Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   no ville noe 1

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sytti]

ville noe 1

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Искате ли да пушите? V-- du-røyke? V__ d_ r_____ V-l d- r-y-e- ------------- Vil du røyke? 0
Искате ли да танцувате? V-l-------s-? V__ d_ d_____ V-l d- d-n-e- ------------- Vil du danse? 0
Искате ли да се разходите? V-l-d- g---n--u-? V__ d_ g_ e_ t___ V-l d- g- e- t-r- ----------------- Vil du gå en tur? 0
Искам да пуша. J---vil -j-rn--r-y-e. J__ v__ g_____ r_____ J-g v-l g-e-n- r-y-e- --------------------- Jeg vil gjerne røyke. 0
Искате ли цигара? Vil--u h--e- --g-r-t-? V__ d_ h_ e_ s________ V-l d- h- e- s-g-r-t-? ---------------------- Vil du ha en sigarett? 0
Той иска огънче. Ha- --l-ha f-r. H__ v__ h_ f___ H-n v-l h- f-r- --------------- Han vil ha fyr. 0
Искам да пия нещо. Jeg v-l-gje--- ha-n-e-å dri-k-. J__ v__ g_____ h_ n__ å d______ J-g v-l g-e-n- h- n-e å d-i-k-. ------------------------------- Jeg vil gjerne ha noe å drikke. 0
Искам да ям нещо. J-g-v-l -j-r-- s--s---oe. J__ v__ g_____ s____ n___ J-g v-l g-e-n- s-i-e n-e- ------------------------- Jeg vil gjerne spise noe. 0
Искам да си отдъхна малко. J-- -il-g----- --i-e---tt. J__ v__ g_____ h____ l____ J-g v-l g-e-n- h-i-e l-t-. -------------------------- Jeg vil gjerne hvile litt. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Je--v-l gjerne -pørr- d-g---e. J__ v__ g_____ s_____ d__ n___ J-g v-l g-e-n- s-ø-r- d-g n-e- ------------------------------ Jeg vil gjerne spørre deg noe. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. J-g-vil--jer-e-b- de- -- --e. J__ v__ g_____ b_ d__ o_ n___ J-g v-l g-e-n- b- d-g o- n-e- ----------------------------- Jeg vil gjerne be deg om noe. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. J-g--il-gje--e-----ter---eg--å-n--. J__ v__ g_____ i_______ d__ p_ n___ J-g v-l g-e-n- i-v-t-r- d-g p- n-e- ----------------------------------- Jeg vil gjerne invitere deg på noe. 0
Какво обичате / желаете, моля? H-a --l -- h-? H__ v__ d_ h__ H-a v-l d- h-? -------------- Hva vil du ha? 0
Желаете ли кафе? Vi--du ---en ---f-? V__ d_ h_ e_ k_____ V-l d- h- e- k-f-e- ------------------- Vil du ha en kaffe? 0
Или предпочитате чай? E-l-r-v-l--u---l----h- e--te? E____ v__ d_ h_____ h_ e_ t__ E-l-r v-l d- h-l-e- h- e- t-? ----------------------------- Eller vil du heller ha en te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. V--v-l -jern----øre----m. V_ v__ g_____ k____ h____ V- v-l g-e-n- k-ø-e h-e-. ------------------------- Vi vil gjerne kjøre hjem. 0
Желаете ли такси? V-l-de---h--en--r----? V__ d___ h_ e_ d______ V-l d-r- h- e- d-o-j-? ---------------------- Vil dere ha en drosje? 0
Те искат да се обадят по телефона. D-------jerne--in--. D_ v__ g_____ r_____ D- v-l g-e-n- r-n-e- -------------------- De vil gjerne ringe. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.