ինչ որ բան է ուզում խմել: 0
Uz--- y-k’ p-rel U____ y___ p____ U-u-m y-k- p-r-l ---------------- Uzu՞m yek’ parel
Искам да ям нещо. Ես-ուզում ե- -ն------ան -----: Ե_ ո_____ ե_ ի__ ո_ բ__ ո_____ Ե- ո-զ-ւ- ե- ի-չ ո- բ-ն ո-տ-լ- ------------------------------ Ես ուզում եմ ինչ որ բան ուտել: 0
U------ek’-par-l U____ y___ p____ U-u-m y-k- p-r-l ---------------- Uzu՞m yek’ parel
Искам да си отдъхна малко. Ե- ու-----եմ -ի---- հա-գ-տան-լ: Ե_ ո_____ ե_ մ_ ք__ հ__________ Ե- ո-զ-ւ- ե- մ- ք-չ հ-ն-ս-ա-ա-: ------------------------------- Ես ուզում եմ մի քիչ հանգստանալ: 0
U-u-m--e-’----sn-l U____ y___ z______ U-u-m y-k- z-o-n-l ------------------ Uzu՞m yek’ zbosnel
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ես ----ւմ -- --զ ի-չ -ր-բ-ն հա-ցնել: Ե_ ո_____ ե_ Ձ__ ի__ ո_ բ__ հ_______ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ ի-չ ո- բ-ն հ-ր-ն-լ- ------------------------------------ Ես ուզում եմ Ձեզ ինչ որ բան հարցնել: 0
U-u՞- yek--zb-sn-l U____ y___ z______ U-u-m y-k- z-o-n-l ------------------ Uzu՞m yek’ zbosnel
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ես -ւ--ւ- ե--Ձե--ին- -ր-բան խնդ--լ: Ե_ ո_____ ե_ Ձ__ ի__ ո_ բ__ խ______ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ ի-չ ո- բ-ն խ-դ-ե-: ----------------------------------- Ես ուզում եմ Ձեզ ինչ որ բան խնդրել: 0
U---m ye------sn-l U____ y___ z______ U-u-m y-k- z-o-n-l ------------------ Uzu՞m yek’ zbosnel
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ես--ւ---- եմ --զ-հ------լ: Ե_ ո_____ ե_ Ձ__ հ________ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ հ-ա-ի-ե-: -------------------------- Ես ուզում եմ Ձեզ հրավիրել: 0
Y-s u-----e- -----l Y__ u___ y__ t_____ Y-s u-u- y-m t-k-e- ------------------- Yes uzum yem tskhel
Какво обичате / желаете, моля? Նե--ց-ք,-ի--չ -ք --զո--: Ն_______ ի___ ե_ ո______ Ն-ր-ց-ք- ի-ն- ե- ո-զ-ւ-: ------------------------ Ներեցեք, ի՞նչ եք ուզում: 0
Y-- ---m ye- ts-hel Y__ u___ y__ t_____ Y-s u-u- y-m t-k-e- ------------------- Yes uzum yem tskhel
Желаете ли кафе? Սուր--ո--ո-՞- եք: Ս____ ո______ ե__ Ս-ւ-ճ ո-զ-ւ-մ ե-: ----------------- Սուրճ ուզու՞մ եք: 0
Ye----um -em --k--l Y__ u___ y__ t_____ Y-s u-u- y-m t-k-e- ------------------- Yes uzum yem tskhel
Или предпочитате чай? Թե- --ե-ի-լ-վ-է--ե-: Թ__ ա____ լ__ է թ___ Թ-՞ ա-ե-ի լ-վ է թ-յ- -------------------- Թե՞ ավելի լավ է թեյ: 0
T-kha------z--- yes T________ u____ y__ T-k-a-h-t u-u-m y-s ------------------- Tskhakhot uzu՞m yes
Ние искаме да се приберем вкъщи. Մ--ք-ու-ո-- -նք-տուն -ն--: Մ___ ո_____ ե__ տ___ գ____ Մ-ն- ո-զ-ւ- ե-ք տ-ւ- գ-ա-: -------------------------- Մենք ուզում ենք տուն գնալ: 0
Ts-hak-o- -z--m---s T________ u____ y__ T-k-a-h-t u-u-m y-s ------------------- Tskhakhot uzu՞m yes
Желаете ли такси? Տաք-ի--ւ-ո-՞մ-ե-: Տ____ ո______ ե__ Տ-ք-ի ո-զ-ւ-մ ե-: ----------------- Տաքսի ուզու՞մ եք: 0
T-kh-kh-- u--՞- yes T________ u____ y__ T-k-a-h-t u-u-m y-s ------------------- Tskhakhot uzu՞m yes
Те искат да се обадят по телефона. Ն-անք---զու--են զա---հարել: Ն____ ո_____ ե_ զ__________ Ն-ա-ք ո-զ-ւ- ե- զ-ն-ա-ա-ե-: --------------------------- Նրանք ուզում են զանգահարել: 0
Na -a--i-h’ --u--m N_ v_______ e u___ N- v-r-i-h- e u-u- ------------------ Na varrich’ e uzum

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.