Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ru Изъявлять желание

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семьдесят]

70 [semʹdesyat]

Изъявлять желание

Izʺyavlyatʹ zhelaniye

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Х-т-л- -ы-Вы -а-у-ит-? Х_____ б_ В_ з________ Х-т-л- б- В- з-к-р-т-? ---------------------- Хотели бы Вы закурить? 0
Iz-ya---atʹ ----aniye I__________ z________ I-ʺ-a-l-a-ʹ z-e-a-i-e --------------------- Izʺyavlyatʹ zhelaniye
Искате ли да танцувате? Х-тели-бы-Вы-т--цев--ь? Х_____ б_ В_ т_________ Х-т-л- б- В- т-н-е-а-ь- ----------------------- Хотели бы Вы танцевать? 0
I-ʺy--l---ʹ z--la--ye I__________ z________ I-ʺ-a-l-a-ʹ z-e-a-i-e --------------------- Izʺyavlyatʹ zhelaniye
Искате ли да се разходите? Хоте-----------йт--г-ля--? Х_____ б_ В_ п____ г______ Х-т-л- б- В- п-й-и г-л-т-? -------------------------- Хотели бы Вы пойти гулять? 0
Kh-te-i ---Vy-z-ku--tʹ? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искам да пуша. Я --те---ы - -о---- -ы-з-к-ри-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ з________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-к-р-т-. -------------------------------- Я хотел бы / хотела бы закурить. 0
Kh---li-b- -y-----ri--? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искате ли цигара? Н-----ел ---/ --тела -ы-т- с--а-ету? Н_ х____ б_ / х_____ б_ т_ с________ Н- х-т-л б- / х-т-л- б- т- с-г-р-т-? ------------------------------------ Не хотел бы / хотела бы ты сигарету? 0
Khotel--by -y -aku-it-? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Той иска огънче. Он хо--л -ы-п---урит-. О_ х____ б_ п_________ О- х-т-л б- п-и-у-и-ь- ---------------------- Он хотел бы прикурить. 0
Khotel- by----t----e-a-ʹ? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искам да пия нещо. Я--о-----ы-/--от-л---- ч---н-б-д- п--ить. Я х____ б_ / х_____ б_ ч_________ п______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-п-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь попить. 0
K-o-el--b---y ---tsev-tʹ? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искам да ям нещо. Я х--ел-б-----о---а-бы что---б-дь-пое-ть. Я х____ б_ / х_____ б_ ч_________ п______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-е-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь поесть. 0
K---e----y--y-tan--e-a--? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искам да си отдъхна малко. Я х-те--бы /-хо-ел- бы н--но-- ---ох-у--. Я х____ б_ / х_____ б_ н______ о_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- н-м-о-о о-д-х-у-ь- ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы немного отдохнуть. 0
K--t--i -y V--p-yt---------? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я--о--л ---/ ---е-- б---ас -о--ч-- -п--си-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ к______ с________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-е-ч-о с-р-с-т-. -------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас кое-что спросить. 0
K----li by -- p------------? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я хо-е--б--- -оте-- б--В-- --ч---т----пр-----. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ о ч_____ п_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с о ч-м-т- п-п-о-и-ь- ---------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас о чем-то попросить. 0
Kh--eli b---y -oyt- --l---ʹ? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я --т-л -ы-/-хо-е-- бы Ва- -у-а-ниб-дь--р--лас-ть. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ к__________ п__________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-д---и-у-ь п-и-л-с-т-. -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас куда-нибудь пригласить. 0
Ya--ho-el -y-/ -h------b- -a-----ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Какво обичате / желаете, моля? Ч-о----В--х-т-ли? Ч__ б_ В_ х______ Ч-о б- В- х-т-л-? ----------------- Что бы Вы хотели? 0
Ya k--te--by /-kh--e-a--- ----ri-ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Желаете ли кафе? Вы--о-е-и б- --фе? В_ х_____ б_ к____ В- х-т-л- б- к-ф-? ------------------ Вы хотели бы кофе? 0
Y- --ote--------hot-l---- -ak--i--. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Или предпочитате чай? Или -- хо--ли-----ай? И__ В_ х_____ б_ ч___ И-и В- х-т-л- б- ч-й- --------------------- Или Вы хотели бы чай? 0
N--k-ote- -y /-k-o-ela ------s--are--? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. М- хотели--ы поех--ь---м-й. М_ х_____ б_ п______ д_____ М- х-т-л- б- п-е-а-ь д-м-й- --------------------------- Мы хотели бы поехать домой. 0
N--kh--e--b- /-k-ot--- -- -y-si----t-? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Желаете ли такси? Хоте-и--ы--- -а-си? Х_____ б_ в_ т_____ Х-т-л- б- в- т-к-и- ------------------- Хотели бы вы такси? 0
Ne k-o-----y-- kh-te-- -y ty sigar--u? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Те искат да се обадят по телефона. О----о--ли -- -озвон-ть. О__ х_____ б_ п_________ О-и х-т-л- б- п-з-о-и-ь- ------------------------ Они хотели бы позвонить. 0
O--khot-- b-----ku-i-ʹ. O_ k_____ b_ p_________ O- k-o-e- b- p-i-u-i-ʹ- ----------------------- On khotel by prikuritʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.