Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   it aver voglia di qualcosa

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [settanta]

aver voglia di qualcosa

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Искате ли да пушите? Le ----- ----re? L_ v_ d_ f______ L- v- d- f-m-r-? ---------------- Le va di fumare? 0
Искате ли да танцувате? L--va-----a--a--? L_ v_ d_ b_______ L- v- d- b-l-a-e- ----------------- Le va di ballare? 0
Искате ли да се разходите? Le -a--i--ar--un- p-s-e--iat-? L_ v_ d_ f___ u__ p___________ L- v- d- f-r- u-a p-s-e-g-a-a- ------------------------------ Le va di fare una passeggiata? 0
Искам да пуша. Vo-r---fuma-e. V_____ f______ V-r-e- f-m-r-. -------------- Vorrei fumare. 0
Искате ли цигара? Vuoi un- --g-re-ta? V___ u__ s_________ V-o- u-a s-g-r-t-a- ------------------- Vuoi una sigaretta? 0
Той иска огънче. Lui---r---be-ac-e-d-re (--a-si---e-t--. L__ v_______ a________ (___ s__________ L-i v-r-e-b- a-c-n-e-e (-n- s-g-r-t-a-. --------------------------------------- Lui vorrebbe accendere (una sigaretta). 0
Искам да пия нещо. Vorr-i--e---qua-----. V_____ b___ q________ V-r-e- b-r- q-a-c-s-. --------------------- Vorrei bere qualcosa. 0
Искам да ям нещо. V-r--i--angi--e ----c-sa. V_____ m_______ q________ V-r-e- m-n-i-r- q-a-c-s-. ------------------------- Vorrei mangiare qualcosa. 0
Искам да си отдъхна малко. V---e----p-s---i-un-po-. V_____ r________ u_ p___ V-r-e- r-p-s-r-i u- p-’- ------------------------ Vorrei riposarmi un po’. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. V-rr-i -h--de--e---- -o-a. V_____ c________ u__ c____ V-r-e- c-i-d-r-e u-a c-s-. -------------------------- Vorrei chiederLe una cosa. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Vorre- --i-de-Le u----v---. V_____ c________ u_ f______ V-r-e- c-i-d-r-e u- f-v-r-. --------------------------- Vorrei chiederLe un favore. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Vo--ei-o-f--r---qual--sa. V_____ o_______ q________ V-r-e- o-f-i-L- q-a-c-s-. ------------------------- Vorrei offrirLe qualcosa. 0
Какво обичате / желаете, моля? De----r-,----go? D________ p_____ D-s-d-r-, p-e-o- ---------------- Desidera, prego? 0
Желаете ли кафе? G-ad-sce-u- --f-è? G_______ u_ c_____ G-a-i-c- u- c-f-è- ------------------ Gradisce un caffè? 0
Или предпочитате чай? O -r-fer-s-e-u- tè? O p_________ u_ t__ O p-e-e-i-c- u- t-? ------------------- O preferisce un tè? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Vor--m---an---e a---sa. V_______ a_____ a c____ V-r-e-m- a-d-r- a c-s-. ----------------------- Vorremmo andare a casa. 0
Желаете ли такси? Vorr--te--n -a--ì? V_______ u_ t_____ V-r-e-t- u- t-s-ì- ------------------ Vorreste un tassì? 0
Те искат да се обадят по телефона. L-ro-v----bb-r- tel-----r-. L___ v_________ t__________ L-r- v-r-e-b-r- t-l-f-n-r-. --------------------------- Loro vorrebbero telefonare. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.